Решение № 1231 от 22.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1231 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110139749 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** , срещу наследника на И. С. С., ЕГН ********** – К. И. С., ЕГН ********** , с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата като собственик на процесния имот - апартамент № 65, находящ се в гр. С.........., аб. № 226949, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Поддържа, че ответницата му дължи следните суми:

293,83 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.07.2022 г. до 1 окончателното изплащане; 65,90 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 22.06.2022 г. върху главницата за топлинна енергия; 21,89 лв. - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.07.2022 г. до окончателното изплащане; 5,58 лв. мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. – 22.06.2022 г., върху цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител, с който се оспорват исковете като неоснователни.

Ответницата оспорва да е налице облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с ищеца, оспорва доставката на топлинна енергия до процесния имот в претендирания от ищеца размер, твърди, че топлинната енергия не е фактурирана въз основа на реално потребление, а на база, оспорва, че е ползвала топлинна енергия, както и че е изпаднала в забава за заплащане на посочените главници. Поддържа, че ищецът е нарушил чл. 9 и чл. 10 от Директивата за енергийната ефективност № 2012/27 на ЕС, в т. ч. изискването за фактуриране на енергията въз основа на действителното й потребление.

Възразява, че представеният към исковата молба договор между етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД е нищожен поради липсва на съгласие. Възразява за погасяване на част от сумите по давност. Поради изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главница за топлинна енергия и лихва за забава - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия - че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от ответницата право на собственост върху имота през исковия период, обема на реално доставената до имота на ответницата топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение; по иска за главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия - че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през исковия период, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане и неговия размер и изпадането в забава на ответницата.

Ответницата следва да докаже възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на 2 обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

Спорно на първо място е дали ответницата е клиент на топлинна енергия за исковия период, като в тази връзка съдът приема следното:

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с открИ.е на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител и на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая от приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, се установява, че на 28.08.1990 г. ИК на ОбНС – Община „М.“ въз основа на заповед № 1421/13.07.1990 г. е продал на И. С. С. процесния апартамент № 65 на първи етаж в бл. № 435, вх. В, ж. к. „М. 4“, със застроена площ от 48,21 3 кв. м. с принадлежащо избено помещение № 1 с полезна площ от 2,60 кв. м. и с идеални части от общите части на сградата - 2,30 % и от правото на строеж върху мястото.

Купувачът И. С. С. е вписан в списъка на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. 415, ж. к. „М. 4“, вх. В от 28.07.1985 г. срещу апартамент № 65, ет. 1, както и в списъка на живущите към протокола от 08.09.2002 г. от Общото събрание на етажните собственици в ж. к. „М.“, бл. 435, вх. В, за аб. № 226949.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 685/24.08.2005 г., издадено от Столична община, район „М.“, И. С. С., ЕГН ********** е починал на 29.06.2005 г., като е оставил за свой наследник по закон ответницата в настоящото производство – К. И. С., ЕГН ********** – дъщеря. С оглед разясненията на посоченото тълкувателно решение съдът приема, че именно ответницата в качеството си на собственик на имота през процесния период (придобит по наследство от И. С. С.) е клиент на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, доколкото по делото не се твърди и не се установява правото на собственост, възникнало в полза на ответницата да е било прехвърлено през процесния период или да е било учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, или сключен изричен писмен договор между „Т.С.“ ЕАД и трето за спора лице.

Както се посочи, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. , както и сключването на писмен договор с топлофикационното предприятие. С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., които са представени по делото, което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид качеството на ответницата на собственик на имота през исковия период, поради което именно тя е задължено лице за заплащането на стойността на доставяната до жилището топлинна енергия при доказана реална доставка на същата.

4

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в Наредбата за топлоснабдяването.

В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.