Определение № 201 от 14.05.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Враца, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело № 20251400900120 по описа за 2025 година

Производството по настоящето дело е образувано по повод подадена искова молба вх.

№ 7827/12.11.2025г. от „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК: 205920129, представлявано от изпълнителния директор Д. Д. Й., чрез адв. В. Ч. от АК - Враца с адрес на кантората: гр. ***, против „Балканстрой КК“ ООД, гр. ***, ЕИК: 205310492, представлявано от управителя В.

А. В., с правно основание чл. 55,ал.1, предл.3 от ЗЗД, с която е поискал съдът да постанови решение, с което да осъди „Балканстрой КК“ ООД, гр. ***, ЕИК: 205310492 да върне на „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК: 205920129 сумата от 48 000 (Четиридесет и осем хиляди) лева с ДДС, (равностойни на 24 542 евро) представляваща неусвоен аванс по развален договор за СМР № 1/27.06.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-12.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, след което съдът е разпоредил предприемането на последващите процесуални действия.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.

№ 1145/12.02.2026 г., в която е посочил, че страните са постигнали извънсъдебно споразумение по предмета на спора. Посочено е също, че страните са се договорили направените от тях разноски да останат така, както са сторени, без да бъдат претендирани една от друга.

Постъпил е и допълнителен писмен отговор от ответното дружество с вх. № 3499/04.05.2026 г., в който се заявява, че не се оспорва постигнатото между страните съгласие разноските по делото да останат така, както са направени от всяка от тях.

Ответникът е изложил становище, че са налице предпоставките ищецът да извърши отказ от предявения иск на основание чл. 233 ГПК, с последица прекратяване на производството по делото, като изрично е посочил, че не претендира присъждане на разноски.

С молба вх. № 3650/08.05.2026 г. адв. В.Ч., в качеството му на пълномощник на 1 ищцовото дружество заявил, че с оглед постъпилия допълнителен отговор от ответника, с който се потвърждава извънсъдебното уреждане на отношенията между страните и липсата на претенции за разноски, на основание чл. 233 ГПК ищецът се отказва изцяло от предявените искове и моли производството по т.д. № 120/2025 г. по описа на Окръжен съд – Враца да бъде прекратено.

Съдът, след като обсъди материалите по делото и становищата на страните, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може във всяко положение на делото да се откаже изцяло или отчасти от спорното право. Отказът от иска представлява едностранно процесуално действие на ищеца, с което същият десезира съда от разглеждането на правния спор, като последицата от това действие е прекратяване на производството по делото и формиране на сила на пресъдено нещо относно спорното право.

След извършен отказ от иска същият не може да бъде предявен повторно, като отказът е неоттегляем.

За разлика от оттеглянето на иска по чл. 232 ГПК, отказът от иска по чл. 233 ГПК не изисква съгласие на ответника и може да бъде направен във всяка фаза на производството. В този смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 114/26.01.2011 г. по ч. т. д. № 898/2010 г., Определение № 810/17.10.2011 г. по ч. т. д. № 650/2011 г., II т. о., Определение № 823/20.10.2011 г. по ч. т. д.

№ 707/2011 г., II т. о., както и Определение № 236/25.11.2016 г. по гр. д. № 4337/2016 г. на ВКС, II г. о., съгласно която при валидно извършен отказ от иска, съдът е длъжен да прекрати производството по делото, тъй като е десезиран от разглеждането на спора.

Настоящият съдебен състав намира, че депозираната молба за отказ от иска е процесуално допустима и валидна. Същата изхожда от надлежно упълномощен процесуален представител, като от представеното по делото пълномощно се установява, че адв. В. Ч. разполага с изрична представителна власт по чл. 34, ал. 3 ГПК за извършване на действия по разпореждане с предмета на делото, включително за отказ от иска.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК за прекратяване на производството по делото.

Страните не претендират присъждане на разноски, поради което същите следва да останат така, както са направени от всяка от тях.

Предвид гореизложеното и на основание чл.233 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА по делото молба с вх. № 3650/08.05.2026 г., подадена от „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК 205920129, представлявано от изпълнителния директор Д. Д. Й., чрез процесуалния му представител адв. В. Ч. от АК – Враца, с адрес на кантората: гр. ***, с която, на основание чл. 233 ГПК, е заявен отказ от предявените по делото искове, поради доброволно уреждане на отношенията между страните, чрез извънсъдебно споразумение.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 233 от ГПК, производството по т.дело № 120/2025г.

2 по описа на Врачански окръжен съд, поради отказ от спорното право, предявено с искова молба вх.№ 7827/12.11.2025г. от „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК: 205920129, представлявано от изпълнителния директор Д. Д. Й., чрез адв. В. Ч. от АК - Враца с адрес на кантората: гр. ***, против „Балканстрой КК“ ООД, гр. ***, ЕИК: 205310492, представлявано от управителя В.

А. В., с правно основание чл. 55,ал.1, предл.3 от ЗЗД, с цена на иска от 48 000 (Четиридесет и осем хиляди) лева с ДДС, (равностойни на 24 542 евро) представляваща неусвоен аванс по развален договор за СМР № 1/27.06.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-12.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноските.

Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред АС-София в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Враца, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело № 20251400900120 по описа за 2025 година

Производството по настоящето дело е образувано по повод подадена искова молба вх.

№ 7827/12.11.2025г. от „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК: 205920129, представлявано от изпълнителния директор Д. Д. Й., чрез адв. В. Ч. от АК - Враца с адрес на кантората: гр. ***, против „Балканстрой КК“ ООД, гр. ***, ЕИК: 205310492, представлявано от управителя В.

А. В., с правно основание чл. 55,ал.1, предл.3 от ЗЗД, с която е поискал съдът да постанови решение, с което да осъди „Балканстрой КК“ ООД, гр. ***, ЕИК: 205310492 да върне на „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК: 205920129 сумата от 48 000 (Четиридесет и осем хиляди) лева с ДДС, (равностойни на 24 542 евро) представляваща неусвоен аванс по развален договор за СМР № 1/27.06.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-12.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му се присъдят направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, след което съдът е разпоредил предприемането на последващите процесуални действия.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.

№ 1145/12.02.2026 г., в която е посочил, че страните са постигнали извънсъдебно споразумение по предмета на спора. Посочено е също, че страните са се договорили направените от тях разноски да останат така, както са сторени, без да бъдат претендирани една от друга.

Постъпил е и допълнителен писмен отговор от ответното дружество с вх. № 3499/04.05.2026 г., в който се заявява, че не се оспорва постигнатото между страните съгласие разноските по делото да останат така, както са направени от всяка от тях.

Ответникът е изложил становище, че са налице предпоставките ищецът да извърши отказ от предявения иск на основание чл. 233 ГПК, с последица прекратяване на производството по делото, като изрично е посочил, че не претендира присъждане на разноски.

С молба вх. № 3650/08.05.2026 г. адв. В.Ч., в качеството му на пълномощник на 1 ищцовото дружество заявил, че с оглед постъпилия допълнителен отговор от ответника, с който се потвърждава извънсъдебното уреждане на отношенията между страните и липсата на претенции за разноски, на основание чл. 233 ГПК ищецът се отказва изцяло от предявените искове и моли производството по т.д. № 120/2025 г. по описа на Окръжен съд – Враца да бъде прекратено.

Съдът, след като обсъди материалите по делото и становищата на страните, намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може във всяко положение на делото да се откаже изцяло или отчасти от спорното право. Отказът от иска представлява едностранно процесуално действие на ищеца, с което същият десезира съда от разглеждането на правния спор, като последицата от това действие е прекратяване на производството по делото и формиране на сила на пресъдено нещо относно спорното право.

След извършен отказ от иска същият не може да бъде предявен повторно, като отказът е неоттегляем.

За разлика от оттеглянето на иска по чл. 232 ГПК, отказът от иска по чл. 233 ГПК не изисква съгласие на ответника и може да бъде направен във всяка фаза на производството. В този смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 114/26.01.2011 г. по ч. т. д. № 898/2010 г., Определение № 810/17.10.2011 г. по ч. т. д. № 650/2011 г., II т. о., Определение № 823/20.10.2011 г. по ч. т. д.

№ 707/2011 г., II т. о., както и Определение № 236/25.11.2016 г. по гр. д. № 4337/2016 г. на ВКС, II г. о., съгласно която при валидно извършен отказ от иска, съдът е длъжен да прекрати производството по делото, тъй като е десезиран от разглеждането на спора.

Настоящият съдебен състав намира, че депозираната молба за отказ от иска е процесуално допустима и валидна. Същата изхожда от надлежно упълномощен процесуален представител, като от представеното по делото пълномощно се установява, че адв. В. Ч. разполага с изрична представителна власт по чл. 34, ал. 3 ГПК за извършване на действия по разпореждане с предмета на делото, включително за отказ от иска.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК за прекратяване на производството по делото.

Страните не претендират присъждане на разноски, поради което същите следва да останат така, както са направени от всяка от тях.

Предвид гореизложеното и на основание чл.233 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА по делото молба с вх. № 3650/08.05.2026 г., подадена от „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК 205920129, представлявано от изпълнителния директор Д. Д. Й., чрез процесуалния му представител адв. В. Ч. от АК – Враца, с адрес на кантората: гр. ***, с която, на основание чл. 233 ГПК, е заявен отказ от предявените по делото искове, поради доброволно уреждане на отношенията между страните, чрез извънсъдебно споразумение.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 233 от ГПК, производството по т.дело № 120/2025г.

2 по описа на Врачански окръжен съд, поради отказ от спорното право, предявено с искова молба вх.№ 7827/12.11.2025г. от „***“ ЕАД, гр. ***, ЕИК: 205920129, представлявано от изпълнителния директор Д. Д. Й., чрез адв. В. Ч. от АК - Враца с адрес на кантората: гр. ***, против „Балканстрой КК“ ООД, гр. ***, ЕИК: 205310492, представлявано от управителя В.

А. В., с правно основание чл. 55,ал.1, предл.3 от ЗЗД, с цена на иска от 48 000 (Четиридесет и осем хиляди) лева с ДДС, (равностойни на 24 542 евро) представляваща неусвоен аванс по развален договор за СМР № 1/27.06.2025г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-12.11.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноските.