Решение № 6 от 22.01.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Шумен, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Ралица Ив. Хаджииванова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20233600500470 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260018 от 03.10.2023г.по гр.д.№554/2021г. Районен съд-гр.Шумен е отхвърлил предявените от П. Т. П. срещу "Водоснабдяване и канализация - Шумен"ООД гр.Шумен, представлявано от И.Й.П.- управител, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване извършеното от ответника със заповед №1/04.01.2021г. уволнение за незаконно, както и да бъде отменено; да бъде възстановен ищецът на работата, заемана при ответника преди уволнението - “Инспектор по безопасността на транспорта”, с място на работа – район Шумен; да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 7 261,80лв. /по 1 210, 30 лева месечно/, за период от шест месеца, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, като неоснователни и недокзани. Присъдени са и следващите се разноски.

Решението е обжалвано от ищеца П. Т. П.. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд. Съдът допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като в доклада по делото не била разпределена доказателствената тежест на ответника, което го правело непълен и некоректен. Независимо, че съдът не допуснал направените от негова страна доказателствени искания, които счел за преклудирани, в последното проведено заседание на 20.09.2023 г„ допуснал и приел представена от ответника заповед № 01/04.01.2021г.. . Сочи също, че съдът в последното по делото съдебно заседание не дал 1 думата и не изслушал ищеца. Съдебното решение се явявало и немотивирано. Нарушен бил чл.10 от ГПК, изискващ решението да бъде постановено при обсъждане и вземане предвид на всички доказателства по делото в тяхната взаимовръзка и след преценка на събраните по делото и относими към спора доказателства, само върху осъществили се в обективната действителност факти. Също така видно от връчения препис от съдебното решение на всяка една страница в него в горния десен ъгъл била посочена съответната страница/напр.1,2,3 и т.н./ от решение по гр.д. № 1722/2013г. на ШРС, което поставяло под съмнение неговата достоверност, доколкото гражданското дело е номер 554/2021г.. Решението се явявало неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът постановил същото в противоречие с трайната и безпротиворечива съдебна практика, за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325. ал.1. т.1 от КТ. Всяка от страните трябвало да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор, ясно, категорично и безусловно, поради което и не можело да се приеме, че с подписването от служителя на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, фактическия състав на чл.325, ал.1, т.1 от КТ бил осъществен. Подписването на заповедта от служителя като получател, удостоверявало единствено получаването й, а не воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. При постановяване на решението, съдът напълно игнорирал релевантни за спора факти /жалбоподателят бил извикан от главния инженер в управлението на дружеството след работно време; бил изчакан на вратата от Д.К., тъй като сградата била с пропускателен режим, а работното време приключило в 17,00 ч.; наличие на физическа саморазправо от главния инженер на 10.12.2020 г.; обаждане в 11,50ч. на същата дата от Д.К. да посети С.В. областен координатор на КТ „Подкрепа“; защо не му било връчено предизвестие, след като С.М. имала информация, че бил придобил право на пенсия и ежегодно представяла такава справка на управителя; дублиращия се номер на заповедта на жалбоподателя и тази на друг служител/. В първоинстанционното производство било допуснато съществено нарушение на принципите на гражданското производство и процесуалните правила свързано с неоснователното лишаване от възможност на жалбоподателя да участва пълноценно в производството по делото, чрез събиране на поисканите в първото по делото заседание – доказателства. Съдът не обсъдил и обстоятелството, че бил твърде нелогично, работник или служител да подаде заявление по собствено желание и впоследствие да подаде жалба за осъществената принуда до ШРП и искова молба за незаконното прекратяване на трудовото правоотношение. Принудата спрямо жалбоподателя за подаване на заявление за напускане била продиктувана от факта, че на 18.01.2021г. същият навършвал 10 години трудов стаж в дружеството. Житейски нелогично било, знаейки, че на 18.01.2021г. навършва 10 години трудов стаж, по свое желание да подаде заявление на 10.12.2020 г. за напускане, лишавайки се от увеличения размер на обезщетението при пенсиониране по чл.222, ал.З от КТ във вр. с чл.28, ал.1 от КТД. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявените претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и 3 от КТ, бъдат уважени. Заявява несъгласие и с размера на юрисконсултското възнаграждение, което бил осъден да заплати на насрещната страна, тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

2

Въззиваемата страна моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Установено е по несъмнен начин от фактическа страна, че страните били в трудово правоотношение, считано от 18.01.2011г., като П. Т. П. е заемал длъжността “инспектор по безопасността на транспорта”, с последно място на работа „Помпажна вода- перс. в осн. дейност- Шумен“/трудов договор №25 от 18.01.2011г., допълнително споразумение към трудов договор №116/17.07.2020г./.

Със заявление/молба/ вх.№406/12.10.2020г. ищецът е отправил искане до работодателя да бъде освободен от заеманата от него длъжност, поради навършване години за пенсия, осигурителен стаж и възраст, като е посочил молбата му да се счита за едномесечно предизвестие.

Със заповед №1/04.01.2021г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация - Шумен" ООД, на основание чл.326, ал.1 от КТ, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 11.01.2021г.. В заповедта е отразено, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор с отправяне на писмено предизвестие вх.

№3406/10.12.2020г. Заповедта е връчена на ищеца на 20.01.2021г..

Видно от представеното по делото писмо от ТП на НОИ-Шумен, считано от 24.11.2020 г. на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал. 2 от КСО.

Разпитана в хода на първоинстанционното производство свид.Д. К. /председател на синдикат“Подкрепа“ при ответното дружество/ сочи, че ищецът бил секретар на синдикалната секция и няколко пъти й се бил обаждал във връзка с това, че наближавало време за пенсионираните му, както и че имал разправии с управата на предприятието..

Предвид оплакванията му, тя го пратила при регионалния председател-С.В. за съвет. В края на работния ден на 10.12.2020г., по молба на Ст.В., тя посрещнала ищеца в сградата на управата, за да го заведе в отдел „Труд и работна заплата“, тъй като достъпът до сградата бил ограничен. Свидетелката заявява също, че не е присъствала на разправии от страна на управата на предприятието, на оказван върху него натиск, принуда, заплаха, тормоз.

Свид. Ст.В. сочи, че в края на 2020г. работила на длъжност „Човешки ресурси“, като подготвяла договори, заповеди за освобождаване и др.. Излага, че при работодателя имало практика в началото на всяка година да проверява, кои работници и служители ще се пенсионират през съответната година. По този повод същата се била обадила на ищеца, тъй като той бил един от служителите, на които му предстояло пенсиониране. След разговор се разбрали, че ищецът навършвал години през месец април, но едва през октомври придобивал необходимия трудов стаж за пенсиониране. През месец октомври отново 3 водили разговор, но ищецът й бил казал, че отново не му стигат шест месеца. Същата свидетелка заявява, че на датата, на която ищецът си е подал заявлението за напускане й се обадила С.В., ръководител на регионалния синдикат „Подкрепа“, която й казала, че ищецът е решил да си подаде молба за напускане, като искал да отиде в управлението и да си я подаде. Свидетелката заявява, че лично пред нея ищецът бил написал и подписал молбата.

Свид.П.П., разпитан в хода на въззивното производство излага, че към 10.12.2020г. работил на длъжността „ръководител автотранспорт“ при ответното дружество/към настоящия момент също работел в дружеството, но на друга длъжност/. Работният ден на ищеца започвал в градския район, който се намирал в другата част на града, където си разпределят работата, а след това идвал на основното си работно място в авторемонтната работилница в кв...... На въпросната дата, в 08:30ч. дошъл ръководителят на строителното звено и заявил на свидетеля, че по нареждане на г-н В. трябвало да изместят работното на П. от канцеларията в халето, където се ремонтират автомобилите, защото мястото му било там, защото се водил механик. Свидетелят възроптал, защото дейността на ищеца била свързана и с компютри и трябвало да се местят връзки, но му било отговорено-че това ще стане впоследствие. Когато пристигнал, ищецът видял, че бюрото му е изместено и доста се разстроил. Свидетелят твърди, че той бил посъветвал последния да се обърне към синдикалния лидер, но не в дружеството, а този в града. Когато се върнал от срещата, не коментирали нищо. Свидетелят сочи също, че към 16:50ч. получил телефонно обаждане от господин В./главен инженер в дружеството/ П. да се качи незабавно в управлението. Късно вечерта ищецът му се обадил и му казал, , че не са го пускали от сградата само и само да разпише заявлението за напускане.

По делото е приложено копие на подадена от ищеца жалба от 09.12.2020г. до ШРП с вх.№5122/10.12.2020г., в която сочи, че от известно време бил подложен на тормоз от гл.инженер Ст.В. и постоянни телефонни заплахи от лицето, завеждащо човешки-ресурсиСтВ. - натиск за принудително пенсиониране/ привиквания и отправяне на устни заплахи при положение, че не подаде предизвестие за напускане, възлагане на задачи извън длъжностната му характеристика, прехвърляне на чужда отговорност за негова сметка/. В молбата е дописано, че на 10.12.2020г. се натъкнал на неадекватни управленчески решениябюрото му било изнесено, компютърът изнесен, като му се пречи по всякакъв начин да си върши работата. Молба с идентично съдържание е била подадено и до РУ на МВР-Шумен.

На 14.01.2020г. П. е подал жалба и до Инспекция по труда- Шумен, но по същата няма данни за водено и приключило производство, т.е. няма някакви надлежни доказателства за установени нарушения на трудовите норми от страна на работодателя.

Въз основа на жалбата до ШРП е образувано досъдебно производство №36/2021г. на ШРП, водено за престъпления по чл.143, ал.1 от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК/ за това, че в периода 24.11.2020г.-10.12.2020г. в гр.Шумен, в условията на продължавано престъпление П. е бил принуден да извърши нещо противно на волята му, като са употребени за това заплашване и злоупотреба с власт/като са визирани случки на 02.04.2020г., 09.12.2020г., 10.12.2020г., включително и обстоятелствата по подаването на заявление да бъде освободен 4 от заеманата длъжност/, .приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.05.2023г., на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК-не било извършено соченото престъпление. Постановлението е било обжалвано и с определение №273/01.06.2023г. по ЧНД№1138/2023г. на ШРС, съответно определение №173/26.07.2023г. на ШОС, потвърдено.