Решение № 2898 от 28.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2898 гр. София, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Соня Найденова

Стойчо Попов при участието на секретаря А.на К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100510645 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Обжалва се решение на първоинстанционния съд от 09. 06. 2021 год., с което не са уважени предявените обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Въззивната жалба от 14. 07.

2021 год. е в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, като се оспорва решението като неправилно, недопустимо и незаконосъобразно и се иска отмяната му като такова и постановяване на ново. Депозиран е отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК на 12. 08. 2021 год.

Постановено е определение на съда от 10. 09. 2021 год., с което е оставено без уважение искането за събиране на доказателства във въззивното производство, тъй като не са нА.це предпоставките за това, както и предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК. Със същото делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С искова молба от 30. 12. 2019 год. М. М. С., М. М. Д., М. И. К. и А. М. А. са предявили против „К.**“ ЕАД искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220 КТ, чл.

224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Няма спор между страните, че в периода 02.08.2018 г. - 06.06.2019 г. ищците са работили в строителна бригада към ответното дружество, което се потвърждава от приетите молби за назначаване, трудови договори № 221 от 31.07.2018 г., № 223 от 31.07.2021 г., № 227 от 31.7.2018 г., № 228 от 31.7.2018 г. и длъжностни характеристики. М. М. С. е заемал длъжността „Строител сгради” при уговорено основно трудово възнаграждение 610 лв. и 20 работни дни платен годишен отпуск, а М. М. Д., М. И. К. и А. М. А. са заемА. длъжността „Общ работник” при уговорено основно трудово възнаграждение 510 лв. и 20 работни дни платен годишен отпуск. Не е спорно също така, че през посочения период ищците са престарА. работна сила.

1

Ищците оспорват, че не им е изплатено нито едно трудово възнаграждение от сключването на трудовите договори до тяхното прекратяване. Моли се да се уважи въззивната жалба, като решението на районен съд бъде отменено, а предявеният иск бъде уважен. Прави се и искане за присъждане на сторените пред въззивна инстанция разноски.

Ответникът по въззивната жалба - „К.**“ ЕАД, действащ чрез адвокатско дружество „Г. и партньори“, я оспорва с писмен отговор. В него се излагат доводи, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.

Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза за периода 02.08.2018 г. - 06.06.2019 г. на М. М. С. е начислено брутно трудово възнаграждение 6 062,87 лв. в това число възнаграждение за платен годишен отпуск 496,62 лв., на М. М. Д. - 5 164,53 лв. в това число възнаграждение за платен годишен отпуск 443,37 лв., на М. И. К. - 5 402,22 лв. в това число възнаграждение за платен годишен отпуск 449,92 лв. и на А. М. А. - 5 398,86 лв. в това число възнаграждение за платен годишен отпуск 449,68 лв. Ищците са разполагА. пропорционално на отработеното време с по 16 работни дни платен годишен отпуск.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК , които да променят така приетата за установена от първо инстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е вА.дно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за не основателност на предявени те от ищеца срещу ответника обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, защото са съобразени с доказателствата по делото и са постановени при правилно приложение на материалния закон. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.

146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд правилно е възприел заключението по назначената графологична експертиза като е приел, че някой от ищците е положил подпис, за да получи работните заплати на останА.те.

Действително, в тежест на ответника, като работодател е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изплатил дължимите трудови възнаграждения в уговорения между страните срок и размер, както и, че съгласно разпоредбата на чл.270, ал. 3 КТ доказването на това обстоятелство следва да се установи с нарочен писмен документ, като законът забранява установяването на факта на плащането със свидетелски показания. Ограничаването на свидетелските показания и равнозначното му изискване за писмена форма на доказване на 2 определени обстоятелства обаче не изключват допустимостта на други доказателствени средства, вкл. и косвени доказателства, стига да водят до единствено възможен извод. Нормата на чл.270, ал. 3 КТ урежда начина на плащане на дължимото на работника трудово възнаграждение, както и писмената форма за доказване изпълнението на задължението на работодателя, без това да означава, че в съдебен процес е изключена допустимостта на други доказателствени средства, с които работодателят може да установи факта на извършеното плащане. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал. 3 КТ, трудовото възнаграждение се изплаща по ведомост или срещу разписка, лично или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, или по банков път, на влог в посочена от последния банка. Визираната разпоредба установява начина на плащане на трудовото възнаграждение, но не поставя ограничения относно начина на доказване на извършеното плащане. Законово ограничение в тази връзка е нА.це само по отношение на гласните доказателства, доколкото съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК са недопустими свидетелски показания за доказване погасяването на установени с писмен акт парични задължения. В този смисъл е и приетото разрешение в постановените Решение № 89 от 29.03.2013 г. по гр. дело № 558/2012 г. на ВКС, IV г.о., и Решение № 241 от 07.01.2015 г. по гр. дело № 3269/2014 г. на ВКС, III г.о. В тях се застъпва становището, че в случаите, когато законът урежда изискване за съставяне на нарочен документ за удостоверяване на определени обстоятелства, както в хипотезата на чл.270, ал. 3 КТ, това не изключва възможността за установяването им и с други доказателствени средства.

В настоящия случай заплащането на дължимото на ищците трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за исковия период от време се установява от приетото, като неоспорено заключение на вещото лице по допусната експертиза. Приетото и неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата експертиза е компетентно изготвено и обосновано, по поставените му от съда задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Поради което няма основание същото да не бъде кредитирано от съда. С оглед на приетото, като неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата експертиза, компетентно и обективно изготвено, и като е отхвърлил предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 220 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като неоснователни, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.

По отношение на разноските за въззивното производство.

При този изход на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На основание чл. 273 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна-ответник следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1200 лв. за въззивната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 22.12.2020г.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г. О., ІІ-Г с-в,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на първоинстанционния съд от 09. 06. 2021 год., постановено по гр. д. № 75426/2019год. на СРС ГО 153 състав.

ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН: **********, М. М. Д., ЕГН: **********, М. И. К., ЕГН:

********** и А. М. А., ЕГН: **** да заплатят на „К.**“ ЕАД, ЕИК: **** разноски по делото на основание чл. 78 ГПК в размер на 1200 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4