Решение № 2187 от 30.06.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 2187

30.06.2020 година град

Пловдив

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХV граждански състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при участието на секретаря Катя Янева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

№ 13021 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д.А.Б., ЕГН

**********, с адрес: *** против

Средно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. К., общ. М., обл. Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: с. К., общ. М., обл. Пловдив, ул. „*****“ № ****, с която е предявен иск чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 от Кодекса на Т.а.

В исковата молба се твърди, че със заповед № ***** г. на ***** на РУО – Пловдив, връчена на ***** г., на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ищецът счита същата за незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на Кодекса на Т.а и на други нормативни актове.

Заповедта е издадена в резултат на проверка в

Обединено училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с. К., общ. М., обл. Пловдив, на което е ****. Проверката е извършена от комисия ****и в Регионално управление на образованието – Пловдив. Констатациите от проверката са обективирани в констативен протокол, представен в училището с вх. № ***** от ***** г.

Видно от констатациите в протокола, както и от представените от него доказателства в настоящия съдебен процес, нарушенията, които допуснал ищеца, като **** на училището са леки, отстраними и по същество не понижават качеството на образованието, което се дава в училището. Също така, обемът на Трудовите задължения, които е изпълнил като **** /видно от констативния протокол и доказателствата/ многократно превишава обема на допуснатите от него нарушения. Поради тези причини, на базата на регламента в чл. 189, ал. 1 от Кодекса на Т.а, счита, че наложеното дисциплинарно наказание е несправедливо и прекалено. То не съответства на тежестта на нарушенията, на обстоятелствата, при които са извършени, както и на поведението му като **** на училището.

Първото нарушение, според наказващия орган, е, че е допуснал актуализацията на Стратегията за развитие на ОбУ „Св. Св. Кирил и Методий“, с. К., през периода 2016 - 2020 година за учебната 2018/2019 г. да не бъде одобрена от Обществения съвет към училището.

Счита, че в случая не е допуснал нарушение, тъй като според чл. 269, ал. 1. т. 1 от ЗПУО, Общественият съвет в училището одобрява стратегията за развитие на училището и приема ежегодния отчет на ****а за изпълнението й. В самата Стратегия, която е одобрена от Обществения съвет, е предвидено на стр. 26 в раздел „Оценка за напредъка и отчитане при изпълнението на стратегията“, че: „Оценка за напредъка при изпълнението на стратегията ще се дава веднъж годишно – на юлското редовно заседание на *****, с оглед за септемврийското редовно заседание да се подготви и приеме актуализиран вариант на стратегията, съобразен с направените бележки и осъвременен в духа на настъпили в хода на учебната година нормативни, фактически и други промени.

Окончателната оценка за изпълнението на стратегията ще се даде на юлското редовно заседание на ***** в края на периода – през 2020 г.

Отчитане на изпълнението на стратегията ще се прави в съответствие с чл. 269, ал. 1 от ЗПУО веднъж годишно, от ****а на ОбУ „Свети Свети Кирил и Методий“, с. К. с ежегоден отчет пред обществения съвет.

Тоест в закона не е регламентирано, че Общественият съвет одобрява актуализиране на стратегията. Самият Обществен съвет е приел в одобрената от него стратегия, че тя ще се актуализира от *****.

**** на училището не е отговорен за дейността на обществения съвет, нито участва в неговия състав с право на глас /чл. 266 и 268 от ЗПУО/.

Ето защо, в изпълнение на предвиденото в раздел

„Оценка за напредъка и отчитане при изпълнението на стратегията“ от самата Стратегия, която Общественият съвет е одобрил, педагогическият съвет със свое решение № **** по протокол № ***** г. е актуализирал Стратегията.

Според т. 2 от заповедта на ***** на РУО - Пловдив е допуснал в Правилника за вътрешния Трудов ред на училището в глава III „Права и задължения на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал на училището“ да бъдат определени права и задължения на медицинското лице.

Действително, не е редно да се регламентират правата и задълженията на медицинското лице в училището, в Правилника за вътрешния Трудов ред на училището, защото той не му е работодател. В случая обаче не е отчетено от наказалия го орган, че по същността си нито едно право или задължение за медицинското лице, посочени в чл. 15 - 17 от този Правилник, не е в разрез с действителните права и задължения на медицинското лице според нормативните актове. Също така, не е отчетено, че неговият стремеж, като допуснал този регламент да е в ПВТР на училището, е да уреди дейността и взаимоотношенията на медицинското лице с него, с учениците и техните родители, доколкото това медицинско лице служи на учениците, за които той носи отговорност и прави това в учреждение, за което той отговаря. Така че тази регламентация, макар и неправилно включена в ПВТР на училището, е направена в интерес на учениците и техните родители, за да се постигне по-висока ефективност и ред в дейността и взаимоотношенията на медицинското лице в училището. Тоест той действал в случая добросъвестно и не е налице вреда, а напротив – обезпечаване на добър ред и по-високо качество на здравните услуги за учениците. Ето защо, макар и формално да е допуснато нарушение от него, то не заслужава налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ – наказанието не съответства на тежестта на това нарушение, нито на обстоятелствата, при които е извършено, както и на неговото поведение като служител /**** на училището/, според чл.

189, ал. 1 от КТ. Достатъчно е да му се предпише да инициира изменение и допълнение на ПВТР на училището, за да бъдат отменени неговите чл. 15 - 17 и това да бъде направено /което вече е инициирал/.

Според същата т. 2 от заповедта на ***** на РУО –

Пловдив в същия ПВТР на училището, е допуснал в чл. 10 да бъде вписан в състава на административния и помощно – обслужващ персонал *****, каквато длъжност липсва в училището.

Действително в ПВТР на училището е допусната грешка, като вместо длъжността да е изписана като „*****“, тя е „*****“. Това нарушение е леко, не води до вреди. Грешно написаната длъжност „*****“ се отнася за действителната „*****“ и е лесно отстранило. Затова счита, че това нарушение не заслужава дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

В т. 3 от заповедта на ***** на РУО – Пловдив е посочено, че е допуснал в приетия от ***** Правилник за дейността на училището /който прилага/, чл. 155, ал. 5 да противоречи на действащата нормативна уредба, и че противоречието е описано в констативния протокол от извършената проверка. В този констативен протокол, представен в горепосоченото училище с вх. № ***** от ***** г., обаче се посочва, че текстът на чл. 155, ал. 5 от Правилника за дейността на училището е нерелевантен предвид разпоредбите на чл. 15, ал. 2 и ал. 3, без да се посочва нормативния акт, в който тези разпоредби се съдържат. Счита, че самата заповед, с която е наложено наказанието, в тази част е неясна и противоречи на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ.

Също така, чл. 155, ал. 5 от Правилника за дейността на училището не противоречи на нормативен акт, приет от държавен орган на власт.

В същата т. 3 от заповедта за налагането на дисциплинарното наказание е посочено, че е допуснал в чл. 98, ал. 1, т. 9.13 от Правилника за дейността на училището, да бъде вменена наказателна отговорност на ***** ***** при изгубване на дневника.

Както е посочил в писмените си обяснения до ***** на

РУО - Пловдив с вх. № ***** г., ищецът е имал предвид налагане на дисциплинарни наказания по чл. 188 от КТ. Действително терминът „наказателна отговорност“ в случая юридически не е точен. Но така или иначе **** на училището няма как да наложи наказателна отговорност по смисъла на НК и от предмета и приложното поле на вътрешния нормативен документ – Правилника за дейността на училището – се разбира, че в случая става въпрос за носене на дисциплинарна наказателна отговорност по КТ. Както е посочил в писмените си обяснения ищецът, тази неточност в Правилника ще бъде отстранена. Не счита, че това нарушение е толкова тежко, че за него да му се налага дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

В същата т. 3 от заповедта на ***** на РУО - Пловдив е посочено, че е допуснал в Правилника за дейността на училището да не е изпълнено изискването на т. 2.4.1, Дейности на равнище институция от Механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование изработените правила за поведение и ценности от всеки клас да бъдат обобщени на ниво институция и вписани в Правилника за дейността на институцията.

Формално това е така, но с оглед целта и смисъла на предвиденото в т. 2.4.1 от Механизма, а именно: да не се вреди другиму, а да се постъпва етично и уважително спрямо всеки в училището, посочва, че първо единните училищни правила на ниво институция са ясно разписани в чл. 48 и 49 от Правилника за дейността на училището. А в чл. 39 - 45 от същия Правилник са регламентирани статута и функциите на Комисията по етика - с препратка към Етичния кодекс на училищната общност, в който също са разписани етичните правила на ниво училище.

Ето защо този формален пропуск не води по същността си до липса на ценности, обективирани в правила за поведение на ниво училище и не създава опасност от безредици и противообществени прояви. Така че с оглед на търсения обективен резултат в работата на училището, този пропуск е незначителен, лесно отстраним и не налага за него да се наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ето защо, наложеното такова с обсъжданата заповед на ***** на РУО - Пловдив е в противоречие с чл. 189, ал. 1 от КТ.

В т. 4 от заповедта на ***** на РУО - Пловдив е посочено, че е допуснал приемането на Годишния план за дейността на училището с календар на дейностите за учебната 2018/2019 г. от *****, който съдържа неактуална терминология, описана в констативния протокол от извършената проверка.

В констативния протокол е отбелязано, че в Годишния план се използва терминът „*****и“, вместо „****и“ или „*******“.

Вярно е, че на няколко места в Годишния план се използва терминът „*****и“ /т. 5, т. 6.1, т. 6.4 на стр. 2; раздел VII на стр.

6; раздел VI на стр. 9/. Но също така се използва и терминът „****и“ /подраздел „Административен контрол“ - т. 1, 3 и 4 на стр. 7; подраздел „Педагогически контрол“ - т. 1 на стр. 7; подраздел II „Месец ноември“ - т. 4 на стр. 8; подраздел IV „Месец февруари“ - т. 4 на стр. 9; подраздел VII „Месец юли“ - т.

2 на стр. 10; раздел „Дейности“ - т. 5 на стр. 11/. Двата термина обаче са синоними и въпреки формалното несъответствие между използвания на няколко места в Годишната програма на училището за учебната 2018/2019 г. термин „*****“ с употребявания в действащата нормативна уредба термин „****и“, по същество не се стига до объркване и противоречие с нормативен акт. Още повече, че според чл.

211, ал. 1 от ЗПУО, ****, които изпълняват норма ***** работа, са *******. Така че, макар и да е използвана думата „*****“, вместо използваната за педагогически специалиста в ЗПУО „****и“, не счита, че е допуснал нарушение, като е допуснал в Годишния план за дейността на училището да се използва на няколко места термина „*****“, визирайки ****и.

В допълнение посочва, че в софтуерната програма „Админ

Про“, с която по изискване на Министерството на образованието и науката се изготвя Списък - образец 1, използваният термин е „*****“ /видно от разпечатаната част от Списък-образец 1 „Дании за седмичната и годишната натовареност на *****“, отнасящ се за **** Д.А. и М.Д.Б.. Тоест той не е допуснал в случая никакво нарушение.

По отношение на посоченото в констативния протокол използване на „МО“ вместо „ЕКК“ в Годишния план, посочен по-горе, уточнява, че в Годишния план е използвано названието „методично обединение“, както и съответстващата й абревиатура „МО“. Но това название се използва за ****и от една и съща предметна област и е традиционно за българското образование. Нищо не пречи да се използва и занапред. Не противоречи на нормативен акт. Няма нормативни изисквания то да не бъде използвано или да бъде заменяно с названието „екип за ключови компетентности“ /ЕКК/. Всъщност в ЗПУО, както и в подзаконовите нормативни актове към него липсва названието „екип за ключови компетентности“.