Решение № 5258 от 04.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5258 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражда.ко дело № 20221110119145 по описа за 2022 година

Ищците М. Д. Н. и Д. М. Й. претендират по 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от тях в резултат на увреждания получени при ПТП настъпило на 01.10.2021 г. в гр. София при управление на МПС Ситроен С-5 с рег.№ ...., с водач ищецът и в което ищцата пътувала на предна дясна седалка. ПТП настъпило по вина на водача на МПС Фолксваген Тигуан с рег.№ ...., чиято гражда.ка отговорност била застрахована при ответника ЗК „Л. И.“ АД. Ищците твърдят, че водачът на МПС Фолксваген Тигуан поради движение с несъобразена скорост ударил отзад автомобила, в който пътували. Сочат, че в резултат на ПТП получили следните увреждания: ищецът – контузия на главата и лицето с охлузвания и кръвонасядания, разтягане на мекотъканни структури в областта на шията по типа „камшичен дар“, водещи до ограничаване обема на движение на главата, ищцата – преразтягане на мекотъканни структури в областта на главата, ограничаващи обема на движение на главата, представляващи навяхване на шията.

Уврежданията представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като им причинили болки и страдания, изисквали приемането на обезболяващи и седативни лекарства, причинили им безсъние, напрегнатост, липса на апетит, моменти на тр.ожност и уплаха. С молба поискали изплащане на обезщетение от ответника, като той определил такова само в полза на ищеца в размер на 500 лв. Молят да се осъди ответникът да им плати обезщетенията, ведно със законната лихва от датата на увреждането и разноските за производството.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът и депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва механизма на ПТП, оспорва извършването на виновно и противоправно деяние от страна на застрахования при него водач, твърди съпричиняване от ищците, тъй като пътували без поставен колан, оспорва вредите и размера на претенциите. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

1

Уважаването на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя кумултивната наличност на следните обстоятелства: 1.предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД за вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, които са: виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка с което са произлезли вреди; вид и размер на вредите; вина – която се предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника. 2. наличие на договор за застраховка гражда.ка отговорност, сключен между ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск.

От събраните по делото доказателства - протокол за ПТП, скица, декларации, заключение на САТЕ, се установява, че на 01.10.2021 г. в гр. София, бул. Цариградско шосе, настъпило ПТП между МПС Ситроен С-5 с рег.№ ...., с водач ищецът и в което ищцата пътувала на предна дясна седалка, и МПС Фолксваген Тигуан с рег.№ ...., като водачът на л.а. Ситроен бил в лява лента преди кръстовището на 4-ти км. в спряло състояние, тъй като автомобилите преди него също били спрели. По същото време лек автомобил Фолксваген Тигуан се движел по бул.арда в същата посока и лента, като не успял да спре сво.ременно и ударил Ситроена. В следствие на удара л.а. Ситроен бил отхвърлен напред по посока на движението и се установил след това в покой на пътното платно. Това е видно на първо място от съставения протокол за ПТП. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, т.е. относно възприетите от длъжностното лице факти. Видно от протокола, в него са отразени участвалите в ПТП пр.озни средства, мястото, на което е установено увреденото МПС и щетите по тях, като е изготвена и схема на ПТП. От друга страна, протоколът отразява и изявления на участниците в инцидента и е подписан от тях, поради което следва да се приеме в тази си част като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за водача на увреждащия автомобил факти. Второ, от материалите по административно-наказателната преписка /декларации и скица/. И трето, от заключението на САТЕ относно механизма и причинната връзка на ко.татираните увреждания с ПТП, за които вещото лице е категорично, че са в следствие на произшествието, като са в зоната на удара. При тези данни съдът приема, че е извършено от ответника противоправно деяние, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл. 20, ал.2 ЗДвП при избиране скоростта на движението да се съобразява с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. При установената противоправност на деянието на водача, вината се предполага, която презумпция не беше опровергана в хода на производството.

Страните не спорят, че гражда.ката отговорност по застраховка „ГО“ към датата на ПТП на водача на МПС Фолксваген Тигуан с рег.№ .... е била застрахована при ответното дружество.

В резултат на ПТП ищците са получили телесни увреждания, които се установяват от представените по делото медици.ки документи и от приетата по делото медици.ка експертиза, както следва: М. Н. – контузия на главата и лицето с охлузвания и кръвонасядания по челото, клепачите и носа, както и лявата буза и навяхване на шията, Д.

Й. – навяхване на шията, които според вещото лице са в причинна връзка с ПТП. При нормално протичане на оздравителния процес, възстановителният период е бил 20-25 дни, през който ищците са търпели болки и страдания, като първите 14-дни болките са били с поголям интензитет. Механизмът на получаване на уврежданията е т.н. „камшичен удар“, при който тялото на пътника е отхвърлено назад, като тъй като главата е относително свободна в движението си, при удар отзад, тя рязко отива назад, след което се връща напред и се получават увреждания в областта на шията. При липса на правилно поставен предпазен колан главата и тялото се придвижват напред и може да се ударят в части от интериора на 2 автомобила, намиращи се пред пострадалия /волан, предно стъкло/. В приложените по делото медици.ки документи няма данни за увреждания, получени от предпазен колан. При описания механизъм на ПТП и при по-ниска скорост може и да не се получат уврежданията от колана в областта на гръдния кош и корема. Според заключението на САТЕ, главата и крайниците не се задържат от колана и са свободно движещи се.

От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. и Боянов се установява, че след инцидента ищецът имал наранявания по лицето и болки в главата и тялото, а ищцата се оплаквала от болки в главата, врата и корема. Повече от месец продължили оплакванията им, не излизали, изпитвали страх и през пролетта на следващата година възобновили обичайните си занимания.

На база установените факти следва да се приеме, че в резултат виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач ищците са претърпели неимуществени вреди под формата на болки и страдания, които подлежат на обезщетяване.

Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по отношение на ищците. Исковете са доказани по основание.

По отношение на размера им, съдът намира следното:

Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. Критерият "справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързан с преценката на конкретните факти, установени по делото.

При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди /ППВС № 4/1968 г./. Такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, включително и прогнозата за в бъдеще, конкретните икономически условия към датата на произшествието. По делото се установи, че ищците са пострадали от произшествието и в резултат на получените от него увреждания, са търпели болки и страдания. Проведено им е било домашно лечение, като възстановяването е продължило 2025 дни, след което няма последващи усложнения. Възобновили са предишните си занимания няколко месеца след инцидента. Съобразявайки характера и тежестта на получените травми /леки телесни повреди/, интензитета и продължителността на понесените във връзка с тях болки и страдания и продължителността на оздравителния процес с липса на неблагоприятни последици върху телесното здраве с траен и необратим характер, настоящият съдебен състав приема, че обезщетението за репарирането им възлиза съответно на 2500 лв. за ищеца и 2000 лв. за ищцата.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците като основание за намаляване на отговорността му. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите.

Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно установен, както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. В доказателствена тежест на въвелия възражението ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същото. В случая от доказателствата по делото не може да се направи категоричен извод, че ищците са пътували без поставен предпазен колан – нарушение на чл. 137а ЗДвП.

Данни за това съдът извлича от приетите по делото заключения на СМЕ и СТЕ, от които става ясно, че уврежданията биха се получили и при поставен предпазен колан, който основно е ефективен при челен удар.

Относно иска по чл. 86 ЗЗД:

По аргумент от разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от застраховката "Гражда.ка отговорност на автомобилистите", се дължи най-рано от момента на уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното 3 събитие. Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия застрахователно обезщетение да представи пред застрахователя доказателства за настъпването на застрахователно събитие и да посочи своя банкова сметка, по която да се извършват плащанията. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента на предявяването на писменото искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на претендиращия. Нормата на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне застрахователят би изпаднал в забава, освен ако не са представени всички доказателства. В случая, макар по делото да е установено, че ищците са заявили претенциите си пред застрахователя, те не са представили доказателства кога са ги предявили и кога са представили всички доказателства и посочили банкови сметки. С оглед липсата на установена забава, претенциите за лихви са неоснователни.

Следва да се присъди законната лихва от подаването на исковата молба.

По разноските:

При този изход на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищците имат право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. От разноски за държавна такса 400 лв., депозити 560 лв. и адвокатско възнаграждение по 600 лв. /което не е прекомерно, тъй като към датата на сключване на договора минималният размер е 580 лв./, ищецът Н. има право на 540 лв., а на ищцата Й. следва да се присъдят 432 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, право на разноски има и ответникът. От направени разноски за експертизи 210 лв. и 150 лв. юриско.ултско възнаграждение, на ответника се дължат разноски: 90 лв. от ищеца и 108 лв. от ищцата.