Определение № 833 от 27.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 833 гр. София, 27.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20261000601159 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба на Министерството на околната среда и водите, представлявано от министъра на околната среда и водите чрез пълномощника Т. Р. Т. – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“, против Определение № 342 от 23.06.2026 г., постановено по ЧНД № 239/2026 г. по описа на Софийския окръжен съд., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на министъра на околната среда и водите против постановление на Окръжна прокуратура – София от 26.01.2026 г. за прекратяване на досъдебно производство № 85/2025 г. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 370/2025 г. по описа на СОП, и е прекратено съдебното производство.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано.

Твърди се, че министърът и ръководеното от него министерство попадат в кръга на лицата по чл. 243, ал. 4 НПК, тъй като МОСВ е компетентният държавен орган, натоварен с опазването на биологичното разнообразие. Излагат се доводи, че унищожаването и повреждането на 1038 екземпляра от защитения вид „планинска чинка“ засяга държавното имущество и поражда преки финансови задължения за мониторинг и възстановителни мерки. С позоваване на чл. 66, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие се застъпва становище, че държавата е собственик на засегнатия природен ресурс. Навеждат се и твърдения за накърняване на институционалния авторитет на МОСВ, както и за несъответствие на възприетото от първоинстанционния съд разрешение с Орхуската конвенция, Директива 2009/147/ЕО и Директива (ЕС) 2024/1203.

Иска се отмяна на определението и връщане на делото на Софийския окръжен съд за разглеждане по същество на жалбата срещу прокурорското постановление.

Софийският апелативен съд, след като провери обжалвания съдебен акт и обсъди доводите в частната жалба, намери следното:

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и от лицето, чието право на обжалване е отречено от първата инстанция, поради което е процесуално допустима.

Досъдебното производство е образувано на 22.05.2025 г. за това, че в землището на гр. Копривщица в периода 31.12.2024 г. – 01.01.2025 г. противозаконно са унищожени и повредени общо 1038 екземпляра от защитен вид на дивата фауна – планинска чинка, като деянието е извършено по непредпазливост и случаят не е маловажен – престъпление по чл.

1

278г, ал. 3 вр. ал. 1 НК. С постановлението от 26.01.2026 г. прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, приемайки, че не е установено човешко действие или бездействие в пряка причинна връзка с настъпилия резултат и че дори при възприемане на фойерверките като възможен стресов фактор липсва виновно поведение, доколкото се касае за случайно деяние по смисъла на чл.

15 НК.

Постановлението е било обжалвано от министъра на околната среда и водите чрез упълномощен главен юрисконсулт. Софийският окръжен съд е приел жалбата за подадена в срок, но от лице извън изчерпателно определения в чл. 243, ал. 4 НПК кръг на процесуално легитимираните субекти.

Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК препис от постановлението за прекратяване се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице, които могат да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд. Кръгът на тези лица е изчерпателно определен и не може да бъде разширяван въз основа единствено на общия обществен интерес от разкриването и преследването на престъпленията.

По смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. За юридическото лице процесуалното качество по чл. 243, ал. 4 НПК предполага настъпването на пряка имуществена вреда в неговия патримониум, намираща се в непосредствена причинна връзка с разследваното деяние. Засягането на възложена със закон контролна или управленска функция не е равнозначно на имуществено увреждане.

Министерството на околната среда и водите е юридическо лице на бюджетна издръжка по силата на чл. 42, ал. 2 от Закона за администрацията и като администрация се представлява от съответния министър или от овластено от него длъжностно лице. То е отделен правен субект от държавата – Република България. Поради това качеството му на ощетено юридическо лице следва да бъде обосновано с настъпила вреда в собствения патримониум на ведомството, а не само с обстоятелството, че осъществява държавната политика в съответната област.

Разпоредбите на чл. 114 и чл. 115, ал. 1 Закона за биологическото разнообразие /ЗБР/ възлагат на МОСВ и на министъра редица правомощия по управление, контрол, финансиране и мониторинг на биологичното разнообразие. Съгласно чл. 115, ал. 1, т. 12 ЗБР министърът представлява Република България по въпросите за опазване на биологичното разнообразие. Тази специална норма определя процесуалния представител на държавата в относимия материалноправен кръг, но не създава сама по себе си имуществена вреда и не придава на МОСВ или на държавата качество на пострадал или ощетено юридическо лице във всяко наказателно производство за престъпление против защитен вид.

Отделно от това, първоначалната жалба срещу прокурорското постановление е подадена от министъра като представляващ ръководеното от него министерство, а не от държавата – Република България, представлявана от министъра на специалното основание по чл. 115, ал. 1, т. 12 ЗБР. Дори да се приеме, че посочването на страната подлежи на тълкуване с оглед цялото съдържание на жалбата, необходимо остава наличието на пряко имуществено увреждане на съответния субект, каквото не е конкретизирано и доказано.

Не се установява МОСВ да е направило конкретно определени разходи за лечение, транспорт, съхранение, експертизи, мониторинг или възстановителни мерки, които да са пряка последица от инцидента. Изложените в частната жалба съображения за бъдещи финансови задължения са общи и хипотетични. Разходите по изпълнение на нормативно възложените функции на администрацията не се превръщат автоматично във вреди от престъплението без данни за действително плащане, размер и непосредствена причинна връзка.

Неоснователно е и позоваването на чл. 66, ал. 1 от Закона за биологическото разнообразие като източник на право на собственост на държавата върху всеки свободно живеещ екземпляр от защитен вид. Цитираната разпоредба установява държавна собственост върху генетичните ресурси от естествената флора и фауна и е включена в раздела, уреждащ достъпа до генетични ресурси, тяхното предоставяне и разпределението на ползите от използването им. Тази норма не установява вещноправен режим, при който 2 всеки отделен екземпляр от свободно живеещата дива фауна, който не е дивеч по Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/, е държавна собственост.

Първоинстанционният съд основателно е разграничил този режим от правилото на чл. 2, ал. 1 ЗЛОД, според което дивечът е частна държавна собственост. Планинската чинка не е дивеч по смисъла на чл. 5 от ЗЛОД. Следователно процесуалната легитимация не може да бъде изведена от твърдяно право на собственост на държавата върху конкретните птици.

Следва обаче да бъде уточнено, че липсата на вещно право върху отделния екземпляр не означава, че нанесената на защитения вид щета е лишена от нормативно определима парична стойност. Съгласно чл. 129а, ал. 1 ЗБР за щети, нанесени на определени видове растения и животни, включени в приложение № 3, виновните лица заплащат обезщетение, чийто размер се определя с тарифа на Министерския съвет. Приетата с ПМС № 235 от 05.09.2006 г. тарифа включва в понятието „щета“ нараняването или убиването на животински екземпляри и определя обезщетение за планинска чинка.

Този специален режим не обосновава процесуалното качество на жалбоподателя.

Съгласно чл. 2 от тарифата обезщетенията се превеждат в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда / ПУДООС/, когато наказателните постановления са издадени от длъжностни лица от системата на МОСВ или от системата на земеделието, или в съответния общински бюджет, когато постановлението е издадено от общински орган.

По силата на чл. 3 от тарифата те се заплащат независимо от наказателната или административнонаказателната отговорност, а съгласно чл. 4 се събират по реда на ЗАНН.

ПУДООС е самостоятелно юридическо лице и сумите по тарифата не постъпват в патримониума на МОСВ.

Следователно предвиденото в чл. 129а ЗБР обезщетение представлява специално уредено вземане, чието събиране и получател са определени от тарифата. Самото му съществуване не превръща МОСВ в носител на пряка имуществена вреда и не обуславя правото му да предяви граждански иск по чл. 84 НПК или да обжалва постановлението за прекратяване като ощетено юридическо лице. В този смисъл непълнотата на мотивите на първата инстанция относно чл. 129а ЗБР не води до неправилност на крайния извод за недопустимост на жалбата.

Не може да обоснове процесуална легитимация и твърдяното накърняване на общественото доверие и институционалната репутация на министерството. Реакцията на обществеността спрямо начина, по който държавните органи изпълняват правомощията си, не е пряка последица от съставомерното деяние по чл. 278г НК и не представлява вреда, за която МОСВ би могло да се конституира като граждански ищец в наказателното производство.

Неоснователно е позоваването и на международната и европейската правна уредба.

Орхуската конвенция урежда достъпа на обществеността до информация, участие и правосъдие по въпроси на околната среда, но не установява самостоятелно право на държавен административен орган да обжалва прокурорско постановление извън предпоставките на националния наказателнопроцесуален закон. Директива (ЕС) 2024/1203 изисква подходящи механизми за координация и сътрудничество между компетентните органи и предвижда процесуални права за засегнатите лица и определени неправителствени организации при условията на националното право. От тези разпоредби не следва задължение за разширително тълкуване на изчерпателния кръг по чл. 243, ал. 4 НПК в полза на МОСВ.

При това положение обстоятелството, че министерството е било уведомено за прокурорското постановление и че е компетентно да предприеме действия по ЗБР, не му придава качество на страна в производството по съдебен контрол върху прекратяването.

Първоинстанционният съд правилно е отказал да обсъжда законосъобразността и обосноваността на прокурорското постановление, тъй като е бил сезиран от лице, което не разполага с право на жалба по чл. 243, ал. 4 НПК.

Настоящото произнасяне не съдържа преценка по съществото на прокурорския извод за липса на престъпление и за приложимостта на чл. 15 НК. Този въпрос е извън предмета на въззивната проверка при недопустима първоначална жалба. Постановлението може да бъде предмет на служебен инстанционен контрол от прокурор от по-горестоящата прокуратура 3 при предпоставките и в срока по чл. 243, ал. 10 НПК.

Ето защо , като е оставил без разглеждане жалбата срещу постановлението от 26.01.2026 г. и е прекратил производството по ч.н.д. № 239/2026 г., Софийският окръжен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 342 от 23.06.2026 г., постановено по ч.н.д. № 239/2026 г. по описа на Софийския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на министъра на околната среда и водите против постановление на Окръжна прокуратура – София от 26.01.2026 г. за прекратяване на досъдебно производство № 85/2025 г. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 370/2025 г. по описа на СОП, и е прекратено съдебното производство.