Решение № 5537 от 14.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5537 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100511107 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 11610/04.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1042/2023 г. на СРС, ГО, 179 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от ищеца Л. С. К. против ответника „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв.

- обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, настъпило на 31.01.2018 г. в гр.София, около 14,00 часа по бул. „М. Скобелев“ с посока от бул. „Ал.

Стамболйски“ към Руски паметник, пред бл. 2, при което М. П., модел 207, рег.

№ СА **** ВС е ударено от М. Т., рег. № СА **** РМ, по вина на водача на М. Т., рег. № СА **** РМ, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.12.2022 г. до окончателното й погасяване.

Подадена е въззивна жалба вх. № 217512/ 01.08.2023 г. на Л. С. К. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага, че районният съд неправилно е приел, че не е доказан механизмът на ПТП и по - конкретно участието на М. „Тойота“ рег. № СА **** РМ в него, съотв. вината на водача на това М. Излага, че участието на това М. в ПТП се установявало от показанията на разпитания свид. С.Н. и от протокола за ПТП. Също така, СРС е издал СУ на ответника за снабдяване с препис от АНП, но такъв препис не е постъпил по делото. Моли на осн. чл. 266 ГПК в хода на въззивното пр-во да бъде изискана в цялост АНП, като се позовава на допуснати нарушения в хода на пр-вото пред първоинстационния съд.

Въззиваемият ЗАД А. АД подава отговор на въззивната жалба. Моли 1 първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Излага становище по съществото на спора. Оспорва механизма на ПТП.

С определение от 08.01.2024 г. по настоящото дело на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК е допуснато събирането на писмени доказателства – изискана е административнонаказателната преписка. С писмо от 18.01.2024 г. от Отдел „Пътна полиция“, СДВР по делото са приложени два протокола за ПТП от 31.01.2018 г., като е указано, че административно-наказателното пр-во е било прекратено без да е съставено НП поради напускане на местопроизшествието от извършителя. Писмото и протокол за ПТП № 1711232/31.01.2018 г. и № 1711233/31.01.2018 г. са приети като писмени доказателства по делото в хода на въззивното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Видно от молба за щета, входирана в ответното дружество на 15.12.2022 г., ищецът е отправил писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди с посочване на точни данни за банковата си сметка съгласно изискванията на чл. 380, ал. 1 КЗ. С молба от 27.01.2023 г. ищецът е посочил, че застрахователят е отказал изплащане на обезщетение по извънсъдебен ред поради липсата на полицейска докладна записка относно това кое лице е причинило ПТП. С отговора на исковата молба ответникът – застраховател не е оспорва, че е постановен отказ да бъде изплатено обезщетение. Решението допустимо.

В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вследствие на използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт; вредите, причинени на чуждо имущество и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането. Според чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".

Установява се от доказателствата по делото, а и не е бил формиран спор, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на М. „Тойота“ рег. № СА **** РМ е била застрахована при ответника - застраховател по валиден застрахователен договор от 2017 г.

В тежест на ищеца по делото е било да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ПТП от 31.01.2018 г. в гр.София, около 14,00 часа по бул. „М.

Скобелев“ с посока от бул. „Ал. Стамболйски“ към Руски паметник, пред бл. 2, е настъпило именно вследствие на виновното противоправно поведение на водача на М. „Тойота“ рег. № СА **** РМ при сочения механизъм. С отговора на исковата молба ответникът своевременно е оспорил поддържания от ищеца механизъм на ПТП; оспорил е водачът на М. „Тойота“ рег. № СА **** РМ да е участвал в това ПТП и да има вина за настъпването му. Изрично в отговора се сочи, че протокол за ПТП № 2

1711232/31.01.2018 г. е съставен от длъжностно лице, което не е установило лично и непосредствено, че М. П., модел 207, рег. № СА **** ВС/в което на предна дясна седалка се е возил ищецът/ е блъснато отзад именно от М. „Тойота“ рег. № СА **** РМ. Оспорва съдържанието на протокола по доводи, че ПТП се произвело не непосредствено пред длъжностното лице и в протокола за ПТП не е попълнена колоната за участник 1.

По този начин ответникът оспорва соченото в исковата молба М. „Тойота“ рег. № СА **** РМ изобщо да е участвало в ПТП, както и водачът му да има вина за настъпването на ПТП.

Настоящият състав споделя формирания краен извод от районния съд, че недоказан при условията на пълно и главно доказване е останал механизмът на настъпване на ПТП вкл. и участието на М. „Тойота“ рег. № СА **** РМ в него, както и вината на водача на това М.

Ищецът твърди, че се возил като пътник на предна дясна седалка в управляваното от свид. С.Н. М. П., модел 207, рег. № СА **** ВС на 31.01.2018 г. в гр.София, около 14,00 часа по бул. „М. Скобелев“ с посока от бул. „Ал.

Стамболйски“ към Руски паметник, пред бл. 2. Това М. П. е обозначено като М. 2 в протокол за ПТП № 1711232/31.01.2018 г. /л. 6 и по-четливо копие на л. 29 от въззивното производство/. Твърди, че пред него се движело М. рег. № В **** НХ / М. 3 в протокол за ПТП/, а зад него М. „Тойота“ рег. № СА **** РМ / М. 1 в протокол за ПТП/. Твърди, че при грубо нарушение на правилата на движение водачът на М. „Тойота“ рег. № СА **** РМ ударил предностоящото М. П., модел 207, рег. № СА **** ВС / в което пътувал ищецът/, което от своя страна отскочило напред и ударило М. рег. № В **** НХ. Вследствие на удара пътуващият в М. П., модел 207, рег. № СА **** ВС ищец получил повърхностни рани на главата и лицето и травма в областта на врата и гръбнака. Като евентуален водач на М. „Тойота“ рег. № СА **** РМ ответникът е посочил лицето Н.Т.Г., което лице е поискал да бъде разпитано като свидетел относно механизма на ПТП.

Относно механизма на ПТП и участието на лекия автомобил, движил се зад М. П., модел 207, рег. № СА **** ВС, са събрани следните доказателства, вкл. и в хода на въззивното производство.

На първо място, приложен е протокол за ПТП № 1711232/31.01.2018 г. /л. 6 и по-четливо копие на л. 29 от въззивното производство/. В него е посочено, че зад М. П., модел 207, рег. № СА **** ВС се движило друго М. Данните в колона 2 на протокола относно участник 2 са за М. П., модел 207, рег. № СА **** ВС, в което е пътувал ищецът. Колона 1 относно участник 1 в ПТП /това е М., движило се зад М. П./ е непопълнена. Съставителят на протокола е отбелязал в графа „Обстоятелства, причини и условия за ПТП“ следното: “По данни на водач на М. 2, то М. 1 с рег. № СА **** РМ се движи по бул. „М.Д. Скобелев“ от бул. „Ал.

Стамболйски“ към Руски паметник и пред блок 2 поради неизяснени причини и обстоятелства реализира ПТП с М. 2, което от удара отскача и продължава движението си и удря стоящото пред него М. 3. М. 1 напуска място ПТП“. Както се посочи по - горе, то М. 2 е М. П. с водач свид. Николов и в което е пътувал ищецът, а М. 3 е М. рег. № В **** НХ.

Според константната практика на ВКС протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Той се ползва с 3 обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, както и относно удостоверените в него непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП като например видими вреди по М., М. установени на местопроизшествието, местоположение на М., участници в ПТП. Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Така Решение № 71 от 16.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.

В случая актосъставителят е удостоверил обстоятелствата, произвели се пред него, а именно, че на сочената дата на соченото място при посещението на ПТП е имало две катастрофирали М. / М. П. и М. рег. № В **** НХ/ с видими щети по тях от настъпил удар. Удостоверил е и че М. П., в което е пътувал ищецът, е ударено отзад. На следващо място е удостоверил и изявленията, направени пред него от участниците в ПТП, а именно че зад М. П. се движило друго М., което след катастрофата е напуснало ПТП. Рег. номер на това трето М., напуснало местопроизшествието, е посочен единствено в графа „Обстоятелства, причини и условия за ПТП“, но не и в колона за „участник 1“ именно поради обстоятелството, че това М. е избягало от местопроизшествието и съответните обстоятелства не са се осъществили пред актосъставителя.

Така протоколът за ПТП, оспорен своевременно от ответника, се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила единствено относно това, че М.

П. и М. рег. № В **** НХ са заварени на местопроизшествието катастрофирали, с видим щети по тях, като М. П. е ударено отзад.

Самоличността на водача на третото М. и рег. № на това М. обаче са снети по твърдения на останалите участници и по този начин не са удостоверени от актосъставителя. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца.

Протокол за ПТП № 1711233/31.01.2018 г. удостоверява същите обстоятелства.

Видно от писмо от 15.01.2024 г. /л. 18 въззивно производство/ от МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“, то М. 1 по процесния протокол за ПТП № 1711232/31.01.2018 г. е напуснало ПТП и не е установено от органите. Не е съставен АУАН и НП.

Ответникът е поискал да бъде допуснат до разпит свид. Н.Т.Г. - собственик на М. „Тойота“ рег. № СА **** РМ. Същият е допуснат да свидетелства, но се установило, че е починал през 2021 г.

Разпитан е свид. С.Н. - водач на М. П., в което е пътувал ищецът.

Съдът напълно кредитира показанията му, но от тях отново не се установява, че именно М. „Тойота“ рег. № СА **** РМ е участвало в ПТП. Според показанията на този свидетел при потегляне на зелен сигнал на светофарната уредба свидетелят видял, че зад него се движи „трета кола“, а именно „джип с ролбари, голям“.

Свидетелят не сочи да е възприел дори марка на това М. Сочи, че както той, така и ищецът /пътувал до него/, изпаднали в несвят, после се съвзели и излезли от колата.