Решение № 19585 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19585 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110150901 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

19.10.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Антоанета Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 50901/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от С. И. Х. срещу „БТП“ ЕООД, ПТП – София, като се твърди, че страните намирали в трудово правоотношение за периода от 28.09.2017 г. до 02.09.2025 г., което било възникнало по силата на Трудов договор № 27/28.09.2018 г.

Поддържа, че трудовото правоотношение било прекратено от 02.09.2025 г., като със Заповед № 10-19-29/01.09.2025 г. било наложени дисциплинарно наказание „уволнение“. Навежда доводи, че уволнителната заповед била незаконосъобразна, тъй като не била мотивирана, включително неправилно било изписан начина за налагане на дисциплинарното наказание, което противоречало на разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ. Излага съображения, че на следващо място трябвало да се вземе предвид, че наложеното дисциплинарно наказание било наложено при липсата на каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина.

Твърди, че във всички точки в уволнителната заповед работодателят бил мотивирал същата 1 с едно и също действие, което не съответствало на посочените в заповедта разпоредби, които на КТ, които работодателят твърдял, че е нарушил работника или служителя, за което прави подробна обосновка. Поддържа, че в случая липсвало виновно поведение, което било част от фактическият състав. Сочи, че е изпълнявал длъжността „помощник-машинист“ на помощния влак потеглил от гара „Кремиковци“, като нямал нито право, нито възможност да взема окончателни решения за потегляне на влака, тъй като единствено машиниста управлявал влака, включително при неговото потегляне, като сочи наличието на едно единствено изключение и то при движение на влака до най-близката гара. Аргументира, че машиниста на влака и на друг влак са били взели решение какво да се извърши, за което той не бил допринесъл с нищо, като освен това нарушението за потеглянето на влака било следствие от поведението на работодателя и други негови служители, което обосновава подробно. Твърди, че освен това работодателят не бил съобразил, че самият той не бил спазил правилото на чл. 152 КТ, като бил нарушил императивните норми за междудневна почивка, което водело до крайна преумора на работника или служителя. Поддържа, че също така не била съобразена тежестта на нарушението предвид наложеното наказание. Навежда довод, че дори да е имало поведение водещо до извод на нарушение, трябвало да се вземе предвид, че същото е опосредено от поведението на няколко служители. Като също така не било отчетено, че до този момент нямал наложени други дисциплинарни наказания. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди извършването на уволнението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенциите се оспорват изцяло. Твърди, че уволнителната заповед е законосъобразна, като ищецът бил назначен на длъжността „Помощник локомотивен машинист“, а заповедта била издадена от надлежен субект на дисциплинарна власт. Поддържа, че уволнителната заповед отговаряла на изискванията на чл. 195 КТ, като била издадена в срока по чл. 194 КТ, съответно били изискани обяснения от ищеца по реда на чл. 193 КТ. Навежда доводи, че заповедта за налагането на дисциплинарното наказание е надлежно мотивирана, а оплакванията на ищеца в тази насока били бланкетни. Излага съображения, че в случая ищеца бил допуснал нарушение на трудовата дисциплина, като сочи обстоятелствата в хронологичен ред, като посочва, че обстоятелства били установени от оперативна група непосредствено след настъпил влаков инцидент. Твърди, че при разследването на инцидента не били установени обстоятелства за нарушения по повод организацията на движени и спазване на правилата за безопасност. Поддържа, че с оглед настъпилото железопътно произшестви и предвид извършеното разследване, то с оглед приложимата нормативна база същото е било категоризирано като тежко. Инвокира доводи, че влакът на който е изпълнявал трудовите си задължения ищецът е заминал неправомерно, което аргументира и сочи, че е пренесено в уволнителната заповед. Поддържа, че ищецът като член на локомотивната бригада не бил спазил приложимите в случая нормативни изисквания, което обосновава, като изрично посочва, че се касаело за неизпълнение на различни задължения с едно и също поведение. Твърди, че в случая е налице виновно поведение от страна на ищеца по смисъла на чл. 186, ал. 1 КТ, като освен това към работниците и служители, които били пряко натоварени с превоза на пътници и товари били налице по-високи изисквания във връзка с изпълняваната длъжност, именно поради наличието на по-голямата отговорност, която последните носели, като в случая това било посочено в длъжностната характеристика на ищеца и други документи, с който ищеца бил запознат. Навежда доводи, че тъй като процесният инцидент бил сериозен, то се касаело за неизпълнение и то с неполагане на елементарна грижа от ищеца във връзка с изпълнение на основния негови трудови задължения – с оглед заеманата длъжност. Развива съображения, че останалите служители участвали в инцидента били извършили сходни нарушения, за което имало инциирано ДП № 2/2025 г. от НСС, като в тази насока прави искане за спиране на производството.

Обосновава, че всеки от участвалите в инцидента работниците и служители е имал 2 възможност и задължение да се противопостави на потеглянето на влака, за което имал и съответните възможности. Развива съображения, че ищецът изопачавал правилата за движение на влаковете, като нито можело влак да потегля на червен светофор, нито от индустриален коловоз, а освен това ищецът при движението на влака също има задължения, едно от който било да предава на машиниста показанията на светофорите, докато машиниста управлява влака от пулта. Поддържа, че доводите за нарушение на чл. 152 КТ не отговаряли на истината, тъй като самия ищец бил подписал декларация, че е отпочинал и бодър, като освен това почивката била от 14.01.2025 г. – 19:10 ч. до 15.01.2025 г. – 07:20 ч. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

I. От фактическа страна.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение за периода от 28.09.2017 г. до 02.09.2025 г., което било възникнало по силата на Трудов договор № 27/28.09.2018 г., за длъжността „Помощник локомотивен машинист“; 2) със Заповед № 10-19-29/01.09.2025 г. било наложени дисциплинарно наказание „уволнение“, като трудовото правоотношение е било прекратено; 3) че на 15.01.2025 г. ищецът е изпълнявал длъжността „Помощник локомотивен машинист“ на процесния влак.

Приложен е Трудов договор № 27/28.09.2018 г., сключен между ПТП София – от една страна, в качеството на работодател и С. И.а Х. – от друга страна, в качеството на служител.

По силата на трудовия договор работодателят е възложил, а служителят е приел да изпълнява длъжността: „Помощник-машинист локомотивен“, като работодателят се е задължил да му заплаща трудово възнаграждение, съобразно уговореното. В трудовия договор е отбелязано, че на 28.09.2018 г. служителят е получил оригинал от същият, който е подписан от двете страни и длъжностна характеристика.

Трудовият договор по правната си същност представлява частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на спор по отношение автентичността на подписите положени под договора, същият обвързва страните с оглед обективирани в него изявления (вкл. с оглед факта, че отговоря на императивните изисквания на нормите на чл. 61 и чл. 62 КТ), съответно произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

С оглед отразеното и неоспореното в трудовия договор, че ищецът е получил на в оригинал трудовия договор и длъжностна характеристика към 28.09.2008 г., съдът намира, че се касае за извънсъдебно признание на факти, че ищецът е получил трудова характеристика към 28.09.2019 г. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства, отговаря на действителното фактически и правно положение – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

Приложено е Допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № 89/14.02.2022 г., сключено между ПТП София – от една страна, в качеството на работодател и С. И.а Х. – от друга страна, в качеството на служител. По силата на допълнителното споразумение ищецът е преназначен на длъжност „Помощник – машинист, локомотивен“, II гр. в звено „Експлоатация“, експлоатационен пункт София, към Локомотивно депо Дупница при ПТП София. В допълнителното споразумение е отбелязано, че на 14.02.2022 г. служителят е получил оригинал от същият, който е подписан от двете страни и длъжностна характеристика.

3

Представена е Заповед № 10-19-29/01.09.2025 г., като се изяснява, че ответникът, в качеството на работодател е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение“ на основание чл. 189, ал. 1 КТ, във вр. чл. 195, ал. 1 КТ, във вр. чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, във вр. чл. 187, т. 3, т. 9 и т. 10 КТ, във вр. чл. 188, т. 3 КТ, при спазване на разпоредбите на чл. 193 и чл. 194 КТ. В мотивите на заповедта за налагането на дисциплинарното нарушение, работодателят е посочил следното:

- касае се за нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, при работа на длъжност „помощник-машинист, локомотивен“, при настъпило тежко железопътно произшествие – „сблъсък на влак 30802 (Б-ТП) с влак № 30595 (ПИМК) в междугарието Световрачене – Кремиковци от 15.01.2025 г., което се установявало от доклад по отношение на фактите;

- на 15.01.2025 г. в 15:48 ч. от коловоз индустриален жп клон на „Сиен 99“ ЕООД, без наличието на изходен светофар и който не е от отправен коловоз, без дадена заповед от дежурния ръководител движение от гара Кремиковци за гара Световрачене заминава влак на „Б-ТП“ ЕООД № 30802 с 15 пълни вагона със скрап, 60 оси, 210 метра, 1089 тона, обслужван от два локомотива – влаков локомотив № 98 52 0055 155-6, с локомотивна бригада – Васил Емилов Богоев – машинист, локомотивен, влакова работа и С. И. Х. – помощник машинист, локомотивен.

- около 15:56 ч. на км. 11+949 в междугарието Световрачене – Кремиковци възниква сблъсък между маневрен влак № 30802 и насрещно движещият се влак на „ПР“ ЕАД № 30595, като в следствие на сблъсъка влак № 30595 изблъсква с 29 метра маневрен влак № 30802, като локомотив № 55-093 е откачен от талигите си и е премазан между локомотив № 55-155 и вагоните, като в него възниква пожар, а в дясно по километража делейрират локомотив № 80-0130 и вагон № 3152 47227525 от влак № 3-595 на „ПР“ ЕАД и локомотив № 55-155 и вагон № 3152 5400142-5 от влак № 30802 на „Б – ТП“ ЕООД, като е счупен и стълб № 105 от контактната мрежа и е скъсан контактният проводник на контактната мрежа;

- при инцидента в локомотив № 55-093 са открити труповете на починалите членове на локомотивната бригада – БГ К.ов и АЦА.

В заповедта е работодателят е приел, че служителят е имал за задължение съобразно длъжностната си характеристика да познава и изпълнява стриктно изискванията на Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт и Правилата за движение на влаковете и маневрената работа на ДП НКЖИ, което касае безопасността на движението, което съставлявало неизпълнение на чл. 187, т. 3 и т. 10 от КТ. В случая се касаело за тежко железопътно произшествие, при което са налице и починали лица, което обуславя по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“.