Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 13.03.2025, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1096/2024
Вид
Решение № 155
Подписан
13.03.2025
В сила
10.04.2025
Състав
СИЛВИНА ДАЧКОВА ЙОВЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 422 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 345, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Разград, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330101096 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 228 ЗЕС и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги.

Предявен е установителен иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. с чл.

232, ал. 2 ЗЗД.

Предявени са установителни искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори – за мобилни услуги и лизинг.

Производството е образувано е по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, чрез процесуалния им представител, срещу Д. Р. Р. с ЕГН********** от гр. Разград, ***, с която се моли съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи посочените в Заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 163/2024 г. суми, а именно: 410,60 лв. (четиристотин и десет лв. и 60ст.), представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги, дължими за периода от 05.09.2021 г. до дата 04.01.2022 г. ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата; 459,61 лв. (четиристотин петдесет и девет лв. и 61 ст.) по 1

Договор за лизинг от дата 24.08.2021 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът взел мобилно устройство ACCESSORIES GARMIN Venu Black Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 24,19 лв. (двадесет и четири лв. и 19 ст.) всяка, незаплащайки 18 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 435,42 лв. (четиристотин тридесет и пет лв. и 42 ст.), дължими за периода от месец 2/2022 г. до месец 8/2023 г., нито е върнал мобилното устройство на лизингодателя при условията на чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което дължи допълнително 24,19 лв. (двадесет и четири лв. и 19 ст.) по чл.1, ал.2 от договора; 125,97 лв. (сто двадесет и пет лв. и 97 стотинки), представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги от дата 24.08.2021 г. за мобилен номер +***, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси. Претендира направените разноски.

Твърди се, че ответникът Д. Р. Р. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключен Договор за мобилни услуги от дата 24.05.2021 г. с предпочетен мобилен номер +***, уговорен краен срок на действие до 24.05.2023 г., с предпочетена абонаментна такса Тотал 41,99 лв. Между страните бил сключен договор за лизинг от дата 24.05.2021 г., съгласно който му било предоставено мобилно устройство ACCESSORIES GARMIN Venu Black Gold, с уговорена месечна лизингова вноска за 23 месеца в размер на 24,19 лв. Твърди се, че въз основа на договора за мобилни услуги ищецът му е предоставил такива, а потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 006684435. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.09.2021 г. до 04.01.2022 г. ищецът издал Фактура № 7326026141/05.10.2021 г. за отчетния период на потребление от 05.09.2021 г. - 04.10.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 333,59 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги; Фактура № 7328845055/05.12.2021 г. за отчетния период на потребление от 05.11.2021 г. - 04.12.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 61,17 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. С кредитно известие Фактура № 7330146745/05.01.2022 г. за отчетния период на потребление от 05.12.2021 г. - 04.01.2022 г. била редуцирана дължимата сума с 8,35 лв., като са начислени и лизинговите вноски в размер на 24,19 лв., общо задължение в размер на 410,60 лева, което задължение следвало да се заплати до 20.01.2022 г. Към фактурата било приложено извлечение за потребените услуги.

Твърди се неизпълнение на ответника – незаплащане на 410,60 лева, което ангажирало договорна отговорност съобразно т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти, издавайки крайна Фактура № 7331440111/05.02.2022 г., в която също имало отразена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 125,97 лв.; фактурирана била и цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 459,61 (четиристотин петдесет и девет лв. и 61 ст.). и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 410,60 лева.

Твърди се, че ищецът е уведомил ответника за неплатените му 2 задължения съобразно чл. 31а от ОУ. След изтичане срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничавали първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът няколкократно пращал СМЕ (напомняне за налична незаплатена месечна фактура). При нерегистрирано плащане, въпреки напомнителните от страна на оператора, услугите били спирани, за което абонатът бил уведомяван със СМС. Твърди се изпадане в забава на ответника. Сочи се, че претендираната неустойка е в размер на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер, която се претендира на основание чл. 11 от договора за предсрочното прекратяване на договорен абонамент от дата 24.08.2021 г. за мобилен номер +***. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.

12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, ищецът обявил за предсрочно изискуеми дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилн о устройство - ACCESSORIES GARMIN Venu Black Gold в размер на 459,61 лева. Ищецът сочи, че към момента падежът на всички вноски е изтекъл (падежирали са). Твърди се, че длъжникът не е заплатил 18 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 435,42 лв., дължими за периода от месец 2/2022 г. до месец 8/2023 г., нито е върнал мобилното устройство на лизингодателя при условията на чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, поради което била дължима и допълнителната сума в размер на 24,19 лв. (двадесет и четири лв. и 19 ст.) по чл. 1, ал. 2 от договора.

Общо дължимата от длъжника сума възлизала на 459,61 лв. (четиристотин петдесет и девет лв. и 61 ст.). Ищецът сочи, че ответника се е съгласил и приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, неразделна част от индивидуалния договор. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Твърди се, че ответникът е сключил договорите, ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, а не е изпълнил задълженията си.

След заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на ищеца било образувано ЧГД № 20233330100163/2024 г. по описа на PC – Разград, по което била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника. С разпореждане съдът указал на ищеца предявяване на иск относно вземането му, поради връчване на издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ответникът чрез особения му представител изразява становище за редовност на ИМ, допустимост на исковете. Изразява становище за вероятната им основателност, в случай че се съберат необходимите доказателства. Сочи се, че от представените доказателства се установява наличието на валидни облигационни отношения, по силата на които на ответника са предоставени мобилни услуги и лизингова вещ. Изтъква се, че договорите са подписани от ответника, чиито клаузи го обвързват и за задълженията му. Сочи се още, че ответникът е запознат и приел ОУ, т.е. наясно е с правните последици.

Изтъква се още, че в тежест на ищеца да установи дължимостта на претендираните суми, включително че е налице забава.

Като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

3

Не е спорно, че ответникът Д. Р. Р. е сключил с ответното дружество (предходно наименование Теленор България ЕАД) Договор за мобилни услуги от дата 24.05.2021 г. с предпочетен мобилен номер +***, уговорен краен срок на действие до 24.05.2023 г., с предпочетена абонаментна такса Тотал 41,99 лв.

Не е спорно, че между страните има сключен договор за лизинг от дата 24.05.2021 г., съгласно който на ответника е предоставено мобилно устройство ACCESSORIES GARMIN Venu Black Gold с уговорена месечна лизингова вноска за 23 месеца в размер на 24,19 лв. Въз основа на договора за мобилни услуги ищецът изпълнил задълженията си, а потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 006684435. За потребените от абонатаответник услуги за периода 05.09.2021 г. до 04.01.2022 г. ищецът издал Фактура № 7326026141/05.10.2021 г. за отчетния период на потребление от 05.09.2021 г. - 04.10.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 333,59 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги; Фактура № 7328845055/05.12.2021 г. за отчетния период на потребление от 05.11.2021 г. – 04.12.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 61,17 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. С кредитно известие Фактура № 7330146745/05.01.2022 г. за отчетния период на потребление от 05.12.2021 г. – 04.01.2022 г. била редуцирана дължимата сума с 8,35 лв., като са начислени и лизинговите вноски в размер а 24,19 лв., общо задължение в размер на 410,60 лева, което задължение следвало да се заплати до 20.01.2022 г. Към фактурата има приложено извлечение за потребените услуги. Ответникът не е представил доказателства за заплащане предоставените услуги.

Съобразно т. 11 от процесния договор за услуги във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19, б. в) от ОУ на мобилния оператор ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти, издавайки крайна Фактура № 7331440111/05.02.2022 г., в която също имало отразена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 125,97 лв. Фактурирана била и цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 459,61 (четиристотин петдесет и девет лв. и 61 ст.). и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 410,60 лева.

Въпреки дадените указания от съда ищецът не е представил доказателства по отношение на това, че е уведомил писмено ответника за просрочените му задължения, както и че му е бил предоставен допълнителен срок за плащане съобразно посоченото в ОУ на ищеца, конкретно посоченото в чл. 75 вр. с чл. 19б, б. „в“, към които препраща и индивидуално подписания договор.

След заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК на ищеца било образувано ЧГД № 20233330100163/2024 г. по описа на PC – Разград, по което била издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника. С разпореждане съдът указал на ищеца предявяване на иск относно вземането му, поради връчване на издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.