Решение № 3660 от 20.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3660 гр. С., 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110155273 по описа за 2021 година

Предявени са от „В.К. ООД срещу АЛ. КР. С. обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, вр. с чл. 198о ЗВ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: сумата от 1288,85 лв., представляваща 1/3 от задължението за главница /3866,57 лв./ за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П., ***, с абонатен № ***, за периода 07.12.2012 г.

– 15.08.2019 г.; 203,97 лв., представляваща 1/3 от задължението за лихва за забава /611,93 лв./ за периода 16.02.2013 г. – 25.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.08.2020 г. по ч.гр.д. 33588/2020 г. на СРС, 179 състав.

Ищецът твърди, че „В.К.“ ООД е предоставило ВиК услуги за имот в гр. П., *** с титуляр на партидата Б.К.А., като един от наследниците на посоченото лице е настоящият ответник. Твърди, че по силата на чл.8 от Наредба №4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, продажбата на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответния регулаторен орган. С оглед на това, правоотношенията между страните били регламентирани от Общите условия, приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, по силата на които ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за посочения имот. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимите суми за ползваните ВиК услуги за процесния период. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва, че Б.К.А. е била собственик на процесния имот.

Оспорва се твърдението за наличие на облигационно отношение, както и че ищецът е доставил ВиК услуги. Поддържа се, че липсват доказателства за изискуемост на задълженията. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност на цялото вземане, алтернативно на части от същото. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени 1 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на предявените искове в тежест на ищцовата страна е да докаже:

1) по иска за главница: наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на В и К услуги през процесния период, количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и нейната стойност.; 2) по иска за лихва за забава: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение от страна на ответника за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

За периода, за който ищецът претендира, че ответникът му дължи стойността на потребени ВиК услуги, режимът на ползване на ВиК системи е регламентиран от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.К. ООД – П.“. В тях е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за получаване на услугите водоснабдяване и/или канализация (ВиК) при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на тези услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.К. ООД – П.“, потребителите на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

В настоящия случай по делото са представени „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.К. ООД – П.“ и удостоверение за наследници на Б.К.А., от което е видно, че същата е починала на 22.01.2012 г. и е оставила за свои наследници ИВ. АЛ. С., АЛ. КР. С. и Е.К. С.а. Представена е и справка от страна на ищеца, от която е видно какви са дължимите суми от лицето Б.К.А.. Ищецът е направил искане за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго такова от Дирекция „Местни данъци“ към Община П. за установяване на обстоятелството кой е декларирал собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. П., ***, както и въз основа на какви документи. Така поисканото съдебно удостоверение е издадено на ищеца. В проведеното на 21.02.2022 г. открито съдебно заседание, съдът е указал на ищцовата страна, че следващото съдебно заседание ще бъде последно такова за събиране на допуснатите доказателства и в случай че не представи в срок до следващото съдебно заседание доказателствата, за които му е издадено съдебно удостоверение, делото ще бъде разгледано и без тях. В проведеното на 21.03.2022 г. ищецът не е представил други доказателства. В случая по делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява по безспорен начин, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху водоснабдения недвижим имот. Не са представени и доказателства, от които да се установи, че лицето Б.К.А. е било собственик на имота, за да се направи евентуалният извод, че имотът е придобит от ответника по силата на наследствено правоприемство. Напротив, и за пълнота следва да се посочи, че от приложения към подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение, нотариален акт е видно, че процесният имот е бил собственост на ИВ. АЛ.

С., който го е продал по силата на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт 31, том III, дело 1116/84 г. от 13.08.1984 г., на сина си В.И. С.. Изложеното, съдът намира, че обуславя неоснователност на предявените искове за заплащане на цена за предоставяне на услугата доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 07.12.2012 г. – 15.08.2019 г. за адрес: гр. П., *** с абонатен № ***.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че така предявеният 2 иск следва да се отхвърли като недоказан, а като законна последица следва да се отхвърли и акцесорната претенция за установяване на вземане за мораторна лихва.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответната страна. В представения списък по чл. 80 ГПК ответникът претендира разноски за държавна такса в размер на 15 лева и адвокатски хонорар в размер на 300 лева, сторени във връзка с подаване на частна жалба до Софийски градски съд, както и адвокатски хонорар в размер на 500 лева за правна защита и съдействие по исковото производство. Настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по искането за разноски, сторени в производството по в.ч.гр.д. 8180/2021 г. по описа на СГС е Софийски градски съд, поради което на ответника следва да се присъдят единствено сторените в настоящото производство разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.48/, в който е посочено, че сумата от 500 лева е заплатена в брой, в която част договорът има характер на разписка. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и броя на проведените съдебни заседания намира за основателно, с оглед на което възнаграждението следва да бъде намалено на 400 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.К. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от управителя – инж. Б.Л.И. срещу АЛ. КР. С., ЕГН – **********, с адрес: гр. С., ***, искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79, вр. с чл. 198о ЗВ и чл. 86 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1288,85 лв., представляваща 1/3 от задължението за главница /3866,57 лв./ за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П., ***, с абонатен № ***, за периода 07.12.2012 г. – 15.08.2019 г.; 203,97 лв., представляваща 1/3 от задължението за лихва за забава /611,93 лв./ за периода 16.02.2013 г. – 25.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.08.2020 г. по ч.гр.д. 33588/2020 г. на СРС, 179 състав, като неоснователни.

ОСЪЖДА „В.К. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от управителя – инж. Б.Л.И., да заплати на АЛ. КР. С., ЕГН – **********, с адрес: гр. С., ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400.00 лв. – сторени разноски за адвокатски хонорар в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3