Решение № 3371 от 02.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3371 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100503517 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 19761/30.11.2023 г., постановено по гр.д. № 23805/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 78 състав, съдът е отменил на основание чл. 357, ал. 1 от КТ заповед № РД-18-05/14.03.2023 г., издадена от Национален исторически музей, с която е наложено на А. С. Р. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Национален исторически музей е осъден да заплати на А. С. Р. сумата от 500 лева – деловодни разноски, както и на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 80 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 357, ал. 1, вр чл. 188, т. 2 КТ.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 372647/28.12.2023г., подадена от ответника в първоинстанционното производство Национален исторически музей, чрез адв. К. Б., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд. В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че с процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ищеца извън предвидения в чл. 194 КТ срок. В тази връзка се отбелязва, че видно от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства срокът за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече от момента, в който работодателят е узнал за извършените нарушения, като се поддържа, че към датата на издаване на процесната заповед същият не е изтекъл. По същество излага твърдения за законосъобразност на наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание на ищеца. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 53630/19.02.2024 г., подаден от насрещната страна 1

А. С. Р., чрез адв. Н. А., в който се излагат доводи за неоснователност на депозираната жалба. Поддържа по същество становище за основателност на предявения иск като посочва, че от събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че същият не е извършил посочените от работодателя нарушения, с оглед на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност с оспорената заповед. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба вх. № 45238/12.02.2024 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство А. С. Р., чрез адв. Н. А. срещу определение № 3516/23.01.2024 г., постановено по гр.д. № 23805/2023 г., по описа на СРС, 78 с-в, с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Излага се подробно становище за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че неправилно и без релевирано от насрещната страна възражение за прекомерност, в полза на ищеца са присъдени само част от претендираните от същия разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, като вместо него бъде постановен друг, с който в полза на А. С. Р. бъдат присъдени претендираните от същия разноски в пълен размер от 1080 лева.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба вх. № 12077/15.01.2024 г., и допълнително становище вх. № 48152/17.04.2025 г., подадени от насрещната страна Национален исторически музей, чрез адв. К. Б., в които се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 от КТ.

Между страните не се спори, а се подкрепя и от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, че ищецът работи по трудово правоотношение с ответника съгласно Трудов договор № 047/10.03.1999 г. на длъжност „дърводелец – ремонт и поддръжка“, както и че на същия е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед № РД-18-05/14.03.2023 г.

Спорните по същество въпроси във въззивното производство са 2 свързани с това дали дисциплинарното наказание е наложено в предвидените от Кодекса на труда преклузивни срокове, дали процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е мотивирана, а също така дали работникът е извършил твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина.

Пред първоинстанционния съд са ангажирани редица писмени доказателства във връзка с проведеното дисциплинарно производство, а именно:

Представен е доклад вх.№ РД-07-05/03.02.2023 г. от М.Н. – Ръководител отдел „Технически“, до Директора на Националния исторически музей, относно неспазване на заповед № РД-24-130 от 15.11.2022 г. В доклада е посочено, че Н. е уведомил всички служители за спазване на горепосочената заповед относно предоставяне на ключове от помещенията на техническия отдел на Националния исторически музей. Сочи се, че до датата на подаването на доклада – 03.02.2023 г. ищецът А. Р. не е предал ключове от помещение (работилница), като причина за неизпълнение на заповедта работникът е посочил, че в помещението съхранява свои лични вещи (инструменти).

Ръководителят на отдел „Технически“ е уточнил, че това действие на Р. застрашава сигурността на сградата на Националния исторически музей, възможната превенция срещу пожари, наводнения и други бедствия, както и работата на техническия отдел. С ръкописно поставен текст върху доклада е обективирано изявление, посочено, че изхожда от мл. инспектор към 06 РУ – СДВР Д.Д., че към дата 03.02.2023 г. няма предаден ключ от А. Р. на помещение работилница при охраната на НИМ.

Представена е и заповед № РД-24-130 от 15.11.2022 г., издадена от Директора на Националния исторически музей, без посочен адресат, с която е наредено във връзка с обезпечаване на нуждите от технически средства на отдел „Технически“ на Национален исторически музей в срок до 15.11.2022 г. да бъде сменен патрона на работилница, намираща се в сградата на НИМ, като един ключ да бъде предаден на охраната на НИМ, а другия на М.Н. – ръководител отдел „Технически“. Отразено е заповедта да бъде сведена до знанието на лицата за сведение и изпълнение.

Въз основа на констатациите, обективирани в доклада, с писмо-искане изх.№ РД-07-08/21.02.2023 г. на Директора на Националния исторически музей от ищеца са поискани писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, за следните нарушения, а именно: 1. неизпълнение на заповед № РД-24-130 от 15.11.2022 г., с което се възпрепятствал достъпът, респективно работата на отдела, както и се нарушавало спазването на правилата за действия при възникването на възможни аварии, пожари и природни бедства, което от своя страна застрашавало и подлагало на риск целостта на сградата; 2. внасяне на лични инструменти в сградата на НИМ без да бъдат издадени и представени необходимите документи за това, и без да бъде уведомено ръководството чрез нарочна докладна записка.

В предоставения срок ищецът е депозирал писмени обяснения с вх. № РД-07-11/23.02.2023 г., в които изрично посочва, че не е уведомяван за заповедта от 15.11.2022 г., тъй като към този момент е ползвал отпуск.

Отбелязва, че ключовете от работилницата са оставени в отдел „Ел. техници“, тъй като там имало дежурен постоянно, както и че ръководството е знаело за този факт. Ищецът заявява в обясненията си също така, че е внесъл в сградата на Националния исторически музей свои лични инструменти, но това е станало с разрешение на ръководството на ответника, като инструментите са били необходими за изпълнение на различни задачи по експлоатацията на Националния исторически музей.

3

По делото са приети още становище вх. № РД-07-14/01.03.2023 г. от М.Н. – Ръководител отдел „Технически“ във връзка с дадените от ищеца по реда на чл. 193 КТ писмени обяснения; протокол за проведена среща на технически отдел с Директора на Национален исторически музей на 06.03.2023 г. във връзка с изясняване на обстоятелствата, описани в доклада от 03.02.2023 г., както и цялото трудово досие на ищеца.

Пред първоинстанционния съд ищецът е представил и 2 броя вносни бележки с № РД-37-17 и № РД-37-18 – и двете от дата 16.09.2013 г., с които му е разрешено да внесе в сградата на Националния исторически музей описаните в тях лични вещи.

За установяване автентичността на документите по делото е прието, без възражение от страните, заключение на съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че подписите в графи „Гл. Директор“ на представените за изследване два броя вносни бележки са положени от Б. Д. С. – директор на Националния исторически музей към този период.

Пред Софийски районен съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.П.Н. и В.И.И..

Разпитан пред съда, свидетелят М.Н. заявява, че работи при ответника на длъжност ръководител на отдел „Технически“ и знае за издаването на процесната заповед, тъй като именно той е информирал с докладна ръководството на НИМ за извършените от ищеца нарушения. Поддържа, че многократно е напомнял на А. Р., че следва да остави ключ от работилницата при охраната, както и при свидетеля Н., като потвърждава, че ищецът в крайна сметка е предоставил такъв два или три месеца след процесната заповед.

Свидетелят допълва, че ищецът не е искал от него разрешение за внасяне на лични вещи в сградата на Националния исторически музей, нито е споделял да има такова.

Разпитана пред съда, свидетелката В.И. заявява, че работи при ответника в отдел „Човешки ресурси“ и се занимава с дисциплинарните производства. Допълва, че е запозната с процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца, като посочва, че преди издаването й от него са поискани обяснения, както е направена повторна среща във връзка с тях.

Дисциплинарните наказания се налагат след провеждането на регламентирана в Кодекса на труда процедура, в която се уреждат задължението на работодателя да изслуша работника или служителя и да приеме писмените му обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание (чл. 193 КТ), както и да обективира волята си за налагане на конкретно дисциплинарно наказание в мотивирана писмена заповед, чиито задължителни реквизити са уредени в чл. 195, ал. 1 КТ. Нарушаването на което и да е от правилата на дисциплинарното производство нарушава правото на защита на наказаното лице срещу фактическите и правните съображения за налагането на дисциплинарното наказание. Поради това несъобразяването с изискванията на дисциплинарното производство има за последица незаконосъобразното упражняване на правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, което от своя страна води до незаконосъобразност на заповедта и отмяната на наложеното с нея дисциплинарно наказание, без да се изследва въпросът за това дали поведението на работника или служителя съставлява нарушение на трудовата дисциплина.