Определение № 20290 от 07.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20290 гр. София, 07.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20231110135499 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. С. ., като процесуален представител на ответника М.

И. Г. за изменение на решение №4232/12.03.2025г., постановено по гр.д. №35499/2023г. по описа на СРС в частта за разноските. Сочи, че след като искът е отхвърлен, то ответника не следва да дължи разноски, тъй като не бил дал повод за завеждане на иска. Не била търсена за задълженията на наследодателя си преди завеждане на делото, като същата и веднага била заплатила сумите след завеждане на делото. Не били представени доказателства за заплатено юрисконсултско възнаграждение. Иска да му бъде определено възнаграждение за представителство в това производство.

В предоставения срок ответника по молбата е взел становище, че същата е неоснователна.

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

В мотивите на решението, съдът е посочил, че доколкото плащането е постъпило след подаване на исковата молба, то с поведението си ответницата е станала повод за завеждане на делото и по арг. от чл.78, ал.2 ГПК следва да понесе разноските, сторени от ищеца. Съдът намира, че неоснователни са направените възражения, че не били представени покани до ответницата. Установено е по делото, че същата дължи сумите в качеството си на наследник на потребителя на ТЕ, като кредиторът не е длъжен да отправя нова покана до наследниците след смъртта на дължника. Като поканата за плащане на начислените за ТЕ суми е относима единствено към дължимостта на лихва за забава върху същите, а не за тяхната дължимост. Не се спори факта, че плащането е постъпило едва след подаване на исковата молба и образуване на делото, поради което и същата е станала повод за завеждане на същото. Неоснователно е и възражението, че 1 не са представени доказателства за реално заплащане на юрисконсултското възнаграждение. Съгласно ГПК такива не се и изискват, доколкото в чл.78, ал.8 ГПК е предвидено, че в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Безспорно ответникът е юридическо лице, което е било представлявано от юрисконсулт в производството, поради което и възнаграждението е било определено от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК в минимален размер.

В настоящото производство не се дължи отделно възнаграждение на особения представител, доколкото вече определението такова е за настоящата инстанция, в която се включва и производството по чл.248 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. С. ., като процесуален представител на ответника М. И. Г. за изменение на решение №4232/12.03.2025г., постановено по гр.д. №35499/2023г. по описа на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2