Определение № 4730 от 24.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4730 гр. София, 24.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20251100900462 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.130 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Кремио“ ЕАД срещу „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД за заплащане на сумата 35 050.88 лв., представляваща обезщетение за вреди от забавено изпълнение на задължение за ремонт на автомобил.

Съдебно предявеното право е изведено при твърдения, че по силата на договор за финансов лизинг, с опция за прехвърляне на правото на собственост, от 19.02.2020 г., сключен с „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ищецът е ползвател на автомобил марка „Мерцедес“ с рег.

№ ********, застрахован по силата на сключен с ЗАД „Армеец“ АД договор за застраховка „Пълно автокаско“. Твърди, че на 24.10.2022 г. и на 25.10.2022 г. са установени щети върху лекия автомобил, резултат от ПТП, за което при застрахователя са заведени щети. В изпълнение на т.8.10 от ОУ към договора за имуществена застраховка застрахователят възложил, на 26.10.2022 г., на ответника като оторизиран сервиз, да извърши ремонт на автомобила и на същия ден автомобилът е бил предоставен за ремонт. В договора не бил уговорен срок за изпълнение, поради което е следвало да се изпълни в разумен срок, който ответникът не спазил, а изпълнил задължението си да отремонтира автомобила със забава седем месеца, от което ищецът твърди, че е претърпял вреди, изразяващи се в заплатени, в периода м.11.2022 г. – м.05.2023 г., лизингови вноски в общ размер 18 356.48 лв. и заплатен наем за заместващ автомобил в размер 16 694.40 лв. за периода 11.02.2023 г. – 21.04.2023 г.

Твърди, че макар да не е налице договорно отношение между него и ответника, нито да е трето ползващо се лице по договора за ремонт, поведението на ответника по допуснатата забава по договора е противоправно, поради което следва да отговаря на деликтно основание като поправи посочените по – горе вреди, които твърди да са пряка и непосредствена последица от забавата.

Предявените искове съдът намира процесуално недопустими поради изложени ненадлежни твърдения по следните съображения:

Допустимостта на осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД е обусловена от изложени в исковата молба надлежни твърдения за поведение, в причинна връзка, с което са причинени вреди, което поведение би обусловило извод за нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму. Тези твърдения, освен че определят надлежната активна процесуална легитимация на ищеца и правния му интерес, очертават и фактическия състав, при който е 1 изведено съдебно предявеното право, фактите от който, ако бъдат установени, биха имали за последица признаване на търсената съдебна защита. Предвид това преценката на съда дали твърдените от ищеца факти са от естество, ако бъдат доказани, да обосноват деликт, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти.

В исковата молба, по която е образувано делото, ищецът твърди възникнало между ответника и трето лице договорно правоотношение, по силата на договор със съществените характеристики на изработка – ремонт на ползван от ищеца автомобил. По тази договорна връзка твърди, че ответникът е изпълнил със забава основното си задължение да поправи автомобила, която именно забава е квалифицирана като противоправно поведение, от което са причинени сочените вреди.

В съдебната практика на ВКС, включително посочената от ищеца, се възприема принципната теза, че с едно и също деяние, извършено от един и същи правен субект, е възможно да се осъществят едновременно съставите на договорно неизпълнение и нарушение на произтичащо от закона задължение да не се вреди другиму. Също така е прието, че фактът, че между две страни съществува договорно отношение, само по себе си не означава непременно, че отговорността за причинени вреди при изпълнение или във връзка с договора, е само договорна и, че договорното отношение винаги задължително изключва и дерогира деликтното .

Договорна е отговорността, когато дължимият резултат не е осъществен въобще или е осъществен неточно (лошо, късно, частично), а противоправността на поведението произтича от това, че не е изпълнено поетото задължение към другата страна, а не от общо задължение, което е насочено към всички. При деликта се нарушава общото правило да не се вреди другиму. Причинените вреди са нежелани, променят съществуващо положение, като промяната нито е желана, нито е предвидима при сключване на договора, тя не е адекватна последица от неизпълнение на договорно задължение.

В този контест, неизпълнението на задължението на ответника да изпълни уговореното точно във времето, е неизпълнение на договора и се дължи спрямо насрещната страна по него, а не е нарушение на забраната да не се вреди другимо, тъй като не се дължи по отношение на всички, а е резултат от постигнато съгласие за удовлетворяване на конкретен кредиторов интерес в определено врем. По дефиниция произтичащото от закона задължение да не се вреди, не е част от съдържанието на договорното отношение, както е посочено и в цитираното от ищеца в подкрепа на тезата му решение на ВКС. Следователно, когато поведението на страна по договора се ограничава до нарушава на уговорките, относно условията, при които следва да се изпълни, без да осъществява допълнителни факти, извън тези уговорки, които факти сами по себе си да предизвикат промяна, която като последица да засяга правна сфера на трето лице, това поведение не е проявление на нарушаване на забраната да не се вреди другимо, а представлява единствено неизпълнение на поето по договора задължение с последици между страните.

С оглед изложеното забавеното изпълнение на задължение по договор изначално е негодно да обоснове извод за нарушение на забраната да не се вреди другимо. Такова би било налице ако ответникът, с поведението си по изпълнение на ремонта, беше увредил ползваната от ищеца вещ, тъй като това не би била адекватна последица от уговореното изпълнение, респективно неизпълнение, но такова поведение не се твърди.

В обобщение, квалифицираното от ищеца като противоправно поведение на ответника, изразаяващо се в допусната забава да извърши уговорения по договора ремонт в разумен срок, дори и да бъде доказано, не представлява нарушение на общото правило да не се вреди другиму, поради което по твърдения е негодно да обоснове търсената с иска защита, която преценка, както беше посочено, е по допустимост, а не по основателност на иска, тъй като основателноста е обусловена от доказване на изначално годни да обосноват 2 защитата факти.

При тези твърдени факти и отношения защита на сочените накърнени права е на разположение за ищеца по сключения от него договор за имуществена застраховка, в случай, че в резултат от допусната от ответника забава е забавено и изпълнението на задължението на застрахователя за плащането на застрахователно обезщетение, което да покрие вредите от невъзможността да се ползва автомобилът.

Предвид изложеното исковете са процесуално недопустими и на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, подадена от „Кремио“ ЕАД срещу „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, с която са предявени искове за заплащане на сумата 35 050.88 лв., представляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане - забавено изпълнение по сключен с трето лице договор за ремонт на лек автомобил, по която искова молба в образувано т. д. № 462/2025 г. по описа на СГС, VI – 23 с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в 1-седмичен срок от връчване на преписа на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3