Решение № 1118 от 20.05.2025, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1118

Кърджали, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора РОСИЦА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20257120700155 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Д. Д. А., с посочен постоянен адрес – [населено място] [адрес], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат М. М. Б. от АК – [област], със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – [населено място], [улица], срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – [населено място], ***, [улица], представляван от управителя му И. Ц. И., с посочена цена на иска, в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от нея разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №085-00-400-3 от 25.09.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че по повод подадено от него Заявление с №085-00-400/10.10.2023 год. на ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане №085-00-400-3 от 25.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, на основание чл.54ж, ал.1, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004, му било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 28.09.2023 год. до 27.07.2024 год., в размер на *** лева дневно. Сочи, че недоволен от размера на определения му осигурителен доход и начина на изчисляване на отпуснатото му обезщетение, обжалвал посоченото разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Кърджали и че предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане №085-00-400-3 от 25.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, бил представлявана от изрично упълномощен за това адвокат: Д. К. от Адвокатска колегия - [област], видно от сключения договор за правна защита и съдействие №[номер] от [дата], за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева.

Сочи на следващо място, че с Решение №2153-08-274 от 04.11.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата му срещу посоченото разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвал пред Административен съд – Кърджали, който с Решение №295 от 03.02.2025 год., постановено по адм. дело №493/2024 год. по описа на Административен съд - Кърджали, отменил Решение №2153-08-274 от 04.11.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №085-00-400-3 от 25.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и върнал преписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица, като осъдил Националния осигурителен институт да му заплати сумата в размер на 500.00 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че направените от него разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане №085-00-400-3 от 25.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, съставляват за него имуществена вреда. Сочи, че поради особеностите на предвиденото в специалния закон - КСО, административно производство, разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали не може да бъде обжалвано директно пред съда и че в КСО липсва специален ред, по който страната, оспорваща административен акт по административен ред, може да търси направените разходи по повод на оспорването. Сочи на следващо място, че в АПК въпросът с разноските в административното производство е уреден в чл.12, ал.3 от АПК в смисъл, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и че в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсва норма, уреждаща този въпрос, а в съдебното производство, на основание чл.143 от АПК, съдът се произнася по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Излага и довод, че съдебната практика приема, че липсва процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, като сочи и такава съдебна практика, както и че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, тъй като той касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, в случая е неприложима, като сочи съдебна практика и в този смисъл. Предвид това счита, че претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следва да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба са изложени подробни доводи и съображения за наличие на всяка една от трите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му заплати сумата от 500.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №085-00-400-3 от 25.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът Д. Д. А., с постоянен адрес – [населено място] [адрес], [община], [област], не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия – адвокат М. Б. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да заплати на ищеца сумата от 500.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №085-00-400-3 от 25.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и моли за присъждане на направените и по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Национален осигурителен институт - град София, редовно призован, не се представлява.

По делото преди съдебното заседание е депозирано писмено становище от упълномощен процесуален представител на ответника - юрк.Д. Д. В., в което се оспорва предявения иск. В становище е заявено, че се поддържат изложените мотиви в депозирания отговор на исковата молба, както и е посочен довод, че съгласно изменената разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО, която е в сила от 01.08.2023 год., при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. В становището се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба и е претендирано адвокатско възнаграждение, се иска такова да не бъде присъждано или да бъде определен съразмерно със стойността на иска в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощен процесуален представител на ответника - юрк.Д. Д. В., в който се заявява най-напред, че искът е недопустим, с оглед на спорното материално право. Сочи се, че изменението на специалната разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО, в сила от 01.08.2023 год., изрично предвижда, че за жалбоподателя не съществува правото на платеното адвокатско възнаграждение при обжалване на акт по административен ред, поради което не съществува и правото на иск. Сочи се, че след като правото на иск обслужва материалното право, когато материалното право не съществува, не може да се търси неговата защита и че в посочения смисъл, специалната разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО препятства търсенето на платеното адвокатско възнаграждение за обжалване на акт по административен ред както по административен, така и по съдебен ред. Твърди се, че тези разноски могат да се претендират като вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ единствено и само в случаите, когато специалните закони не съдържат изрична разпоредба, която да предвижда или да изключва възможността тези разходи да бъдат търсени като разноски в рамките на съответните производства, в които са направени.

В отговора на исковата молба са развити подробни доводи и в насока за неоснователност на предявения иск, като се иска същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Излага се довод, че фактът на отмяната на административен акт сам по себе си не може да обуслови ангажирането на отговорност на държавата и че обстоятелството, че има отменен от съда акт - Решение №2153-08-274 от 04.11.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, респективно, на потвърденото с него Разпореждане №085-00-400-3 от 25.09.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, не води автоматично до извода, че са настъпили вреди и то в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт. Твърди се също, че не е налице и вторият елемент от фактическия състав на отговорността за вреди - реално причинена вреда, произтичаща от незаконосъобразен акт, като се сочи, че на основание чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди, като преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Сочи се, че преки вреди означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения и че са в негова тежест за доказване, както и че освен преки, вредите следвало да бъдат и неопосредени - не трябвало да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт.

В писмения отговор се излагат и доводи, че обжалването на административни актове по административен ред не изисква юридически познания, нито задължително процесуално представителство на заинтересованата страна и че използването на услугите на адвокат за реализирането на това право е личен избор на заинтересованото лице, както и че нормативните изисквания към жалбата, с която се обжалват административни актове по административен ред са уредени в чл.85, ал.1 от АПК, като данни за жалбоподателя обичайно се посочват във всички видове молби, жалби, възражения и т.н., а възраженията им относно оспорвания акт, тяхното основание и искането, могат да се формулират в свободен текст. Сочи се, че съдържанието на жалбата по чл.117, ал.2 от КСО не изисква цитиране на изрични разпоредби на закона, с които жалбоподателят трябва да е запознат. В депозирания писмен отговор пълномощникът на ответника се позовава и на промените в чл.120, ал.2 от КСО, в сила от 01.08.2023 год., съгласно които, при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. С отговора моли съда, ако счете иска за допустим, същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК. Подалият отговора пълномощник на ответника счита, че не е била извършена реална адвокатска услуга.