Решение № 17 от 13.04.2017, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88 гр. Габрово13.04. 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровският окръжен съд колегия в открито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : В. Генжова при секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдията

Генжова т..д. № 43 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Г.И.П. срещу "БУЛ ИНС" АД - София, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/ Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 17.02.2016 г. около 21 часа , на път GAB 1169, км. 2+ 500 в община Севлиево водачът С.Г.В. управлявал л.а.марка "Форд" , модел „Фокус”, с рег. № *** в посока от с. Крушево към гр.

Севлиево. На предната дясна седалка на автомобила пътувала ищцата.Пътното платно било сухо и водачът упрявлявал автомобила със скорост от 80 км/ч. Поддържа се, че водачът на лекия автомобил нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, при ляв завой отклонил вниманието си, в резултат на което загубил управление върху автомобила, напуснал платното за движение в дясно, при което последвал удар на предната странична част на автомобила в крайпътно дърво. В резултат от възникналия удар ищцата получила увреждания с характер на средна телесна повреда изразяваща се в счупване на дясно ставно краче на 3-ти шиен прешлен на гръбначния стълб, довело до трайно затрудняване движението на врата.

Проведено й било болнично лечение в Клиника по Неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Георти Странски” ЕАД – гр.Плевен., където постъпила на 18.02.2016г. и била изписана на 22.02.2016г. с диагноза: -„ контузио капатис. Комоцио церебри.фрактура С3. Вулнус лацеро контузум капатис регио париеталис. Била приета без спомен за случилото се, с кървене от рана на главата, с оплаквания за главоболие, болка във врата и гърдите, като след проведените първоначални изследвания в МБАЛ –Севлиево била транспортирана с шийна яка до клиника в гр. Плевен за диагностично уточняване, наблюдение и лечение. Била и извършена операция с местна упока с реплантация на скалп, почистване и опресняване на ръбовете на разкъсно-контузната рана и спиране на кървенето, с налагане на шевове и превръзка, с предписан режим и поставена шийна яка, за срок от три месеца. Твърди се, че настъпилото ПТП е изцяло по вина на водача на лекия автомобил. Поддържа се, че по повод настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство № 93/2016 г. по описа на РУ на МВР-Севлиево, което било прекратено с влязло в сила постановление на РП-Севлиево. Твърди се, че в следствие на увреждането ищцата търпяла и продължавала да търпи болки и страдания изразяващи се в болка и скованост на врата и гърба, довели от своя страна до драстична промяна на начина й на живот.В резултат на травмата ищцата поддържала ограничен двигателен режим. Продължително време била неработоспособна. Били възможни и допълнителни усложнения от провеждането на поддържащото лечение.

Продължавали оплакванията й и към момента от силни болки в шията, излъчващи се към лявото рамо, изтръпване на пръстите, силно сковани движения в шията и ръката, затруднени ежедневни движения, главоболие, световъртеж, вътрешна напрегнатост, болки в гърба и гърдите. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна полица BG

/02/ 115002405721 от 24.09.2015г., валидна от 26.09.2015г. до 25.09.2016г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие уврежданията получени при настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-17.02.2016г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.

На 27.10.2016 г. е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на всички елементи от необходимия фактически състав за основателно претендиране и присъждане на застрахователно обезщетение. Твърди, че искът е предявен в прекомерно завишен размер. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата с твърдението, че същата е пътувала без поставен предпазен колан.

В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията на ответника, включително и възражението за съпричиняване.

В срока за допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.Направил е възражение за недопустимост на иска, тъй като не е заведена щета пред застраховятела и не е започнал да тече, респективно не е изтекъл срокът по реда на чл. 496 КЗ, във вр. с чл. 498, ал.3 КЗ.

В съдебно заседание ищцата поддържа иска си чрез своя процесуален представител.

Претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 от

Закона за адвокатурата.

Ответникът „БУЛ

ИНС" АД, в съдебно заседание чрез писмени становища на процесуалния си представител оспорва предявените искове. Съображения е изложил в писмени бележки по делото. Претендира разноски, като представя списък на разноските по чл. 80 ГПК/ стр. 59 от д./.

Габровския окръжен съд, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и от представената застрахователна полица, се установява, че по отношение на увреждащото МПС е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност" с полица BG /02/ 115002405721 от 24.09.2015г., валидна от 26.09.2015г. до 25.09.2016г.

От протокол за оглед на местопроизшествие от 17.02.2016 г., скица на ПТП и фотоалбум към протокола, от заключението на САТЕ, се установява, че произшествието е станало на 17.02.2016 г. около 21 часа. Водачът С.Г.В. управляваки л.а.марка "Форд" , модел „Фокус”, с рег. № *** в посока от с. Крушево към гр. Севлиево на път GAB 1169, км. 2+ 500 в община Севлиево , при ляв завой отклонил вниманието си, в резултат на което загубил управление върху автомобила, напуснал платното за движение в дясно, при което последвал удар на предната странична част на автомобила в крайпътно дърво.

Вещото лице дава заключение, че водачът и пътничката, седяща на предната дясна седалка – ищцата Г.П. са пътували в автомобила без поставени предпазни колани, макар автомобилът да е бил оборудван с такива. При такъв удар твърди, че с предпазен колан уврежданията имат друг характер.

От приетото по делото и неоспорено заключение на СМЕ се установява, че в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка от процесното ПТП Г.И.П. е получила травма на главата с рана тип скалп в задната срединна теменна област на границата с тилната област, в окосмената й част, която е била зашита и към момента е останал Г- образен белег с размери : - 5-3 на 0,5 см., като това увреждане представлява временно разстройство на здравето неопасно за живота за период от 2-3 седмици; травмата на главата е причинила мозъчно сътресение, протекло с количествено нарушение на съзнанието без загуба на съзнание, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота за срок от около 1,5-2 месеца, като и в момента се оплаквала от периодично главоболие и световъртеж; кръвонасядане на десен лакът, причинило болки и страдания за срок от около 2 седмици; травма в шийния отдел на гръбначния стълб, при който е било счупено дясното „краче „ на втори шиен прешлен, съобразно първоначалната констатация извършена в УМБАЛ – Плевен. Оплакванията й от болки при движения в областта на шията, изтръпване и болки в лявото рамо и в по-малка степен в левия горен крайник са свързани с неврологична увреда на нерви изходящи на ниво трети шиен прешлен. Макар да не можело да се конкретизира вида на уврежданията на гръбначния стълб в шийната му област, механизма на причиняване на травмата напълно отговарял на този вид травми – удар в тилно-теменната област на главата, най-вероятно в тавана на автомобила, при което ударното въздействие се предавало по дължината на шията и настъпват различни по изразеност и вид травматични увреди на шийни прешлени. В случая се касаело за комбинирана увреда – счупване на ляв напречен или ставен израстък; вероятно счупване или пукване на „зъба” на втори шиен прешлен с изместване на ставната му повърхност спрямо четвърши шиен прешлен.

Вещото лице твърди, че липсата на спомен за случилото се с нея при ПТП и след него било симпотм на претърпяно мозъчно сътресение, но не било доказателство за загуба на съзнание.

По повод на така получените травми ищцата била 155 дни в отпуск по болест, от които 5 дни болнично лечение.

Пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката М.И.П., майка на ищцата, която установява, че веднага след ПТП и било съобщено за инцидента с дъщеря й. Тя отишла веднага в „Бърза помощ”, като към момента на пристигането й ищцата била на изследване със скенер.Видяла я веднага след това и твърди, че ищцата била в безпомощно състояние. Косата й била в стъкла. Била в съзнание, но обърката. Било й студено и треперела. Не помнела какво е станало и отговаряла объркано, но все пак казала, че са катастрофирали – ударили се в дърво, но не помнела как са излезли от колата.Оплаквала се от болки. По време на болничното лечение не можела да легне, тъй като била с шийна яка и стояла в една поза.Не можела да стане от леглото нито да извърши необходимия тоалет, което наложило да ползува помощта на свидетелката. Около 10-15 дни била на подлога, което допълнително и причинявало неудобства. Както в периода на болнично лечение, така и в домашени условия изпитвала силни болки и страдания и се нуждаела от чужда помощ в ежедневието си. Била и проведена и 20 дневна рехабилитация, но болките не отзвучали. В момента дори, при пломяна на времето отново изпитва силни болки в областта на шийните прешлени горната част на гърб и ръката. Изпитвала страх да пътува в автомобил, като тази травма не била преодоляна и в момента.

Свидетелят С.С.К. твърди, че работи в „Бърза помощ” и бил дежурен когато съобщили за инцидента с участието на ищцата. Пристигнали на мастото на ПТП и той видял ищцата и водача на лекия автомобил легнали до гумата на автомобила. По главата на ищцата имало кръв и тя се оплаквала от болки в главата, както и, че не може да стане, което наложило да бъде поставена на носилка и транспортирана до болничното заведение.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, който съдът квалифицира по чл. 226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.); е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.