Решение № 109 от 18.06.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 219/2023
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 18.06.2025
- В сила
- 28.07.2025
- Състав
- Галена Николаева Манова-Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.39, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189е, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189е, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189ж, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
- чл.55 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. Разлог, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20231240200219 по описа за 2023 г.
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от ,,У.О."ООД, ЕИК*, с адрес г.Г.Д., у.,Н.П.”№13, против ЕФ №* на А"ПИ, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на дружествотожалбоподател било наложена имуществена санкция от 2`500.00 лв.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания ЕФ, тъй като при неговото издаване били допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. С жалбата се моли съдът да отмени наложеното наказание на дружеството-жалбоподател.
В СЗ жалбоподателят - редовно уведомен, не изпраща представител.
АНО - редовно уведомен в СЗ ч/з юрк. М.Н.-А., оспорва жалбата и моли съда да потвърди ЕФ.
РП-Б., ТО-Р. - редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Съдът като обсъди оплакванията на жалбоподателя и извърши цялостна проверка на ЕФ, взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е основателна. В ЕФ като ел. волеизявление на АИС по см. на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, е било прието, че на 25.08.2022 г. в 06.03 часа, било установено нарушение №*, с ППС, т. а. Д.ФТ, с рег. №*, с техн. макс. маса 20500 кг, брой оси 2, екологична категория Евро 5 в състав ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000 в о.Р., за движение по път 19 км. 30+320, с посока намаляващ клм., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй ката посоченото ППС има тол декларация за преминаване, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е било установено с у-во №*, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км. 30+ 320, с което е било извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, поради което на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството-жалбоподател било наложена имуществена санкция от 2`500.00 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от 3 бр. фотоснимки на ППС с рег. №*, 1
Справка нарушения, справка нарушение №*, издадена от K.., заповед №*/13.09.2021 г., протокол №*, становище от ,,Д.П.Е.Б.”АД, писмо с вх. №*/20.01.2025 г. от ИТС-АД, които кореспондират помежду си.
При така установената фактическа обстановка, изводът че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, е правилен.
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията вр. с установяване на р-ра и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В с.з. не се спори, че път 19 км. 30 +320 е част от републиканската пътна мрежа, за който се дължи тол такса за ползване.
Правилно също за извършеното адм. нарушение е била наложена имуществена санкция от 2`500.00 лв. по съответната санкционна норма на чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Но ЕФ следва да се отмени на 2 основания:
Първото основание е, че ЕФ е бил издаден (ел. генериран) на 25.08.2022 г.
Съгласно чл.39, ал.4 ЗАНН, за случаи на адм. нарушения, установени и заснети с ТС или сма в отсъствие на контр. орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контр. органи могат да налагат глоби над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава ЕФ. Следователно, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение по чл.179, ал.3б ЗДП, това трябва изрично да е предвидено в ЗДвП. В разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП (редакция към датата на извършване на нарушението) законодателят е предвидил възможност за издаване на ЕФ само и единствено за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Визираната правна уредба налага извода, че издаденият ЕФ за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него адм. нарушение следва да бъде отменен само на това основание. В подкрепа на горния извод, че в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, не е предвидено да се издава ЕФ за нарушение по 179, ал.3б ЗДвП, е и новата редакция на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП (ДВ, бр.13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.), в която е допълнено, че "При нарушение по чл.179, ал.3-3б, установено и заснето от ЕС по чл.167а, ал.3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контр. орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение". Следователно към датата на извършване на нарушението не е съществувала възможност за издаването на ЕФ за това нарушение поради липсата на изрична норма за това.
Съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.1 и ал.2 ЗДвП, АУАН по чл.179, ал.3-в ЗДвП се съставят от длъжн. лица на службите за контрол по чл.165, чл.167, ал.3-3б и чл.167а ЗДвП, съобразно тяхната компетентност (ал.1), като при установяване на нарушение по чл.179, ал.3-3б ЗДвП, преди съставяне на АУАН, контр. органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2 ЗП. Когато АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта (ал.2). Горните разпоредби са допълнителен аргумент, че към момента на извършване и установяване на нарушението по чл.179, ал.3б ЗДвП, в процесния случай е следвало да се състави АУАН, а не ЕФ.
Липсата на изрична законова разпоредба към 25.08.2022 г., предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид адм. нарушения. Следователно, без законово овластяване за това е било генерирано ел. волеизявление вместо да бъде започната процедура по ЗАНН по общия ред. Като е издал процесния ЕФ, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила достатъчно, за да обоснове отмяна на ЕФ. Следователно ЕФ е издаден в противоречие с процесуалните правила.
Второто: Според Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС чл.9а от Директива 2
1999/62/ЕО на ЕП и ЕС от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от т. а. за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на ЕП и ЕС от 27.09.2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска с-ма от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им, включително когато тази с-ма предвижда възможността за освобождаване от адм. нак отговорност ч/з заплащане на "компенсаторна такса " с фиксиран размер.
В случая нормите на чл.179, ал.3б от ЗДвП, която предвижда имуществена санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната Директива.
Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на съответна правна норма подобна на тази на чл.55 от НК, не дава възможност на съда да определи санкция в по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното нарушение.
Следователно ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.
При този изход на правния спор, право на разноски има жалбоподателят, който не е отправил изрично искане в тази насока, поради което не следва да му бъдат присъдени такива.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЕФ №* на А"ПИ", с който на ,,У.О."ООД, ЕИК*, с адрес: г.Г.Д., у.,,Н.П.”№13, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено адм. наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2`500.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3