Решение № 1709 от 16.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1709 гр. В., 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: М. Г. при участието на секретаря Т. Хр. К. като разгледа докладваното от М. Г. Гражданско дело № 20213110108040 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК от „В.и к.– В.“ ООД, ЕИК ***, адрес: град В., ул. „П.“ № ** срещу А.В. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „С.“, бл.**, ап.** с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2308,** лева, представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 13.02.2018 г. до 11.03.2021 г. по партида с абонатен № 1**17** на адрес: град В., ул. „С.“, бл.**, ап.** , както и сумата от 285,35 лева, представляваща лихва за забава изчислена върху главницата от 2308,** лева за периода от 19.04.2018 г. до 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2308,** лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение **.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5190/2021 г. по описа на Районен съд, град В..

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която е депозирано възражение в законоустановения срок по реда на чл. 414 ГПК, поради което е налице правния интерес от предявяване на настоящите искове, които се подават в законоустановения едномесечен срок.

Сочи се, че ищецът е доставил на ответника ВиК услуги в посоченото количество за претендирания период от 13.02.2018 г. до 11.03.2021 г. по партида с абонатен номер 1**17** на адрес: град В., ул. „С.“, бл.**, ап.**. Твърди, че отчетникът като ползвател на В и К услуги не е заплатил същите в 30 дневен срок след датата на фактурирането като и след изтичането на този срок, същият е изпаднал в забава. Моли за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който признава заявените искови претенции по основание и размер.

С оглед признанието от страна на ответника относно дължимостта на претендираните 1 суми ищецът с изрична молба от 19.10.2021 г., докладвана от съда в проведеното съдебно заседание от 22.10.2021 г. е поискал съдът да се произнесе с решение съобразно признанието. С протоколно определение от 22.10.2021 г. съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което е прекратил съдебното дирене и е постановил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.

Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за постановяване на решение при признание на иска. С оглед изложените мотиви, съдът намира, че исковите претенции следва да бъдат изцяло уважени, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за тяхната основателност не следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение се основава на признанието на исковите претенции – арг. от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК. В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното и исковото производство, на основание чл. 78 ГПК, съобразно на заявения размер от исковите претенции. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 139,20 лева, но предвид факта, че предявява искови претенции в по-малък размер от този, за който има издадена заповед, дължимите му се разноски са съобразно размера на предявените искови претенции и възлизат на 80,95 лева. Сторените в исковото производство разноски възлизат на 53,13 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ или общо са в размер на 153,13 лева.

За яснота следва да се посочи, че с оглед обстоятелството, че исковите претенции не са предявени в цялост за сумите, за които им е издадена заповед за изпълнение, последната следва частично да се обезсили като в този момент се съобрази и отправеното искане от страна на длъжника за присъждане на сторените разноски. Тези процесуални действия следва да се извършат от заповедния съд доколкото той е компетентен да се произнесе относно обезсилването на заповедта за изпълнение относно непредявения размер на сумите, за които има издадена заповед за изпълнение и в този момент да съобрази искането на длъжника за присъждане на разноски. Исковият съд се произнася само в рамките на заявените искови претенции и и произнасяне извън тях е недопустимо. Присъждането на разноските е само съобразно заявения размер на исковите претенции Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК в отношенията между „В.и к.– В.“ ООД, ЕИК ***, адрес: град В., ул. „П.“ № ** и АНТ. ВЛ.

Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „С.“, бл.**, ап.**, че АНТ. ВЛ. Д., ЕГН ********** дължи на „В.и к.– В.“ ООД, ЕИК *** сумата от 2308,** лева, представляваща главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 13.02.2018 г. до 11.03.2021 г. по партида с абонатен № 1**17** на адрес: град В., ул. „С.“, бл.**, ап.** , както и сумата от 285,35 лева, представляваща лихва за забава изчислена върху главницата от 2308,** лева за периода от 19.04.2018 г. до 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2308,** лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение **.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5190/2021 г. по описа на Районен съд, град В..

ОСЪЖДА АНТ. ВЛ. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „С.“, бл.**, ап.** да заплати на „В.и к.– В.“ ООД, ЕИК ***, адрес: град В., ул. „П.“ № ** сумата от 80,95 лева 2 представлящи сторени в заповедното производство разноски и сумата от 153,13 лева – представляващи сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78 ГПК Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3