Решение № 15195 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15195 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110114617 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, уточнена с молба от 04.01.2024 г., против „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД, „Ч. И ПАРТНЬОРИ“ АД, и И. Г. И. и Д. В.

В., конституирани в процесуалните права на починалия в хода на делото ответник В. В. И., с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответниците при условията на разделна отговорност дължат на топлофикационното дружество вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 16342/14.06.2022 г. по ч. гр. д. № 19983/2022 г. по описа на СРС, 127 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че за процесния имот е доставена топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въпреки отправената нарочна покана от дружеството. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че независимо от липсата на писмено съглашение за имота е доставена топлинна енергия, с цената на която собственикът на вещта неоснователно се обогатил. Предвид изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат цената на доставеното количество топлинна енергия, както и дължимата сума за предоставена услуга за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците „ВЕНИ ВИЦИ“ ЕООД и „Ч. И ПАРТНЬОРИ“ АД, чрез процесуалния им представител адвокат А. Ч., поддържат доводи за нередовност на исковата молба, а по същество оспорват исковата претенция по основание и размер. В депозираните отговори са изложени твърдения, че между страните по спора не съществува валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Представителят на дружествата сочи, че ищецът не е доставял топлинна енергия за процесния имот, респ. не му се дължи цена. В депозираните отговори са изложени твърдения, че в процесния имот не са монтирани радиатори, липсват вертикални тръби за 1 пренос на топлинна енергия и не е ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Представителят на дружествата поддържа, че въпреки многократно отправяните уведомления до „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД за недължимост на суми за топлинна енергия, ищецът многократно предявява претенциите си по съдебен ред, като исковете са отхвърлени. По изложените доводи е направено искане исковите претенции да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от дружествата съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. И., чрез назначения от съда по реда на чл. 47 ГПК особен представител адвокат П. П. от САК, поддържа доводи за нередовност на исковата молба, а по същество оспорва исковата претенция. Особеният представител поддържа, че И. И. не притежава качеството собственик на процесния имот, респ. не дължи претендираните суми за топлинна енергия. С отговора е направено искане съдът да не допуска изслушване на посочени в исковата молба експертизи, тъй като същите биха били изготвени въз основа на Методика за дялово разпределение на топлинна енергия, която съгласно Решение от 23.10.2025 г. на СЕС не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. В. не изразява становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна по спора следното:

При съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, чийто състав включва следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актИ. /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасИ. – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актИ. – придобИ.не или запазване на права; намаляване на пасИ. – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

В разглеждания казус на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответниците – че до имота им е доставено количество топлинна енергия и е извършено дялово разпределение на енергията, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни до имот на ответниците при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.

Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г. /, респективно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /, потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.

2

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач. Хипотезата на ползване на топлинна енергия от небитов клиент при липса сключен договор в изискуемата от закона писмена форма за валидността му и незаплащането на нейната стойност обуславят имуществено разместване, по силата на което клиентът се обогатява за сметка на топлофикационното дружество, спестявайки си разходи за отопление, което е следвало да направи за заплащането на потребената топлинна енергия, а дружеството обеднява като не получава цената на доставена услуга.

Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите за битови и небитови нужди е в съответствие и с целта на нормите на ДиректИ. 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на ДиректИ. 2003/54/ЕО, съгласно която „битов клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/. Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в даден обект, а не неговото предназначение. В този смисъл нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Така – Решение № 1858/11.04.2023 г. по в. гр. д. № 9929/2022 г. на Софийски градски съд, III – Б въззивен състав и Решение № 5875/16.11.2023 г. по в. гр. д. № 6651/2023 г. на Софийски градски съд, II – Б въззивен състав. С цитираните решения на въззивната инстанция е прието, че когато доставяната в даден топлоснабден имот топлинна енергия не е ползвана във връзка с осъществявана стопанска дейност, то между топлопреносното предприятие и собственика на имота е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, което съответно обуславя неоснователността на предявените искове за обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 2 ЗЗД.

На първо място следва да бъде посочено, че по делото не са ангажирани доказателства за осъществявана в процесния имот стопанска дейност в процесния имот. На следващо място в конкретния случай ищецът не е доказал наличието на имуществено разместване в патрумониума на дружеството и ответниците, в резултат на което ответниците да са се обогатили за сметка на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД. От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компететнтно дадено, се установява, че в процесния период в имота е имало два броя радиатори с монтирани ИРРО, като поради неосигурен достъп за двата отчетни периода включени в процесния е начислена служебно топлинна енергия на база инсталирана мощност. От приетото заключение се установява, че за процесния период в имота не е бил монтиран водомер за топла вода, като за двата отчетни периода включени в процесния количеството топлинна енергия за БВГ е изчислено на база един брой потребител при служебно определен разход от 140 л на денонощие. Служебното начисляване на суми за топлинна енергия изключва пълното и главно доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът дължи на кредитора именно това, с което реално се е обогатил за негова сметка.

Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на 3 кредитора, единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил. Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като получи нещо повече от реално потребеното, освен това и доколкото служебното начисляване на топлинна енергия има неустоечен характер на нормативно предвидена неустойка – по отношение размера на начисляваната енергия, която неустойка се основава на наличието на договорно отношение между страните, по силата на което потребителят на топлинна енергия има задължение да монтира индивидуален разпределител на разход на енергия за отоплителните тела и да осигури достъп до имота. С Решение № 265699/10.09.2021 г. по в. гр. д. № 5591/2020 г. по описа на СГС, I I – Е и Решение № 19/03.01.2024 г. по в. гр. д. № 8933/2022 г. по описа на СГС, IV – Д въззивен състав е прието, че възможността за остойностяване на доставената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база 140 литра на денонощие за всеки един обитател в имота е предвидена в хипотезата на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, какъвто не е разглеждания случай доколкото ищецът претендира заплащане на начислените суми на плоскостта на неоснователното обогатяване. С Решение № 1422/11.03.2025 г. по в. гр. д. № 8910/2024г. по описа на СГС, II – Д състав, е прието, че когато ответникът не е потребител на топлинна енергия, не съществува правна възможност за служебно начисляване на количество топлинна енергия за сградна инсталация и за общи части по Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, предвид това, че наредбата е приложима при наличие на валидно договорно правоотношение, но не и когато се претендира присъждане на стойност на топлинна енергия на извъндоговорно основание.