Определение № 24300 от 03.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24300 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110157242 по описа за 2023 година Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Д. К. срещу „Изи Финанс“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, както и насрещен установителен иск.

Страните са представили писмени документи, които са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Основателно е искането за изискване на справка за погасените по договора суми и разпределението им по пера. С оглед обстоятелството, че ответникът е признал сключването на договора за потребителски кредит, искането на ищеца по чл. 177 ГПК следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо.

По отношение на предявения насрещен установителен иск съдът намира, че същият не отговаря на изискванията за допустимост, доколкото за ответното дружество не е налице правен интерес от иск за признаване за установено спрямо първоначалния ищец, че клауза от атакувания като изцяло недействителен договор е нищожна. Изложените от ответното дружество в тази насока съображения имат житейски, а не правен характер. Следва да бъде посочено, че предмет на настоящото производство е действителността на Договор за потребителски кредит № 337156/24.04.2021г. от 02.03.2023г. и неговото съответствие със ЗПК, ЗЗД и ЗПФУР. В този смисъл в предмета на първоначалния установителен иск е включена и преценката за законосъобразност на разпоредбата на чл. 7 от договора за кредит.

На следващо място, с оглед предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за недължимо платени суми по договора за потребителски кредит /а не единствено платените в погашение на неустоечното задължение суми/ в предмета на спора е включен въпросът за всички събрани от ответното дружество суми във връзка с процесния договор за кредит, основанието на което същите са били начислени, респ. дали са били валидни клаузите, въз основа на които същите са били задържани от ответника. С оглед на което изложените твърдения от страна на ответника за евентуално последващо предявяване от страна на ищеца на претенции, свързани с клаузата на чл. 7 от договора, са неоснователни, доколкото действителността на договора за кредит и размерът на дължимите по него суми вече ще е бил разрешен от съд със сила на присъдено нещо. Предвид изложеното предявеният насрещен установителен иск не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в настоящото производство.

1

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.09.2026г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца препис от отговора на искова молба, ведно с приложенията, на ответника- препис от отговор на насрещна искова молба с вх. № 70393 от 27.02.2025г.

ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Изи Финанс“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представят справка за всички погасени по Договор за предоставяне на кредит № 337156/24.04.2021г. суми, разпределени по пера: главница, лихви, неустойки, такси за събиране на вземания, застраховки и др.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.

НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО разглеждане предявения положителен установителен иск от „Изи Финанс“ ЕООД за признаване за установено спрямо П. Д.. К., че клаузата на чл. 7 от Договор за кредит № 337156/24.04.2021г. е нищожна поради противоречие със закона.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявени са от П. Д. К. срещу „Изи Финанс“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит № 337156/24.04.2021г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от П. Д. К. срещу „Изи Финанс“ ЕООД за заплащане на сумата от 140 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № 337156/24.04.2021г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- П. Д. К. твърди, че на 24.04.2021г. сключил с ответното дружество Договор за предоставяне на кредит № 337156/24.04.2021г.., по силата на който била усвоена главница в размер на 700 лева при лихвен процент в размер на 40,15 % и ГПР в размер на 48,30 %. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора заемополучателят следвало да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от посочените обезпечения. В чл. 3, ал. 2 било посочено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение се дължала неустойка в размер на 583 лева, която се начислявала от деня, следващ неизпълнението на ангажимента за осигуряване на обезпечение като определената сума се заплащала на определен с погасителния план брой вноски. Към договора бил представен погасителен план, в който бил включен размерът на неустойката. Сочи, че бил заплатил в погашение на задълженията си по договора сума в размер от общо 840 лева. Счита, че договорът бил сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и че същият не отговарял на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Излага съображения, че съдържанието на клаузите на чл. 3 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем налагало разбирането, че по своето естество представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният бил прикрил, обозначавайки го като неустойка. Поддържа, че били нарушени и изискванията на чл. 11, ал.

2 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. чл. 19 ЗПК, тъй като неустойката не била включена в размера на ГПР. Твърди, че договорът за паричен заем бил нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва накърнявала добрите нрави. Договорът за потребителски кредит бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Счита, че 2 договорът бил недействителен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, както и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поради което на основание чл.

23 ЗПК дължал само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се признава основателността на предявения иск. Извършват признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК. Моли да не бъдат присъждани разноски на ищеца. Претендира разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26 ЗЗД е да докаже сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени добрите нрави; по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на посочената в исковата молба сума в полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 337156/24.04.2021г.УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3