Решение № 1 от 26.01.2026, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Малко Търново, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Административно наказателно дело № 20252140200244 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Д. Ф. Я., ЕГН:

**********, точен адрес: гр. М. Т., ж. к. "М. В." № *, против наказателно постановление № 25-0299-000316 от 02.09.2025 г. на Началник РУ към ОД на МВР Бургас, РУ Малко Търново с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 51,13 EUR.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява. Моли съда НП да бъде отменено.

В жалбата са наведени доводи за отмяна на НП.

Защитата на жалбоподателя пледира НП да бъде отменено.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява лично.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение № АД546827 от 07.07.2025 г., съставен от В. К. В., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ - Малко Търново, ОДМВР Бургас , за това, че на 10.05.2025 г. в 1 6:35 часа, в гр. Малко Търново на ул. „Христо Смирненски“ до дом № * управлява мотоциклет марка „KXD Kingroma“, цвят оранжев с Рама 1

№ JLM201807*****, като не притежава СУМПС валидно за категорията, за която спада, с което виновно е нарушил чл. 150А ал. 1 от ЗДвП ;

За което е съставен АУАН.

На основание акта е издадено и атакуваното НП.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. За изясняване на фактическата обстановка по делото бе разпитан актосъставителя В., който потвърждава изложената в акта и в НП обстановка. Същият не е бил очевидец, че жалбоподателят е управлявал процесния мотоциклет. Бе разпитан и св. А., който е подал сигнала и лично е видял, че жалбоподателя е управлявал процесния мотоциклет. Съдът не дава вяра на показанията на св. Я. и Я.а, тъй като са родители на жалбоподателя и са заинтересовани от изхода на спора. По делото бе извършена техническа експертиза, от заключението на която е видно, че мотоциклета е технически изправен.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за водачите да управляват моторно превозно средство, само ако притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от тях моторно превозно средство, да не са лишени от право да управляват моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството им за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.

171, т. 1 или 4, или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В настоящия случай съдът намира, че въпреки по делото да е представено удостоверение, че не може да се даде становище дали процесния мотоциклет следва да се регистрира или не, то жалбоподателят не може да черпи положителни права от това обстоятелство. След като не са налице основания за регистрация, поради това че липсват съответните документи за да се извърши тази регистрация, то съдът намира, че жалбоподателят управлявал процесното МПС, с което осъществил състава на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Вярно е, че наказаното лице притежава свидетелство за управление на МПС, но не и за съответната необходима категория.

Следователно към тази дата - 10.05.2025 г., свидетелството за управление не удостоверява по надлежен начин наличието на правоспособност за управление на МПС, макар жалбоподателя да е бил правоспособен. Наказанието е наложено не заради това, че водача е бил неправоспособен, а поради това че същият управлява МПС без свидетелство за управление валидно за категорията.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и чл. 3 от Наредба № I 157/1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност на водача и същото се издава съгласно 2 изискванията на ЗДП и ЗБЛД.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 13 от Наредбата , датата на валидност на удостоверението е задължителен реквизит.

Следователно след като административно-наказаното лице, като водач на МПС, не е притежавало валидно СУМПС за категорията МПС, което управлява, същото е допуснало нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, поради което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено за нарушение, което е доказано по безспорен и несъмнен начин, при липса на съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя неговата законосъобразност.

При служебно извършената проверка съдът намира, че НП не е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила налагащи отмяната му, в конкретност изпълнени са изискванията на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

При индивидуализация на наказанието, при съобразяване на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е видно, че същата предвижда административно наказание в размер от 100 до 300 лева.

Съдът счита, че така наложената санкция попада в рамките, предвидени в чл. 177, ал. 1 от ЗДвП („глоба” в размер от 100 до 300 лв. ), а освен това е определена правилно в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Нарушението се характеризира като такова със сравнително висока степен на обществена опасност, а жалбоподателят е многократно нарушавал правилата по ЗДвП, поради което и според съда, санкцията е определена към минимума.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0299-000316 от 02.09.2025 г. на Началник РУ към ОД на МВР Бургас, РУ Малко Търново, с което на Д. Ф. Я., ЕГН: **********, точен адрес: гр. М. Т., ж. к. "М. В." № *, за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 51,13 EUR.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________ 3