Решение № 219 от 12.03.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Сливен, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230102471 по описа за 2025 година

Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Ищцата твърди, че е собственик на имот находящ се в град Сливен, общ.

Сливен, обл. Сливен на основание наследство и давност, описан в скица № 15205915-06.02.2025 г. издадена от СГКК Сливен, както следва: Поземлен имот с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, ,общ. Сливен, обл. Сливен одобрени със Заповед № РД - 18 - 31 /19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри : ****

Сочи, че нямала документ за собственост и решила да се снабди с Нотариален акт на основание обстоятелствена проверка. При подаване на молба - декларация в Община Сливен и било отказано и било издадено Удостоверение изх. № 9400- 4725/1/ в което било посочено, че за имота бил съставен АОС № 5040/12.03.2025 г.

С атакуването на имота, като общински ответната община оспорва нейната собственост, което обусловило правния интерес от настоящия процес.

След изследване на актуалното състояние на имота се установило, че имота не е бил предмет на колективизация, не е бил одържавяван, не е влизал в ТКЗС или други подробни държавни формирования, не е бил предмет на претенции 1 от никого и никога не е бил собственост на Община Сливен. Същият запазил своята индивидуализация в реални граници през годините.

Твърди, че била наследник на ****, която притежавала имот в землището на гр. Сливен, който бил включен в определен блок от 5000 дка на ****

С Протокол **** за извършване на замяна на полски имоти на граждани включени в блока на **** край град Сливен имота бил заменен с този, предмет на настоящото дело. Процесният имот имал селищен характер с всички подобрения и трайни насаждения, не се владее от ответника, а наличието на документ за собственост в полза на Община Сливен, смущавала правната сфера на ищцата. Наличието на документ за собственост на общината създавало пречки за свободно разпореждане с имота от ищцата.

Иска се от съда признаване на установено между страните, че ищцата е собственик на основание давностно владение, начиная от 15.11.1961г. на посочения по-горе недвижим имот, като приобщава владението на наследодателя си ****.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната община. Счита иска за недопустим, тъй като наследодателката имала и други наследници, които следвало да участват в производството. Счита искът и за неоснователен, тъй като не отговаряло на действителността, че наследодателят **** била собственик на имот, който в последствие бил заменен с друг държавен имот.

Приложеният протокол от 1961 г. не създавал вещно правни последици.

Нямало идентичност на лицето, описано в протокол от 1961 г. — **** с лицето сочено, като наследодател на ищцата - липсвало ЕГН. Нямало идентичност и на имота, описан в протокол от 1961г. с имота предмет на исковете - по площ, граници и местност.

Сочи, че нито наследодателят на ищцата, нито самата тя придобили имота по давност. Собственик на имота била Община Сливен, като бил съставен Акт за частна общинска собственост.

Иска се отхвърляне на претенцията и се претендират разноски.

С Протокол **** за извършване замянките на полски имоти на граждани в блока на **** край гр.Сливен, комисия на Градски Народен Съвет решила и извършила замяна на земи на частни стопани от гр.Сливен със земи на ДПФ, като **** /под номер 9 в протокола/ отстъпила нива 4 дка в м.“Рамануша“ трета категория, а получила в замяна нива от 4 дка в ****, трета категория при 2 граници: дере, път, наследници на Елкова / б.с. на Нейчо Тодоров Нейчев/.

Същото се установява от препис извлечение, имотна партида VII /л.17 от делото/.

Видно от удостоверение от 13.03.2019г. на Община Сливен имената **** и **** са имена на едно и също лице. **** починала на 15.10.1983г. и оставила наследници по закон преживял съпруг и две дъщери, една от която ищцата И. А. К.. Установява се от разписка № 9455, че ищцата на 29.09.1973г. декларирала по ЗСГ имот, парцел 3717 в ****.

На 11.10.1985г. ОНС Сливен издал удостоверение на ищцата, че декларирала недвижими имоти по чл.46 ЗСГ, между които и лозе ¼ ид.ч в ****, цялото 2 дка по наследство – замянка.

На 17.01.1986г. ИК ОНС Сливен издал удостоверение на наследниците на ****, с което установил, че на том VII, стр.5 имало декларирано лозе градина на **** в м.“Селището“ 2 дка и в **** 2 дка.

Актуалният статут на имота към момента е ПИ с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, ,общ.

Сливен, обл. Сливен одобрени със Заповед № РД - 18 - 31/19.04.2006 г. на Изпълнителния Директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри : ****

За този имот на 12.03.2025г. бил съставен акт за частна общинска собственост № 5040.

На 20.03.2025г. ответната Община Сливен, отдел КР, дирекция Устройство на територията уведомила отдел „Общинска собственост“, че имота в протокол **** не бил индивидуализиран и не можело да се установи идентичност между документите за собственост и имот с идентификатор ****. Посочено е, че имот с идентификатор **** бил идентичен с имот пл.№ 3717 по стария кадастрален план на Вилна зона - Изток от 1989г. и записан в разписната книга към плана на имено на ищцата Ирина А., без документ за собственост.

На 25.03.2025г. ответната община издала удостоверение, че имота в протокола за замяна от 1961 г. не бил индивидуализиран, поради което не можело да се установи точна идентичност с имот **** а на 14.05.2025г. издала удостоверение, че бил съставен акт за общинска собственост за процесния имот на 12.03.2025г.

3

В хода на процеса е изслушано и прието заключение на съдебно техническа експертиза. От него се установява, че най - стария известен картен материал георефериран в координатната система на кадастъра бил едромащабната топографска карта (ЕТК). Изработена била на база самолетно летене извършено през 60-те години на миналия век по фотограметричен метод, под формата на Едромащабни топографски карти (ЕТК) в мащаб М 1:5000.

Използвайки Протокол № 6 от 1961г. и приложеното копие на преписизвлечение от имотната партида за извършената замяна на 4 дка. нива в м.“Рамануша“, собственост на **** с нива в м. „Барутни погреби“, експертът открил, че в описанието на границите и при двата документа били посочени дере, път и н-ци на Елкова. Първите две посочени граници идентифицирал на едромащабната топографска карта (единствения съществуващ към него момент картен материал), като топографски елементи „дере“, изобразено в мащаба, като специфична линия за водослив и „път“, изобразен отново със специфична прекъсната линия, с която се означавал път.

За процесната територия имало следните планове:

Кадастралния план от 1989г., изработен по фотограметричен метод, непроцедиран и неодобрен. По време на изработването му територията, която той обхващал била „земеделска“ по предназначение с начин на трайно ползване предимно „овощни градини и лозя“. Планът бил изработен в графичен вид върху картони на алуминиева вложка и копие на инженерно платно в координатна система 1970г. Към него бил изготвен разписен лист, включващ списък с процесните имоти - тогава с пл.№№ 3717, 3718 и 3719. На по-късен етап / без установена от вещото лице точна година/ било подготвено още едно копие на плана, в което границите били непроменени и били нанесени допълвания от геодезически заснемания на сгради, огради и ситуационни елементи. С решение № 41/29.02.2000г. на Общински съвет Сливен бил одобрен околовръстен полигон за създаване на селищни образувания на земите по §4 ПЗР ППЗСПЗЗ. С него се осъществявало окрупняване на местностите, като **** Видът територия по предназначение се променила от „Земеделска“ на „Урбанизирана". Във връзка с необходимостта от прилагане на разпоредбите на §4 ПЗР ППЗСПЗЗ, МЗХ възложило изработване на план на новообразуваните имоти /ПНИ/ за м. „Гюргюнлюка“ в 4 землище гр.Сливен, чрез попълване на кадастралния план от 1989г. Планът бил изработен в цифров и графичен вид в координатна система 1970г. и бил одобрен със Заповед № РД-11-09-02/27.02.2002г. Със Заповед РД-18-31 от 19.04.2006г. на ИД на АК били одобрени Кадастралната карта и кадастрални регистри за землище гр.Сливен. Кадастралната карта била изработена по комбиниран метод. За територията на СО „Изгрев“ в механично пренесени планове на новообразуваните имоти, приведени към изискванията на ЗКИР за идентификаторите на поземлените имоти, без промяна на границите им.

Имоти с пл.№№ 3717, 3718 и 3719 от неодобрения кадастрален план - 1989г. и от ПНИ получили идентификатори по КККР, съответно **** **** В заключение вещото лице посочило, че идентифицирания имот от 4 дка. на ****, обект на замяна обхващал сегашни имоти с идентификатори **** **** За проследяване на „движението“ на имотите по предходните планове са изготвени към заключението Комбинирани скици 2, 3 и 4, на които последователно били комбинирани КККР и геодезическото заснемане, с координиран растер от плановете през годините. Границите на пл. №№ 3717 и пл.3718 по план от 1989г. били с площи от оцифряване съответно 1006 кв.м. и 904 кв.м. В следващия план (допълването на плана от 1989г.), оцифрените площи били 1013 кв.м. (за пл.3717) и 901 кв.м. (за пл.3718), като нямало съществени изменения на границите. В следващия план – ПНИ, площите съвпадали с тези определени при създаването на плана от изпълнителя 1049 кв.м. за пл.3717 и 876 кв.м. за пл.3718.

Стария регулационен план на града не е включвал територията на местностите, които са урбанизирани през 2000г. с Решение № 41/29.02.2000г. на Общински съвет Сливен, като СО „Изгрев“. Сегашните граници по КККР съвпадали с границите по предходния - план на новообразуваните имоти и в голяма степен с границите по плана от 1989г. Иначе казано имот пл.3717 записан на името на ищцата по плана от 1989г. бил идентичен с имот **** по сегашната КККР и имот пл.3718 записан първоначално на наследници на ****, впоследствие записан на **** А. Попова по плана от 1989г., бил идентичен с имот ***.

Екпертът установил, че имота никога не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или др. организация.

При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание 5 категорично се установи от къде произлизат леките грешки в границите на имота от към дерето, а именно заради оцифряването, като експерта потвърди, че трите имота **** ****са от замяната, направена през 1961г. Процесният имот **** попадал в §4 ПЗР ЗСПЗЗ, като в разписния лист по плана от 1989г., когато е бил с пл.№ 3717 е бил записан като собственост на ищцата. По-късно към момента на изготвяне на ПНИ този имот е бил със собственик ищцата и не е имало съставен акт за общинска собственост.

В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

Показанията на свидетеля **** съпруг на ищцата установяват, че двамата са семейство от 1967г. и от тогава свидетелят познавал имота. Той бил на майката на ищцата ****, но те като семейство го стопанисвали, заедно със семейството на сестра й **** и нейния съпруг. През годините поддържали имота, копали лозето, ръсили го, брали черешовите дръвчета и ореха. По късно двете сестри си разделили имота, като всеки отделен имот получил самостоятелен номер. Когато имотът бил един цял, той имал ограда с дървени колове и бодлива тел от към пътя от изток. Сега оградата я нямало вече, лозето и черешовите дървета също, само ореховото дърво било в имота и бадемови дръвчета.Между имотите на двете сестри имало изкопан кладенец от съпруга на ****/ сестрата на ищцата/, който и сега бил там на място.

Свидетелят Н. П., собственик на съседен имот от запад на процесния имот установява, че между неговия имот и този на ищцата имало вада, нещо като малка рекичка. Имотът свидетелят знае още от 1964г., когато бащата на ищцата **** го обработвал – извършвал оран с катър. Двете сестри И. и **** също идвали в имота да берат ореха, да работят лозето. В имота имало и черешови дръвчета, а по синора и бадемови. В имота копали и кладенец. През годините свидетелят установява, че оградата била окрадена и в имота влизали овце и крави. Към 1973г. ищцата и сестра й ходели много често в имота, а през последните години идвали по-рядко.