Решение № 1473 от 27.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1473 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20235300502032 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от А. Н.

М., чрез адв. С. С., против Решение № 1880 от 28.04.2023 г. по гр.дело № 124/2022 г. по описа на РС Пловдив, ХХ гр. състав. С обжалваното решение РС-Пловдив признава за установено, че съществува вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „Д****, от А. Н. М. с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „К.***, по договор за предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка и за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период № ***/30.12.2013г., сключен между „ПИБ“ АД и „Интер Фреш АМ“ ЕООД и А. Н. М. – съдлъжник и договор за издаване на международна бизнес кредитна карта с гратисен период от 30.12.2013г., в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ главница, 4945.55 лв. /четири хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и 55 ст./ договорна лихва за периода от 30.04.2014г. до 19.01.2017г., 5506.97 лв. /пет хиляди петстотин и шест лева и 97 ст./ наказателна лихва за периода от 30.04.2014г. до 07.02.2017г., 78 лв. /седемдесет и осем лева/ 1 годишна такса за поддръжка на картата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 08.02.2017г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед № 1126 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.02.2017г. по ч.гр.д. № 1750 по описа на ПРС за 2017г., като отхвърля предявения иск за наказателна лихва за периода от 18.02.2014г. до 30.04.2014г.

Недоволен от постановеното решение жалбоподателят го обжалва с бланкетна жалба, като неправилно. Моли да бъде постановено друго, с което да бъде намалена присъдената наказателна лихва за периода от 30.04.2014г. до 07.02.2017г. като прекомерна.

В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез юрисконсулт В., жалбата се оспорва като неоснователна, сочи, че същата е бланкетна, не съдържа конкретни оплаквания във връзка с твърдяната неправилност на решението, намира и искането за намаляване на размера на наказателната лихва за необосновано и бланкетно. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание, въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД, редовно призована, се представлява от юрисконсулт В. Д..

Оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Претендира направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Пловдивски окръжен съд след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок. Същата изхожда от легитимирана страна - ответник в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Заплатена е дължимата държавна такса.

2

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Първа инвестиционна банка“ АД за установяване по отношение на А. Н. М. съществуването на изискуемо парично вземане в полза на банката, произтичащо от договор за предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка и за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период № ***000019/30.12.2013г., сключен между „ПИБ“ АД и „Интер Фреш АМ“ ЕООД и А. Н. М. – съдлъжник и договор за издаване на международна бизнес кредитна карта с гратисен период от 30.12.2013г. и удостоверено в счетоводните книги на банката, както следва: сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/ главница, 4945.55 лв. /четири хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и 55 ст./ договорна лихва за периода от 30.04.2014г. до 19.01.2017г., 5506.97 лв. /пет хиляди петстотин и шест лева и 97 ст./ наказателна лихва за периода от 30.04.2014г. до 07.02.2017г., 78 лв.

/седемдесет и осем лева/ годишна такса за поддръжка на картата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 08.02.2017г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1750/2017г.по описа на ПдРС.

Не е постъпил отговор на исковата молба от ответника и жалбоподател в настоящото производство, като в съдебно заседание пред първоинстанционния съд процесуалният му представител адв. С. С. е навел възражение за прекомерност на претендираните лихви.

Първоинстанционият съд е уважил изцяло така предявените искове, като е приел, че между „Първа инвестиционна банка“ АД и кредитополучателя „ИНТЕР ФРЕШ АМ“ ЕООД с ЕИК: 201993069 е сключен 3 договор за предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка и за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период MASTERCARD/VISA № ***.2013 г. По така сключения договор ответникът А. Н. М. като съдлъжник се задължил солидарно с търговеца кредитополучател „ИНТЕР ФРЕШ АМ“ ЕООД да погаси всички задължения, произтичащи от Договора за кредитен лимит и Общите условия. Съгласно чл.

3 от договора крайният срок за ползване на кредитния лимит (овърдрафт) е до 09.12.2018 г., а крайният срок за погасяване на кредитния лимит (овърдрафт) е до 10.12.2018 г. Кредитополучателят и съдлъжникът се задължили всеки месец на 15-то число да внасят по сметката си в "ПИБ" АД минимална погасителна вноска, която е в размер на 5% от дебитното салдо по разплащателната (картовата) сметка, но не по-малко от 10 лв. (т. 10. 1 във връзка с т. 1. 1, б. "з" и "н" от Общите условия). Кредитополучателят нямал право да превишава разрешения кредитен лимит (овърдрафт), като при неговото превишаване сумата на надвишението се смятала за неразрешен овърдрафт и кредитополучателят и съдлъжникът следвало да я издължат на банката незабавно след възникване на превишението (т. 7. 3 от Общите условия).

Договорната (възнаградителна) лихва била уговорена в размер на базовия лихвен процент на "ПИБ" АД в левове, който към датата на сключване на договора бил в размер на 7.73 % увеличен с надбавка в размер съгласно тарифата за таксите и комисионите на „ПИБ“ АД (т. 6 от Договора).

При надвишен текущ разполагаем кредитен лимит (неразрешен овърдрафт) за дните на просрочие се дължала договорната (възнаградителна) лихва по т.6 плюс наказателна лихва в размер равен на лихвата по неразрешен овърдрафт съгласно тарифата и по реда, предвиден в Общите условия на банката.

Установява се от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и безпристрастно, че задълженията на А. М. по договор за предоставяне на кредитен лимит от 30.12.2013г. и договор за издаване на международна бизнес кредитна карта към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК е в размер на главница от 5000 лв., договорна лихва от 4945.55 лв. за периода от 30.04.2014г. – 19.01.2017г., наказателна лихва от 5506.97 лв. за периода от 18.02.2014г. – 07.02.2017г., наказателна лихва от 5394.04 лв. за периода от 30.04.2014г. до 19.01.2017г., такси за поддръжка на картата – 78 4 лв., разноски от 310.61 лв. В съдебно заседание на 14.02.2023г. вещото лице разяснило, че сумата от 5394.04 лв. се съдържа в сумата от 5506.97 лв.

Предмет на обжалване в настоящото производство е решението в частта, с която е признато за установено, че А. Н. М. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 5506.97 лв. - наказателна лихва за забава за периода 30.04.2014г. до 07.02.2017г.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция. Ет защо, при така установеното от фактическа страна, настоящият съдът прави следните правни изводи:

Кредитът в режим на овърдрафт е автоматично възобновяем, при който едновременно с погасяването на част от кредита, банката предоставя на клиента сума до определения размер(лимит) на самия кредит, т. е. позволява се да се теглят непрекъснато средства до определен размер при изпълнението на определени условия. За разлика от стандартния банков кредит, овърдрафт кредитът е специфична форма на кредитиране, при която не е налице погасителен план с месечни погашения (вноски), а само краен срок за погасяване на усвоената главница.

Съгласно чл. 7 от Договора за кредитен лимит, при надвишен текущ разполагаем кредитен лимит за дните на просрочие търговецът/съдлъжникът заплаща на банката договорна (възнаградителна) лихва по т.6 /която в случая е 7,73 %/ и наказателна лихва в размер, равен на лихвата по неразрешен овърдрафт. Съдът приема, че уговорката за наказателна лихва в настоящия случай изцяло притежава характеристиките на неустойка за забава по смисъла на чл. 92 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК в първоинстанционното производство е била разпределена доказателствената тежест, като ищецът е следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно заемно правоотношение с ответника по договор за предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка и за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период

MASTERCARD/VISA № ***/**.2013 г.

В рамките на извършената служебна проверка относно валидността на 5 посочената неустоечна клауза, съдът намира, че същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:

Съдът служебно прилага императивни материалноправни норми. Тази принципна постановка се аргументира с разпоредбата на чл. 5 от ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право. Императивна е именно нормата на чл. 26 ЗЗД, разписваща хипотезите на цялостна или частична недействителност на договорите. В конкретния случай, съдът счита, че клаузата на чл. 7 от договор за предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка и за издаване на международни бизнес кредитни карти с гратисен период № ***-000019/30.12.2013г., сключен между „ПИБ“ АД и „Интер Фреш АМ“ ЕООД и А. Н. М. – съдлъжник е недействителна като накърняваща добрите нрави.

Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или следват от тях. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се отчита естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част); съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.