Решение № 22493 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22493 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110147431 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. К. Б. срещу ****************** АД, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист от 04.05.2015 г. по ч. гр. д. № 54856/2014 г. по описа на СРС, 37 състав, и се води изп. д. № 1076/2024 г. по описа на ЧСИ ***************, с рег.

**** с район на действие СГС, а именно: 1 141.06 лв. – главница за потребена вода през периода от 09.08.2012 г. до 17.07.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 10.10.2014 г. до изплащане на вземането; 131.82 лв. – мораторна лихва за периода от 08.09.2012 г. до 15.07.2014 г.; 325.46 лв. – разноски по делото. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Излага, че по молба на взискателя е образувано изп. д. № 929/2016 г. по описа на ЧСИ ***************, последното изпълнително действие по което е извършено на 21.08.2018 г., поради което то е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че изп. д. № 1076/2024 г. по описа на ЧСИ ***************, е образувано след изтичането на 5-годишната давност за вземанията, поради което извършените по него изпълнителни действия нямат отношение към давността.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Ответникът счита, че в случая приложима е 5-годишната погасителна давност. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист първоначално е образувано изп. д. № 929/2016 г. по описа на ЧСИ ***************, по което са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността. Сочи, че последното такова е от 24.02.2020 г. и представлява отговор на банката на получено запорно съобщение от съдебния изпълнител. Излага, че след прекратяване на това изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и преди изтичане на давността е образувано изп. д. № 1076/2024 г. по описа на ЧСИ ***************, по което също са искани и извършвани изпълнителни действия, имащи прекъсващ ефект по отношение на погасителната давност за 1 вземанията. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК, но това може да стане само въз основа на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили са след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание /края на съдебното дирене в исково производство, ако такова е провеждано; момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба; момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение, ако такова не е било подадено/.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Доколкото в случая исковете са насочени към установяване, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца поради изтичане на погасителната давност, в доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на основания за нейното спиране и/или прекъсване.

С Определение № 39594/01.10.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно че срещу ищеца е издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 04.05.2015 г. по ч. гр. д. № 54856/2014 г. по описа на СРС, 37 състав, за следните суми: 1 141.06 лв. – главница за потребена вода през периода от 09.08.2012 г. до 17.07.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 10.10.2014 г. до изплащане на вземането; 131.82 лв. – мораторна лихва за периода от 08.09.2012 г. до 15.07.2014 г.; 325.46 лв. – разноски по делото. Страните не спорят, че изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и че не е провеждано исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. че заповедта е влязла в законна сила.

Установява се, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 20168630400929 по описа на ЧСИ ***************, с рег. ***** в КЧСИ, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което е съставено Постановление за прекратяване на 30.01.2024 г. След това е образувано въз основа на същия изпълнителен лист изп. д. № 20248630401076 по описа на ЧСИ ***************, с рег. ***** в КЧСИ.

Предвид наличието на издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК изпълнителен лист в полза на ответника за процесните вземания, принудителното събиране на които не е приключило, и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими. Така е, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност.

2

Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнителното производство, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове.

Щом за процесните вземания на ответника е налице влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност. В тази връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл.

117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“.

В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя горното становище на върховната съдебна инстанция, поради което приема, че за процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/, и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.

По въпроса относно прекъсването на погасителната давност съдът намира следното:

В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, е прието следното: „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“. В мотивите е разяснено следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено и това, че искането да бъде 3 приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – чрез искания за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.

Предвид това, че в случая въз основа на изпълнителния лист е образувано първоначално изп. д. № 20168630400929 по описа на ЧСИ ***************, с рег. ***** в КЧСИ, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, след което е образувано въз основа на същия изпълнителен лист изп. д. № 20248630401076 по описа на ЧСИ ***************, с рег. ***** в КЧСИ, съдът намира, че преценката относно прекъсванията на давността изисква да бъде съобразено и ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 3 от което са дадени следните задължителни разяснения: