Присъда № 65 от 11.09.2025, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ по НОХД 674/25

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу З. Е. К., ЕГН: **********, за това, че в гр.

Пазарджик, след като е осъден със съдебно решение № 919/10.08.2022г. по гражданско дело №640/2022год. на Районен съд гр. Пазарджик, влязло в законна сила на 13.02.2023год., да издържа свой низходящ-малолетния си синЕ. З. К., роден на 02.05.2015год., чрез неговата майка и законен представителИ. С. С. от гр.Пазарджик, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, по 300, 00 лв. всяка, а именно 11 месечни вноски, за периода от месец май 2024год. до месец март 2025год., на обща стойност 3300лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението, настоява за наказание пробация при превес на смекчаващите вината обстоятелства - двете задължителни мерки за въздействие и контрол по чл. 42а, ал.2 т.1 и 2 от НК - за срок всяка от по осем месеца.

Подсъдимият не се явява, редовно уведомен .

Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

З. К. и св. И. С. от гр. Пазарджик заживели на семейни начала през 2012г. в гр. Пещера и от съвместното им съжителство имали син, роден на 02.05.2015г.-Е. З. К..

През месец август 2019г. се разделили. Св. С. го напуснала и се преместила да живее със сина си в гр. Пазарджик. Впоследствие подала искова молба за родителски права и издръжка на малолетния си син против обв. З. Е. К.. Със съдебно решение № 919/10.08.2022г. по гражданско дело № 640/2022 год. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, упражняването на родителските права по отношение на Е. К. били предоставени на майката-св.

И. С. от гр. Пазарджик. К. бил осъден да заплаща на детето си Е. З. К. чрез законния му представител-св. И. С., месечна издръжка в размер на 300,00 лв.

Решението влязло в законна сила на 13.02.2023г.

К. не изпълнявал задължението си да плаща въз основа на влязлото в сила решение издръжка за малолетния си син. Затова св. С. подала жалба в РП-Пазарджик и било образувано досъдебно производство № 725/2023г. по описа на РУ-Пазарджик, за неплатени месечни вноски от месец февруари 2023г. да месец декември 2023г по присъдената издръжка. К. обаче платил дължимата за този период издръжка и с постановление на РП-Пазарджик от 13.03.2024г. на РП-Пазарджик наказателното производство било прекратено, на съответното основание .

Впоследствие, от януари 2024г., обаче и за следващите времеви периоди К. отново спрял да плаща дължимите вноски за издръжка на сина си. През април 2024г. св. И. С. отново подала жалба в РП-Пазарджик и било образувано 1 настоящото досъдебно производство, за неплатени месечни вноски за и след януари 2024г. . К. платил сумата от 1200,00 лв., дължима издръжка за месеците януари, февруари, март, април 2024г., за

.

След посочените плащания в размер на 1200,00лв. издръжка за месеците януари, февруари, март и април 2024г. за малолетния му син, обв. З. К. не извършил други плащания. Дължимите суми за издръжка на малолетния си син-Е. К. за месец май 2024г. до месец март 2025г. не били заплатени.

Въз основа на съдебното решение, Станева се снабдила с изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № 173/2023г. по описа на ЧСИ Добрин Даскалов, per. № 887, район на действие ОС- Пазарджик с взискател Е. К. чрез законния му представител св. И. С. и длъжник З. К.. По изпълнителното дело, водено при ЧСИ Даскалов, не са постъпили суми за издръжка за посочения горе период и предмет на посочения ИЛ.

За периода от месец май 2024г. до месец март 2025г., З. К. не е заплатил по никакъв начин дължимите месечни вноски за издръжка на сина си-Е. К., съответно единадесет месеца по 300,00лв. - общо 3300,00лв.

При горните факти, прокурорът е предал на съд К. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Възприетата фактология е с оглед събраните по делото непротиворечиви относно релевантните факти доказателства - показанията на свидетеля Ив. С. от с.з., писмените – съдебно решение № 919/10.08.2022г. по гр. д. 640/2022 год. на ПРС, законна сила на 13.02.2023г.; платежни нареждания от Изи пей :

№ 0100024314829606/04.01.2025г. за сумата от 1000,00лв. и № 0100024360216070/08.01.2025г. за сумата от 200,00лв., за издръжка на Е. К. за месеците януари, февруари, март, април 2024г.; отговор от ЧИС Даскалов с твърдения , че не са постъпвали суми от длъжника за инкриминирания период.

Посочените информативни източници са еднопосочни и взаизмодопълващи се и съвкупно установяват времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние и авторството на подсъдимия в неговото извършване.

Несъмнено установено, при пълна доказателствена обезпеченост, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като е знаел за съдебното решение, с което е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лева на малолетния си син Е. З. К. чрез законния му представител-св. И. С., месечна издръжка .

От обективна страна деянието е съдтавомерно - К., , след като е осъден с влязло в сила на 13.02.2023год съдебно решение № 919/10.08.2022г. по гр.д.

№640/2022год. , да издържа свой низходящ-малолетния си син-Е. З. К., роден на 02.05.2015год., чрез неговата майка и законен представител- И. С. С. от гр.Пазарджик, не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, по 300, 00 лв. всяка, а именно 11 месечни вноски, за периода 2 от месец май 2024год. до месец март 2025год., на обща стойност 3300лв.

Продължаващото в посочения период бездействие е било съзнателно. съзнателно. От субективна страна деянието също е съставомерно - извършено е при форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.

Обвиняемият е знаел, че е бил осъден да издържа свой низходящ, знаел е размера на дължимата месечна вноска и периода, за който следва да бъде внасяна и въпреки това съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски.

Родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Подсъдимият е знаел, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение. Затова подсъдимият бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на Съд - престъпление по чл.183 ал.1 от НК и.

При индивидуализацията на наказанието се съобразиха изискванията по чл.54 ал.1 от НК и чл.36, ал.1 от НК - относно целите, за постигане на които се налага.

Вярно е, че вмененото задължение на родителите да плащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца е независимо от работоспособността им и възможността за да се издържат от имуществото си, каквито в случая не са и установени. За родителя то е независимо от обективната възможност за постигане на парични доходи. Задължението за издръжка, както и въздигането на неизпълнението му в престъпление, пряко защитава интересите на децата и осигуряването им на нормални условия за развитието им .

Все пак подсъдимият е започвал да изпълнява това свое задължение и е погасил задълженията по първото образувано ДСП против него, което дори на това основание е било прекратено.

Без значение за изпълняемостта на задължението за издръжка е , че имещуственото състояние на подсъдимия, за окето е сълбирана информация в ДСП ( липса на трудов договор - информация от ТДНАП, офис Пазарджик, липса на регистрация в „Бюро по труда“-Пещера; . 1/6 идеална част от жилище, което е основно, както и 1/6 идеална част от навес без оградни стени - информация от Община Пещера). .

Обсъдените горе факти, необремененият му съдебен статус и младата възраст обосновават избор на по-лекото от алтернативно предложените от законодателя наказания - а именно пробация. Наказанието следва да е такова, че изпълнението му да не засяга възможността на подсъдимата да добива доходи и осигурява чрез част от тях дължимата издръжка на първородния си син. В този смисъл по –тежкото от двете наказания, дори и за минималния срок ( 3 месеца лишаване от свобода) и с приложение на чл. 66 от НК би било по-нецелесъобразното и неподходящо наказание. За постигане на 3 поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимата и превантивен ефект личен и обществен аспект, предвид и размера на неизплатената като издръжка сума, като съответно на извършеното престъпление Съдът наложи наказание пробация, като на основание чл. 42А ал.2 т.1 и т.2 от НК определи двете задължителни мерки за въздействие и контрол :

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

4