Определение № 5417 от 10.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5417 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно гражданско дело № 20251100500160 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, във вр. чл. 248 и сл. от ГПК.

С Определение № 40395 от 06.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 39112/2022 г. по описа на СРС, 150 състав, с което е оставено без уважение искането на Т. Ф. Д. по чл.

248 ГПК, за допълване на Решение № 14928 от 12.09.2024 г. на СРС, 3-то гражданско отделение, 150 състав, в частта за разноските.

С постъпилата частна жалба от Т. Ф. Д. срещу обжалваното определение се изтъкват доводи за недопустимост, респ. неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Жалбоподателят твърди, че е направил опит по доброволен път да уреди отношенията си с ответника, като е изпратила на ответника заявление от 27.06.2022 г., с което го е информирал, че смята всички задължения за погасени по давност, поради което е отправил до ответника възражение за погасяване по давност на всички задължения, като го е поканил в 14-дневен срок от получаване на заявлението, да го информира приема ли възражението му за погасяване на вземанията по давност. В посочения жалбоподателят бил получил отговор с изх.№ 01174/04.07.2022 г., с който ответното дружество уточнявало размера на претендираното вземане, като посочва, че същото възлиза общо на сумата от 4 140,51 лв. - от които главница - 2 097,48, лихва - 1 880,70 лв. и такси — 162,33 лв. Със същото писмо обаче възражението за погасяване на вземането по давност не било прието и продължавало да се претендира.

Поради горното счита, че така извършеното от ответника изявление следва да се тълкува като даден от него повод за завеждане на иска от страна за ищеца, тъй като за него не е останала никаква друга възможност да упражни правата си, възникнали от настъпването на давността. Моли за съдът да отмени обжалваното определение.

Настоящия съдебен състав на Софийски градски съд, след като взе предвид изложените доводи и съобрази представените доказателства, достигна до извода, че частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от легитимирана страна, в рамките на установения от закона срок.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

1

С оглед данните по делото се установява, че ищецът-жалбоподател е направил разноски за държавна такса в размер на 165 лева и 62 стотинки, както и че адвокат И.

Ю. му е предоставял безвъзмездна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

С крайния акт съдът е уважил изцяло предявения иск. Настоящата инстанция също споделя, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно: 1/ответникът да е признал иска и 2/да не е дал повод за завеждането на делото. Първата от тях е налице, тъй като още с отговора на исковата молба ответникът е признал изцяло иска. С оглед на последното ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща на ищеца сторените разноски.

По отношение на втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, за която са изтъкнати доводи, че поради наличието на неприемане на извънсъдебно възражение за погасителна давност ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Този довод също не може да бъде споделен, както е констатирала и първата инстанция. Всяко едно възражение, независимо дали упражнено процесуално или извънпроцесуално, представлява по правното си естество средство за правна защита. Ищецът не би могъл по собствена инициатива да противопостави възражение на ответника без ответникът преди това да е отправил към него определена претенция. СРС правилно посочва, че когато става дума за парични вземания погасени по давност съдебната практика приема, че отправянето на извънсъдебна покана за плащане, дори и да съдържа закана за предприемане на съдебни действия, не съставлява повод за образуване на дело с предявяването на отрицателен установителен иск. „ Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба“ - определение № 99, постановено на 26. 02. 2019 г. по гр. дело № 90 по описа на ВКС, III г. о., за 2019 г., и цитираната в него трайна съдебна практика.

В подкрепа на изводите на СРС е още съдебната практика по определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, и определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО. ВКС приема, че в хипотеза като настоящата, при която ответникът не разполага с изпълнителен титул или с друга възможност за процесуална или извънпроцесуална принуда по отношение на позоваващия се на давност ищец по отрицателния установителен иск, не следва да бъде прието, че е станал причина за завеждане на делото – „при такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска“.

Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 40395 от 06.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 39112/2022 г. по описа на СРС, 150 състав, с което е оставено без уважение искането на Т. Ф. Д. по чл. 248 ГПК, за допълване на Решение № 14928 от 12.09.2024 г. на СРС, 3то гражданско отделение, 150 състав, в частта за разноските.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3