Решение № 87 от 12.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Велико Търново, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20254000500560 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 252/15.10.2025 г., постановено по гр. д. № 139/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е осъдена Л. Ю. П., ЕГН **********, от гр. Хисаря, ***********, да заплати на Р. Ш., ЕГН **********, от гр. Габрово, **********, на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, сумата от 61 390 лв., изтеглена в периода на действие на даденото й пълномощно от 27.09.2023 г. и неотчетена, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 24.01.2025 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 10 433.55 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.11.2023 г. – 23.01.2025 г. върху дължимата главница от 61 390 лв. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Р. Ш. от гр. Габрово срещу Л. Ю. П. от гр. Хисаря иск по чл. 86 от ЗЗД в останалата част за сумата над 10 433.55 лв. до размер на 15 000 лв., претендирано обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.11.2023 г. – 23.01.2025 г. С решението е осъдена Л. Ю. П. от гр. Хисаря да заплати по сметка на Окръжен съд – Габрово държавна такса от 2 873 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и държавна такса от 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.

Постъпила е въззивна жалба от Л. Ю. П. от гр. Хисаря против Решение № 252/15.10.2025 г., постановено по гр. д. № 139/2025 г. по описа на Габровски окръжен съд.

1

В същата се излага, че решението в осъдителната му част е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателката твърди, че всички нейни действия са били съобразени с нотариално завереното пълномощно от 27.09.2023 г., което й е давало неограничено право да се разпорежда със средствата по банковите сметки на упълномощителя „както намери за добре“. П. поддържа, че пълномощното е едностранен акт и в него не е предвидено изрично задължение за даване на отчет, поради което счита, че разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД (относно отчетността при договора за поръчка) е неприложима. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за нейни умишлени или недобросъвестни действия, както и че не е доказана причинна връзка между нейното поведение и твърдените от ищеца вреди.

Според жалбоподателката съдът е приложил неправилно материалния закон, като е третирал правоотношението като договор за поръчка, вместо да се съобрази с широката свобода на действие, предоставена чрез пълномощното.

Претендира се да се отмени обжалваният съдебния акт и да се постанови друг, с който да се отхвърли предявеният иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Р. Ш. от гр.

Габрово, чрез особен представител адв. С. И. от АК – Габрово.

В същият се излага, че оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. В отговора се посочва, че окръжният съд правилно е анализирал доказателствата, докато Л. П. не е конкретизирала възраженията си и не се е явила в съдебните заседания, за да представи доказателства в своя подкрепа.

Поддържа се тезата, че съгласно практиката на ВКС на РБ, учредяването на представителна власт чрез пълномощно предполага наличието на договор за поръчка, което автоматично поражда законово задължение за отчетност по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Отговорът акцентира върху свидетелски показания, според които П. е трябвало да използва парите за издръжка на Ш. в затвора (храна, продукти), както и да купува с тях автомобили, които да препродава, но не го е сторила. Твърди се, че ответницата не е предала изтеглените суми, не е предоставила отчет за тях и е продължила да тегли пари дори след оттегляне на пълномощното на 02.11.2023 г.

Първоинстанционният съд е достигнал до правния извод, че за извършеното от ответницата разпореждане със средствата от банковата сметка на ищеца с изтеглените суми през периода 27.09.2023 г. – 02.11.2023 г. общо в размер на 65 390 лв. са приложими правилата на договора за поръчка, в който случай пълномощникът има задълженията на довереник и за изтеглената сума дължи отчет и предаването й на доверителя съгласно чл.

284, ал. 2 от ЗЗД, а чл. 281 от ЗЗД изисква да изпълни поръчката като добър стопанин. Приел е, че от доказателствата по делото не се установява ответницата да е изпълнила това свое задължение към ищеца за исковата сума от 61 390 лв., поради което предявеният иск по чл.

284, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяването му – 24.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. По отношение на претендираната лихва за забава съдът е приел, че задължението на довереника по договора 2 за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно и без покана, поради което мораторна лихва се дължи от момента на получаване на всяка от сумите по договора за поръчка. С оглед на това и предвид диспозитивното начало в процеса съдът е счел, че искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен за периода от 02.11.2023 г. до датата на предявяване на иска – 23.01.2025 г., като лихвата за забава върху главницата за този период възлиза на сумата от 10 433.55 лв., до който размер следва да бъде уважена исковата претенция.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове за заплащане на парична сума по договор за поръчка с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД и иск за мораторна лихва върху дължимата главница с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 284, ал. 2 от ЗЗД:

С пълномощно от 27.09.2023 г., с нотариална заверка на подписа с рег. № 2965 от същата дата на И. Н. – помощник-нотариус на Росица Танчева – нотариус с рег. № 341 при НК, с район на действие Пловдивски районен съд, Р. Ш. упълномощил Л. Ю. П. със следните права: 1) да го представлява пред всички банки в Република България и да извършва всякакви действия и финансови операции, без ограничение по всякакви негови сметки в лева и друга валута; да извършва неограничено и нееднократно внасяне, теглене, прехвърляне, нареждане и приемане на неограничени по размер суми по тези сметки и да подписва всякакви документи в тази връзка; да открива и закрива всякакви негови сметки в банките в Република България, както и да внася и тегли суми по тях, както намери за добре; да има право от негово име да прави всякакви справки за движението на банковите му сметки, да получава информация и кореспонденция от банката, както и да го представлява 3 пред банката по всички възникнали въпроси, като във връзка с горните въпроси подписва всякакви банкови документи от негово име; 2) да го представлява пред „Обединена българска банка“ АД, „КВС Банк България“ АД (с предишно наименование „Райфайзен банк България“ АД), като може да извършва следните действия и да упражнява следните права: да извършва разпоредителни сделки и действия с всички негови банкови сметки и сумите по тях, без никакви ограничения, включително да ги закрива, както и да подписва, подава и получава всички необходими документи до и от банките; да извършва неограничено и нееднократно внасяне, теглене, прехвърляне, нареждане и приемане на неограничени по размер суми по тези сметки и да подписва всякакви документи в тази връзка; да открива на негово име банкови сметки (левови и валутни) във всяка от посочените банки с право да се разпорежда с тях и да ги закрива съгласно дадените с пълномощното права, като подписва, подава и получава всички необходими документи до и от която и да е от посочените банки; да подава молби и заявления и всякакви други документи; да получава решения, удостоверения и всякакви други документи. Изрично е посочено, че упълномощеният няма право от негово име да подава документи за отпускането на кредити и заеми от банките, както и да тегли каквито и да е кредити от негово име – потребителски или ипотечни.

Посочено е, че пълномощното е безсрочно и важи и при променени документи за самоличност на упълномощителя и на упълномощеното лице, като всички клаузи следва да се тълкуват изцяло в полза на упълномощения.

С декларация от 02.11.2023 г., с нотариална заверка на подписа от същата дата, Р. Ш. е оттеглил посоченото по-горе пълномощно, като изрично е посочил, че всички действия, които упълномощената Л. Ю. П. извърши от негово име оттам насетне ще се считат за извършени без представителна власт.

Видно от представеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца, разкрита в „Обединена българска банка“ АД, в периода от датата на подписване на пълномощното – 27.09.2023 г. до датата на неговото оттегляне – 02.11.2023 г., ответницата е осъществила 14 бр. тегления на обща стойност от 65 390 лв.

От показанията на свидетелката С. Д. И. се установява, че познава ищеца от малък, тъй като покойният му баща се познавал с нейния съпруг (и двамата били германци). От 2018 г. тя се грижела за ищеца Ш.. За ответницата разбрала след телефонни разговори с него от затвора. Ищецът поискал от свидетелката да му изпрати данни за неговата банкова сметка, разкрита в „Обединена българска банка“ АД, като й обяснил, че имал намерение да упълномощи Л. П. – съпруга на И. Т. Т., когото ищецът смятал за работник в затвора в гр.

Пловдив, със съдействието на нотариус И. Н., братовчедка на Л. П.. Обяснил също, че пълномощното щяло да бъде във връзка с необходимите му парични средства, с който да си пазарува в лафката на затвора, както и с намерението на ищеца да прави общ бизнес с И. Т. и неговата съпруга, свързан с продажбата на употребявани автомобили от САЩ. Л. П. щяла да купува автомобилите и да ги препродава, а печалбата щели да делят поравно.

Впоследствие свидетелката установила, че наличните пари по банковата сметка на ищеца били изтеглени. След разговор с Началника на затвора установила, че И. Т. не е служител, а 4 лишен от свобода. Уведомила множество институции за случилото се. От служители на сектор „Криминална полиция“ разбрала, че с изтеглените парични средства Л. П. направила ремонт на къщата си и погасила заеми на своята майка. Давала също пари на друг човек за адвокат на ищеца Р. Ш., но по думите на свидетелката той не е имал адвокат. Той не получил нищо от изтеглените пари. Според свидетелката, ответницата предала 13 000 лв. на сектор „Криминална полиция“.

В обяснения, дадени пред първоинстанционния съд по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът е посочил, че с ответницата не са имали писмена уговорка как тя да се разпорежда със средствата от банковата му сметка като негов пълномощник. Имали уговорка с нейният мъж И. Т. да поръчват автомобили от САЩ, които да се купуват и препродават, във връзка с което Л. П. трябвало да тегли парични суми от банковата сметка на Ш.. Не се е случвало ищецът предварително да й нареди да изтегли определена сума и тя да му се отчете, с изключение на сумата от 4 000 лв., която му била изпратена на два пъти по 2 000 лв. по сметката в затвора, за да покрива разходите във връзка с текущите си нужди там. След това спряла да му изпраща пари, той се усъмнил и при проверка със съдействието на Дирекция „Вътрешна сигурност“ към затвора установил, че в сметката му има само 400 лв. Нищо от това, което постигнали като предварителна уговорка във връзка със закупуването и препродажбата на автомобили не било изпълнено. Не са имали уговорка с Л. П. от неговите средства по банковата сметка тя да извършва плащания на трети лица чрез „Изпей“.