Решение № 1230 от 14.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. Бургас, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120107264 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от К. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б***, ул. ****, срещу Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Бургас, с адрес: гр. Б***, бул. ****, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът в периода от 02.09.1991г. до 31.12.1992г. е придобил трудов и осигурителен стаж /време, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, съгласно действащите за този период законови разпоредби/, като е полагал труд по трудов договор към ПСМПД „Крайморие" – Б***, с място на работа ПСМПД „Крайморие", Б*** област, с продължителност на работния ден осем часа и половина, на длъжност „*****" и с основно трудово възнаграждение в размер на 1600 лева.

По твърдения на ищеца, по силата на Трудов договор № ***/02.09.1991г., изменен с Допълнително споразумение № ***/29.10.1991г., в периода от 02.09.1991г. до 31.12.1992г. същият е заемал длъжността „******" при работодателя ПСМПД „Крайморие" - Б****, ЕИК ****, с място на работа ПСМПД „Крайморие", Б*** област, с продължителност на работния ден 8 часа и половина и основно трудово възнаграждение в размер на 1600 лева.

С оглед установяване на придобития от него трудов и осигурителен стаж за посочения период, ищецът подал писмо до ТП на НОИ - Бургас, с 1 което поискал да му бъде издадено съответното удостоверение. Последвал отказ на осигурителния орган за издаване на такова, аргументиран с това, че предадените, съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване от осигурителя ТК „Пода" - съхранител на АПК Крайморие и дейности ПСМПД Строително предприятие документи в ТП на НОИ - Бургас са унищожени, вследствие на възникнал пожар на 22.07.2015г. в АрхИ.хранилището на ТП на НОИ - Бургас /отдел ОА към ТП на НОИ/.

Предвид това, впоследствие от ТП на НОИ – Бургас на ищеца било издадено Удостоверение с изх. № 5510- 02-3 от 24.11.2023г. за това, че в осигурителния архив на Национален осигурителен институт липсват писмени данни за положен от него трудов/ осигурителен стаж за периода от 02.09.1991г. до 31.12.1992г. при работодател/осигурител ТК „Пода" съхранител на АПК Крайморие и дейности ПСМПД Строително предприятие, Булстат ****.

В срока по чл. 131 ГПК ответни кът, чрез гл. юрк. К. В., е депозирал отговор на исковата молба, в който се застъпва становище за неоснователност на предявения иск, както и за недопустимост на същия в частта, относно установяването на заемана длъжност и размер на трудово възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. И. И., който поддържа иска и моли за уважаването му.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 124, ал. 4 от ГПК, иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение, извън истинността/неистинността на документ, се допуска само в случаите, предвидени в закон.

Установяването на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е един от правнорелевантните факти, за който изрично е предвидена възможност в ЗУТОССР.

Продължителността на работния ден, заеманата длъжност и размерът на поучаваното трудово възнаграждение са индивидуализиращи белези на конкретното трудово правоотношение, във връзка с което се установява продължителността на трудовия стаж. Посочването им в петитума на исковата молба не представлява предявяване на самостоятелни искови претенции за установяване на тези факти, поради което възражението на ответника за недопустимост на иска в частта, относно установяването на заемана длъжност и размер на трудово възнаграждение, е неоснователно. В този смисъл е и Решение № 254 от 20.01.2014г. на ВКС по гр. д.

№ 1413/2012г., III г. о., ГК , съгласно което нормата на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗУТОССР, изрично повелява, че в исковата молба следва да се посочи времето на претендирания стаж; продължителността на работния ден за работещите по трудово правоотношение; конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана и начина на заплащане на труда. Последните са елементи на самото трудово правоотношение и е невъзможно установяване на 2 продължителността на трудовия стаж без изричното им посочване.

Предявеният в настоящото производство иск е с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.

Предпоставка за допустимостта на същия, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, е наличието на ангажирани по делото доказателства за това, че осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник и в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

В настоящия случай към исковата молба ищецът е представил издадено от ТП на НОИ – Бургас, в качеството му на орган, който приема, съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, по реда на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР Удостоверение изх. № 5510-02-3/24.11.2023г., съгласно което в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца трудов/осигурителен стаж за периода 02.09.1991г. – 31.12.1992г. при работодател/осигурител ТК „Пода“ – съхранител на АПК Крайморие и дейности ПСМПД Строително предприятие, Булстат *****.

Горното обуславя правния интерес на ищеца от предявената претенция за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, поради което искът се явява допустим и съдът дължи произнасяне по същество.

Основателността на така предявения иск е обусловена от успешно проведено от ищеца пълно и главно доказване на наведените от него в исковата молба обстоятелства, че в процесния период от 02.09.1991г. до 31.12.1992г. е полагал труд към ПСМПД „Крайморие" – Бургас на посочената длъжност и при посочените работно време и трудово възнаграждение.

От приетия като писмено доказателство по делото надлежно заверен по реда на чл. 183 ГПК препис от Трудов договор № 360/02.09.1991г. се установява, че между ПСМПД „Крайморие" – Б*** и ищеца К. Д. Р. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „*****" с място на работа ПСМПД „Крайморие" - Б*** област, с уговорени продължителност на работното време от осем часа и половина и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 720 лева.

Представено и приобщено по делото е и Допълнително споразумение № ***/29.10.1991г. към горецитирания трудов договор, сключено между ПСМПД „Крайморие" – Б*** и ищеца К. Д. Р., с което основното месечно трудово възнаграждение на последния е увеличено на 1600 лева, считано от 01.09.1991г.

На основание чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, с оглед представените по делото писмени документи /трудови книжки/, установяващи обстоятелството, че са работили при същия работодател през периода, през който е положен претендираният от ищеца стаж, като свидетели в настоящото производство са разпитани Б. Н. Д. и М. Н. Л.. От показанията на същите, които съдът кредитира изцяло като последователни, безпротИ.речиви, еднозначни и взаимно допълващи се, се установява, че двете свидетелки познават ищеца К.

Р. като техен бивш колега – служител на ПСМПД – „Крайморие“ /бившата АПК – „Крайморие“/. Заявяват, че същият е започнал работа в предприятието в началото на месец септември 1991г. и напуснал в края на 1992г., след 3 завършването и предаването на обект, по който работил в м. О****, за да търси професионално развитие. Сочат, че ищецът е работил при ПСМПД – „Крайморие“ по трудов договор, като е заемал длъжност „******“, при пълно работно време, като е бил много отговорен и внимателен.

От съвкупния анализ на събраните в настоящото производството писмени доказателства и гласни доказателствени средства съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че в периода от 02.09.1991г. до 31.12.1992г. ищецът К. Д. Р. е полагал труд към ПСМПД „Крайморие" – Б***, с място на работа ПСМПД „Крайморие" - Б*** област, като „******", при продължителност на работния ден – осем часа и половина и основно трудово възнаграждение в размер на 1600 лева.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Бургас, с адрес: гр. Б***, бул.*****, че ищецът К. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б***, ул. *****, е полагал труд по трудов договор към ПСМПД „Крайморие" – Б****, в периода от 02.09.1991г. до 31.12.1992г. , с място на работа ПСМПД „Крайморие" - Б**** област, на длъжност „*****", с продължителност на работния ден -осем часа и половина и основно трудово възнаграждение в размер на 1600 лева, което време следва да му бъде зачетено за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г. , съгласно действащите за посочения период законови разпоредби, на осн. чл.

1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4