Решение № 1017 от 09.07.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. София, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000502574 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.

С решение №263100 от 17.05.2021г., постановено по гр. д. № 4493/2019г., Софийски градски съд, І ГО, 1 състав, е отхвърлил предявения от И. А. С. против „Метабонд“ ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗС за признаване правото на собственост върху недвижим имот: Едноетажна сграда с масивна стоманенобетонна конструкция с идентификатор ***, представляваща промишлена сграда застроена на 981 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.София, ул.“Суходол“ № 13, съставляващ ПИ с пл.№ 842 в кв.21 по плана на гр.София, местността „НПЗ-Орион и съседни жилищни сгради“, при граници на поземления имот: ПИ с пл.№ 86, ПИ с пл.

№ 859, ПИ с пл.№ 721, ПИ с пл.№ 717 и ПИ с пл.№ 857. С решението СГС, I ГО, 1 състав е осъдил И. А. С. да заплати на „Метабонд“ ЕООД разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, от 3200лв.

Решението е обжалвано от ищеца по делото – И. А. С., чрез процесуалния му представител с възражения за съществени процесуални нарушения, неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се сочи, че 1 правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесната вещ, но неправилно и неотговарящо на събраните по делото доказателства е приел, че не се установявал периода на давностно владение. Излага се становище, че периодът се установява от показанията на разпитаните свидетели. В тази връзка се сочи, че неправилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. Д., като не е взел предвид, че същите са последователни и безпристрастни и не противоречат на показанията на другите свидетели, които също установяват период на придобиване на фактическата власт върху вещта от страна на ищеца преди 2009г., което само по себе си е повече от 10 години преди завеждане на исковата молба. Прави се възражение, че изводът на съда е неправилен и нелогичен, като се отбелязва, че показанията са за едно отдалечено във времето събитие - преди 14-15 години, като не би могло да се очаква от свидетелите да говорят с точност. Изразява се недоумение на какво основание първоинстанционният състав не е кредитирал показанията на св. Д., а тези на св. В. е възприел, въпреки че последната е заявила, че е в договорни отношения с ответното дружество, а показанията й били несигурни, тъй като в края на разпита си е заявила, че всъщност не е съвсем сигурна дали има договор за наем или не между страните. Поддържа се твърдение, че първоинстанционният състав не е коментирал презумпцията, регламентирана в чл. 69 ЗС, като се излага, че прилагайки я, се стига до извода, че ищецът е имал и corpus, и animus по отношение на имота. В жалбата се сочи, че след като презумпцията обръща доказателствената тежест, то при условията на пълно и главно доказване ответникът е следвало да установи, че той е имал animus върху вещта, а не ищецът, като се прави извод, че в настоящия случай такова доказване не е било проведено от страна на ответника, поради което и наведените от него в процеса твърдения следва да се считат за недоказани. Релевира се довод, че възраженията на ответното дружество, че между страните по делото имало сключен договор за наем са останали недоказани по делото. По отношение представените от ответника фактури се твърди, че видно от съдържанието им в раздела „получател“ е отбелязано дружество „Сомер“ ООД, като се сочи, че това дружество никога не е било наемател на имота, а ако е имало отношения между двете търговски дружества („Метабонд“ и „Сомер“) то те не са били по отношение на пропесния имот. Допълнително се релевира довод, че в нито една от 2 представените фактури не е било отбелязано за наем на какво е било наемател дружеството „Сомер“ ООД - на техника, оборудване, МПС или имот.

Допълва се, че в отговора на исковата молба самият ответник е посочил, че ищецът - И.С. е бил наемател на имота, като никъде не е било упоменато дружество с име „Сомер“ ООД. В тази връзка се сочи, че след като лицето И.С. е бил наемател на имота, дори да се приеме, че е било извършено някакво плащане, то фактурите, съгласно счетоводните стандарти, е следвало да бъдат издавани на страната, за която се твърди, че е наемател по правоотношението (С.), а не на платеца „Сомер“ ООД. Излага се становище, че с изготвените съдебно-почеркови експертизи е било установено, че всички фактури (с изключение на фактура №32) са били подписани от лице, различно от И. И. С.. Поддържа се твърдение, че в откритото съдебно заседание на 17.11.2020г. по делото от ищеца е бил представен годишния финансов отчет на ответното дружество, като в раздел „Отчет за приходите и разходите за 2012 година, подраздел „Приходи“, графа „Приходи от наем“ е било посочено, че „Метабонд“ ЕООД няма никакви приходи от наем както за 2012 година, така и за предходната 2011 година. Излага се становище, че представените банкови извлечения също не обвързват ищеца по никакъв начин, цитирани били вноски, направени от П. Д., като изрично било посочено, че вносител е Д., но никъде като вносител не фигурирал ищецът по делото. Релевира се оплакване, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е разгледал всички твърдения и възражения на ищеца. На последно място се твърди, че съдът е обвързан от диспозитивното начало и следва да даде отговор на исковата претенция в рамките, в които е била поискана, като ако приеме, че искът е частично основателен, то тогава той трябва да бъде уважен в тази му част, като се поддържа, че на стр. 5 от решението първоинстанционният съд е приел, че е безспорно установено, че ищецът е бил във фактическа власт на помещение с площ от 200 кв.м., но въпреки това не е уважил иска в тази му част. Прави се искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи претенцията на ищеца. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – „Метабонд“ ЕООД в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. В отговора се сочи, че внушенията във въззивната жалба, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху цялата 3 производствена сграда са неоснователни. Поддържа се твърдение, че ищецът не само не е упражнявал фактическа власт върху цялата сграда, но извън помещението, което е ползвал под наем, той не е имал достъп до останалата част от сградата, тъй като другите помещения са били отдадени под наем на трети за спора лица, което било установено от приложените договори за наем. Твърди се, че показанията на св. Д. са вътрешно противоречиви и в противоречие с всички други доказателства по делото, поради което се прави извод, че правилно първостепенният съд не ги е кредитирал. Излага се становище, че е правилен изводът на съда, че ищецът и върху ползваните от него 200 кв.м. не е имал качеството на владелец, а на държател по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС, като се допълва, че основанието, на което ищецът е започнал да упражнява фактическа власт, е бил устен договор за наем.

Релевира се възражение относно представените доказателства и формираните въз основа на тях в жалбата на ищеца изводи. В отговора се прави искане въззивната инстанция да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението. Предявява се претенция за присъждане на разноските пред САС.

В открито съдебно заседание пред настоящия състав въззивникът, чрез своя процесуален представител, поддържа подадената въззивна жалба.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощника си, я оспорва. И двете страни по спора предявяват претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК намира за установено следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС. За да постанови решението си по предявения иск, първостепенният съд е приел, че по делото било установено, че ищецът е бил във фактическа власт от 2009г. Приел е, че не било доказано твърдението му тя да е била установена от по-ранен момент- 23.03.2007г., както и да е била упражнявана върху цялата площ на процесната сграда от 981 кв.м. На следващо място е приел, че ищецът не е имал качеството на владелец, а на държател по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС. Приел е, че представените фактури не изключват наемно правоотношение между страните, а доказват, че задължението на ищеца по плащане на наемната цена е било осъществено от 4 трето лице-свързано с него търговско дружество. Приел е, че щом като по делото е установено, че ищецът е упражнявал фактическата власт от 2009г. като държател по договор за наем с ответника и при липса на установеност за промяна в намерението за своене, то ищецът не е станал собственик по давностно владение на основание чл.79, ал.1 ЗС.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първостепенния съд както относно правилно установените факти, въз основа на събраните по делото доказателства, така и досежно привеждането на същите към приложимите правни норми. Ето защо и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба въззивният състав намира следното:

Придобивната давност е способ за придобиване право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС. Владението се характеризира с два основни признака: обективен-упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и субективен – намерението да се държи вещта като своя /animus domini/.

Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно, с намерение за своене. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79 от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то ги установи с пълно доказване, то исковата претенция може да бъде уважена.

От представения нотариален акт № 138, том II, рег. № 8001/2006г. е видно, че през 2006г. ответникът „Метабонд“ ЕООД е придобил от 5

„Електрометал“ ЕООД /в ликвидация/ чрез договор за покупко-продажба правото на собственост върху следните описани в акта сгради, като процесната сграда е под номер две в нотариалния акт: Земеподготвително, представляващо едноетажна сграда с масивна стоманенобетонна конструкция и разгъната застроена площ от 1187 кв.м., без поземления имот, в който сградите са построени, находящ се в гр. София, ***, съставляващ ПИ с пл.№ 842 в кв.21 по плана на гр.София, местността „НПЗОрион и съседни жилищни сгради“, при граници на имота: поземлен имот с пл. № 859, поземлен имот с пл. № 858, поземлен имот с пл. № 717, поземлен имот с пл. № 857. През същата 2006г. ответникът е придобил и правото на собственост чрез покупко-продажба от физически лица /съсобственици/ на реална част от поземления имот, в който са построени посочените сгради, с площ от 2665 кв.м. От представената скица № 15-547539/19.06.2019г. на АЕКК-София се установява, че е заснета в кадастралната карта и кадастрален регистър, одобрени със Заповед № РД-18- 39/20.07.2011г. на изп. директор на АГКК с идентификатор ***, с предназначение-промишлена сграда със застроена площ 981 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор ***.