Решение № 23834 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23834 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110172874 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Г. срещу Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в град ........, представлявани от управителя ....... В исковата молба се излагат твърдения, че решенията на Общото събрание от 23 май 2024 година са незаконосъобразни поради опорочена процедура по свикване и провеждане. Ищецът поддържа, че не е бил надлежно поканен, като е узнал за взетите решения едва на 7 ноември 2024 година при справка в деловодството на Софийски районен съд. Твърди се също така, че в протокола липсват задължителни реквизити, не е проверен кворумът съобразно идеалните части и в гласуването са участвали лица без право на глас. Иска се отмяна на решенията, с които на ищеца е вменено задължение за плащане на 1222 лева и е дадено съгласие за съдебно събиране на сумата.

Ответната страна, чрез своя процесуален представител, оспорва иска като недопустим поради изтекла преклузия и неоснователен по същество. Основният довод на ответника е, че исковата молба е подадена след изтичане на законоустановения тридесетдневен срок, тъй като поканата е била поставена на 13 май 2024 година, а протоколът е бил оповестен чрез залепване на 27 май 2024 година. Ответникът изтъква, че ищецът е въвел твърдения за неживеене на адреса и за липса на надлежно оповестяване по смисъла на член 16 алинея 7 едва на по-късен етап от процеса, което според тях е преклудирано. По същество се заявява, че събранието е редовно и решенията са приети законосъобразно.

По въпроса за преклузията и допустимостта на иска съдът намира следното. Макар в първоначалната искова молба ищецът да не е изложил детайлно обстоятелствата, че не живее постоянно на адреса и че процедурата по член 16 алинея 7 не е спазена, той е заявил общото основание, че не е бил поканен и решенията не са му били оповестени. Съгласно утвърдената съдебна практика, преклузията по член 40 от закона обхваща основанията за 1 незаконосъобразност на решенията, но не препятства страната да въвежда фактически твърдения, които касаят допустимостта на самия иск и спазването на срока за неговото предявяване. Тъй като въпросът за началния момент на тридесетдневния срок е въпрос на допустимост, съдът е длъжен служебно да изясни кога ищецът е узнал за решенията.

Въведените впоследствие твърдения, че ищецът не пребивава постоянно в сградата и че органите на етажната собственост са знаели това, не представляват нови основания за отмяна, а са доказателствени доводи, с които ищецът се защитава срещу възражението на ответника за просрочие. Ето защо съдът приема тези твърдения за допустими и ги разглежда като част от преценката си за срочността на иска.

Предсатвиха се от ищеца доказателства, че Етажната собственост комуникира с него, посредсвтом известна електронна поща за поселдния. В тежест на ответника бе разпределено да докаже, че ищецът е разбрал по рано от твърдяното. Ответникът не доказа да е положил усилия за лично връчване на поканата съгласно изискванията на член 13 алинея 2, което е предпоставка за валидността на последващото залепване. На доказване подлежат положителни факти, а именно: че ищецът е разбрал по - рано от твърдяното от последния, доколкото живее там. Такива доказателства, макар разпределената с доклада тежест - не бяха предсатвени от страна на ответника, не бяха направени и доказателсвтени искания в тази насока.

Тъй като процедурата по призоваване е била опорочена, доколкото не е приложена хипотезата на чл. 13, ал. 2 ЗУЕС - преклузивният срок не е започнал да тече от датата на твърдяното залепване на протокола. Съдът приема за доказано, че реално узнаване е настъпило на 7 ноември 2024 година, поради което искът, предявен на 9 декември 2024 година, е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 13 алинея 2 от същия закон, личното връчване на поканата е първостепенен способ за уведомяване, а процедурата по залепване е субсидиарна и приложима само при доказана невъзможност за откриване на собственика. От събраните по делото доказателства, включително имейл кореспонденция от 2014 година и данни от заповедно производство, се установява, че ищецът не живее постоянно на адреса и това обстоятелство е било известно на управителните органи. Тъй като ответникът не е доказал провеждането на опит за лично връчване или използване на предоставения електронен адрес, съдът приема, че ищецът е узнал за решенията едва на 7 ноември 2024 година, което прави подадената на 9 декември 2024 година искова молба срочна.

От представения контролен лист от деловодството на Софийски районен съд се потвърждава твърдението на ищеца, че на 7 ноември 2024 година неговата съпруга ........ Г.а е извършила справка по заповедното дело, при която за първи път са възприети протоколът и поканата, като с оглед гореизложеното съдът приема, че срокът по член 40 алинея 2 от закона не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба на 9 декември 2024 година, тъй като преклузивният срок започва да тече от надлежното оповестяване, а такова не бе доказано по несъмнен начин при наличието на толкова дефектен протокол.

Правната квалификация на предявения иск се субсумира под нормата на чл. 40 алинея 1 от 2

Закона за управление на етажната собственост. Съдът намира иска за допустим, тъй като преклузивният срок за неговото предявяване започва да тече от момента на надлежното оповестяване на протокола, което в настоящия случай не бе доказано по несъмнен начин спрямо ищеца.

Разгледан по същество, искът е основателен, тъй като представеният протокол от 23 май 2024 година страда от неизличими формални и материалноправни пороци.

В нарушение на чл. 16 алинея 5 от закона, в протокола не са индивидуализирани идеалните части на присъстващите собственици, което прави невъзможна съдебната проверка на кворума и изискваното мнозинство. Липсата на изрично отразяване на начина на гласуване на всеки участник със за, против или въздържал се, лишава акта от неговата удостоверителна сила. Не е ясно с какво мнозинство е взето решеннието, не е ясно и пристващия кворум на процесното общо събрание.

При анализ на събраните по делото писмени доказателства съдът намира следното. От представения протокол от Общото събрание от 23 май 2024 година и прилежащия към него списък на лицата се установява, че документът не отговаря на императивните изисквания на член 16 алинея 5 от Закона за управление на етажната собственост. В протокола е вписано бланкетно, че са се явили представители за събиране на кворум, без да са индивидуализирани лицата и притежаваните от тях или представляваните от тях идеални части от общите части на сградата. Приложеният списък съдържа три имена и подписи на лица, като е озаглавен Списък на собствениците, наемателите и ползвателите. В този списък липсва отбелязване на притежаваните идеални части срещу всяко име, което прави невъзможна проверката на кворума по член 15 алинея 1 от закона и на мнозинството за приемане на решенията. Липсва и изрично отбелязване на начина на гласуване на всеки участник със за, против или въздържал се, като подписите са положени под общ текст, без да е ясно дали касаят присъствието или волеизявлението по конкретните точки от дневния ред.

От правна страна съдът счита, че е налице нарушение на материалния закон и на процедурните правила. Нормите на Закона за управление на етажната собственост относно кворума и мнозинството са императивни и тяхното неспазване води до незаконосъобразност на приетите решения. Липсата на посочване на идеалните части в протокола и списъка към него препятства съдебния контрол върху формирането на волята на етажната собственост.

Съдът не може да замести волята на собствениците или да гадае какви части представляват лицата, след като това не е обективирано в надлежен документ съгласно закона. Изборът на протоколчик също е извършен в отклонение от правилата на член 16 алинея 4 от закона, доколкото не е ясно кой е направил предложението и как е протекло гласуването за това лице. Всички тези нарушения са съществени и водят до извод за незаконосъобразност на атакуваните решения.

С оглед на гореизложените съображения, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.

3

Решенията на Общото събрание на етажната собственост от 23 май 2024 година, обективирани в протокола по точки 1 и 2, следва да бъдат отменени изцяло. При този изход на спора и на основание член 78 алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Ищецът е представил доказателства за заплатена държавна такса и разходи по производството. По делото са представени данни за ангажирана адвокатска помощ в начален етап, като впоследствие пълномощията са оттеглени. Съдът определя общия размер на дължимите разноски в полза на Д. Г. Г. в размер на сумата, удостоверена с приложените платежни документи - сумата от 80 лева, представляваща заплатената държавна такса за производството.

Водим от горното, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни по иска на Д. Г. Г., ЕГН **********, решенията на Общото събрание на етажните собственици в сграда на адрес ......, проведено на 23 май 2024 година, обективирани в протокол от същата дата, с които е предоставен едноседмичен срок на Д. Г. Г. да внесе в касата на етажната собственост сумата от 1222 лева и е дадено съгласие за събиране на сумата по съдебен ред чрез упълномощаване на управителя да ангажира адвокат и да води дела.

ОСЪЖДА Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда на адрес ......, представлявани от управителя, да заплатят на Д. Г. Г., ЕГН **********, сумата от 80 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4