Решение № 87 от 11.04.2025, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Перник, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20251700500020 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 174 от 05.12.2022 г. по гр.д. № 221/2022 г. Районен съд Брезник е постановил следното по предявен от П. Г. Г. срещу И. Г. С. и С.А.Л. иск с правно основание чл. 108 ЗС:

- признал е по отношение на И. Г. С. и С.А.Л., че П. Г. Г. е собственик по наследство на 1/24 идеална част от поземлен имот в *** с идентификатор по КККР *** и на 17/120 идеални части от построената върху имота сграда с идентификатор по КККР ***, и

- осъдил е И. Г. С. и С.А.Л. да предадат владението на П. Г. Г. върху горепосочените идеални части от двата имота.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от И. Г. С.. С нея се оспорва приетото от районния съд, че ищцата П. Г. Г. е собственик на въпросните идеални части, както и че достъпът до имотите е бил възпрепятстван.

Въззиваемата П. Г. Г. оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззивният спор е разгледан и е постановено решение № 198 от 24.04.2023 г. по в.гр.д.

1

№ 128/2023 г. на Окръжен съд Перник, с което решението на първия съд е изцяло потвърдено.

По касационна жалба на И. Г. С. е постановено решение № 9 от 11.01.2025 г. по гр.д. № 3773/2023 г. на ВКС, I ГО, с което е обезсилено въззивното решение № 198 от 24.04.2023 г. по в.гр.д. № 128/2023 г. на Окръжен съд Перник и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Изведени са съображения, че при първото въззивно разглеждане Окръжен съд Перник не се е произнесъл по искането за спиране на настоящото исково производство в молба на въззивницата И. Г. С. с вх. № 1738/21.03.2023 г. на л. 23 от в.гр.д. № 128/2023 г. на ПОС. Дадени са указания при повторното разглеждане на делото въззивният съд да се произнесе по тази молба, след като събере данни за развитието на производството с преюдициално значение по гр.д. № 287/2022 г. на Районен съд Брезник.

В изпълнение на дадените указания настоящият въззивен състав се е произнесъл по искането за спиране на исковото производство, като го е оставил без уважение с определение № 79 от 07.02.2025 г. В цитираното определение е изложено, че молбата на въззивницата И. Г. С. е мотивирана с доводи за преюдициален висящ спор по гр.д. № 287/2022 г. на Районен съд Брезник. Посочено е, че от служебно изискана справка от Районен съд Брезник е установено, че исковото производство по гр.д. № 287/2022 г. е приключило с влязъл в сила на 01.12.2023 г. съдебен акт – спогодба. Направен е извод, че спорът не е висящ, а приключил, и следователно не е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК за спиране на настоящото производство. В заключение е изтъкнато, че като акт с преюдициално значение влязлата в сила съдебна спогодба по гр.д. № 287/2022 г. ще бъде взета предвид при постановяване на настоящото решение съобразно указанията на ВКС.

По валидността и допустимостта на решението:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

В обжалваната му част, касаеща спора между ищцата и ответницата, решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 297 ГПК и чл. 298 ГПК съдът и страните по настоящото дело са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлата в сила на 01.12.2023 г. съдебна спогодба по гр.д. № 287/2022 г. на Районен съд Брезник. Съгласно първия диспозитив на тази спогодба И. Г. С., С.А.Л. и Й. Г. Г. признават, че П. Г. Г. е собственик по наследство на 1/24 идеална част от поземлен имот в *** с идентификатор по КККР *** и на 17/120 идеални части от построената върху имота сграда с идентификатор по КККР ***. При това положение не е необходимо настоящата инстанция да обсъжда отново събраните по делото доказателства относно собствеността върху процесните идеални части.

С отговорите си на исковата молба, като ответници по иска, И. Г. С. и С.А.Л. сами са посочили, че упражняват фактическа власт върху имота. Те са заявили, че владеят имота и са се позовали на своето владение като изключващо претендираните от ищцата П. Г. Г. права.

Пред районния съд са разпитани трима свидетели – М.С.А., Б. П.Б. и Н.Б.Б.. Въз основа на техните показания се установява, че към момента на разпита им в откритото съдебно заседание на 04.11.2022 г. поземленият имот и сградата в него се ползват само от двамата ответници. От показанията на свидетеля А. се изяснява, че ищцата не е допускана от ответниците в имота – обстоятелство, което съответства на изложените доводи за упражняване на владение върху имота в отговорите на исковата молба. Въпреки сключената между страните съдебна спогодба, с които правата в собствеността на ищцата са признати от ответниците, по настоящото дело не са ангажирани доказателства ищцата да е била допусната да упражнява фактическа власт съобразно тези права.

В обобщение, по делото се доказа, че ищцата е собственик на спорните идеални части от имота и построената в него сграда, както и че към момента на предявяване на иска, включително и към датата на откритото съдебно заседание пред първия съд на 04.11.2022 г., ответниците са възпрепятствали достъпа на ищцата до имота. Въззивницата И. Г. С. не е изпълнила процесуалната тежест да докаже, че към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция е предоставила на ищцата възможност да ползва имота и сградата в него съобразно притежаваните от последната идеални части. Ето защо, искът по чл. 108 ЗС се явява изцяло основателен – както в установителната, така и в осъдителната си част. Като го е уважил и в двете му части, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, касаеща спора в отношенията между ищцата П. Г. Г. и ответницата И. Г. С.. В останалата част, касаеща отношенията между ищцата П. Г. Г. и ответника С.А.Л., решението на първия съд е влязло в сила, тъй като двамата ответници имат качеството на обикновени другари по предявения иск.

По разноските:

С оглед изхода на спора на въззиваемата следва да бъдат присъдени на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. при първото въззивно разглеждане на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 174 от 05.12.2022 г. по гр.д. № 221/2022 г. на Районен съд Брезник в обжалваната му част, с която по иск с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на И. Г. С., ЕГН **********, че П. Г. Г., ЕГН **********, е собственик по наследство на 1/24 идеална част от поземлен имот в *** с идентификатор по КККР *** и на 17/120 идеални части от построената върху имота сграда с идентификатор по КККР ***, и И. Г. С. е осъдена да предаде владението на П. Г.

Г. върху посочените идеални части от имота и сградата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Г. С., ЕГН **********, да заплати на П. Г.

Г., ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща разноски при първото въззивно разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4