Присъда № 14 от 17.06.2025, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 224/2025
- Вид
- Присъда № 14
- Подписан
- 17.06.2025
- В сила
- 03.07.2025
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 · Наказателен кодекс
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 307 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 133 · Правилник за администрацията в съдилищата
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 14 от 17.06.2025 година по НЧХД № 224/2025 година на Районен съд – Свиленград С Разпореждане № 449 от дата 21.03.2025 година на Съдия от Районен съд – Свиленград, е предаден на Съд В. Я. М., роден на ********** година в град Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в **************************, със средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан (реабилитиран), за това, че на 18.02.2025 година в **************************, причинил на Д. Я. М. от град Свиленград, област Хасково, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – травма на дясната раменна става с болезнени и ограничени движения в ставата и травма на таза с болка в областта на дясната хълбочна кост - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”.
С Определение на Съдия–докладчика, постановено в открито съдебно заседание на 12.05.2025 година, на основание чл. 84 и сл. от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от Д. Я. М. с ЕГН ********** от град ********************************, срещу В. Я. М. с ЕГН ********** от **************************, за сумата от 2 00 0 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.
В съдебно заседание, редовно призован, респ.уведомен, частният тъжител и граждански ищец Д. Я. М. и процесуалният му представител – адвокат М. Д., поддържат Тъжбата против В. М.. Изразяват становище обвинението да е доказано от обективна и субективна страна, при потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление с правна квалификация чл. 130, ал. 1 от НК , така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдими я.
Пледират поради това, за признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му като му бъде наложено предвиденото в чл. 78а от НК административно наказание „Глоба” в минимален размер. Пледират и да бъде уважен предявения граждански иск в размер по-нисък от предявения, определен от Съда, ведно със законната лихва, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
В съдебно заседание подсъдимият В. М. и упълномощения му защитник – адвокат Г. В., пледират за оправдаване на подсъдимия, тъй като не бил 1 извършил твърдяното деяние и тъй като бил невинен. Пледират да бъде отхвърлен предявения граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.
Подсъдимият В. М. заявявая, че е получил препис от Тъжбата, ведно с приложенията към нея, в установения срок преди първото по делото съдебно заседание, в което е даден ход на делото и че разбира обвинението. В съдебно заседание пред настоящия състав на Съда В. М. не се признава за виновен.
Дава обяснения, чрез които изразява позицията си да отрича извършването на деянието, за което е предаден на Съд. В последната си дума излага твърдения за невиновност, като иска Съдът да го признае за невиновен.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
В. Я. М. е роден на 15.02.1991 година в град Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход.
Живее в **************************. Със средно образование е. Не е женен. Не е осъждан – реабилитиран е. Не работи. Притежава недвижим имот в град Свиленград, област Хасково. Не притежава МПС-та. Има две малолетни деца – Р. и Я..
Видно от Характеристичната справка, изготвена от ПИ Г. К. (служител при РУ – Свиленград), става ясно, че В. М. многократно е придизвиквал конфликти и скандали с живущите в съседство лица, контактува с лица от активния криминален контингент и лица, съпричастни с разпространение на НУВ, нарушавал е обществения ред, осъждан е по УБДХ и има съдебна и криминални регистрации, не се издирва от органите на МВР.
За изясняване на делото от фактическа и правна страна бе допусната и изслушана Съдебномедицинска експертиза, като от представеното Заключение става ясно, че след запознаване с материалите и с медицинската документация (Амболоторен лист № 580 от 06.03.2025 година и Съдебномедицинско удостоверение № 69/25 от 11.03.2025 година), приложени в кориците на делото, вещото лице е стигнало до извода, че Д. Я. М. е получил травма на дясната раменна става с болезнени и ограничени движения в ставата и травма на таза с болка в областта на дясната хълбочна кост; описаните увреждания са причинени от действие на тъп твърд предмет и могат да се получат при падане по стълби и удар в подлежащата повърхност, по начина и при обстоятелствата, описани в делото; причинено е разстройство на здравето извън случаите чл. 128 и чл. 129 от НК и срокът за възстановяване е 20 -25 дни. В съдебно заседание вещото лице Х. Д. Е. поддържа Заключението си като допълва, че не може съобразно медицинските критерии да се каже дали травмите на Д. М. са получени при бутане от стълби или стъпване на криво на стълбище. Заключението на вещото лице бе прието без възражения от страните.
2
Подсъдимият В. М. и частният тъжител и граждански ищец Д. М. са братя и са обитавали до преди няколко месеца къща на три етажа с административен адрес: **************************, като семействата на двамата братя живеели на различни етажи, а семейството на родителите им живее при това на Д. М.. Свидетелят С. К. М. е майка на двамата братя.
Подсъдимият живее на семейни начала със свидетеля Д.К.К.. Свидетелите Д.
Г. Д. и Марияна Т. Д. са родители на жената, с която живее на семейни начала частният тъжител Д. М..
Отношенията между двамата братя и между майката и сина й Д. М. от доста време са изключително влошени – налични са дела по Закона за защита срещу домашно насилие.
Двамата братя и семействата им и семейството на родителите им са живеели в град ******************************, в къща на няколко етажа.
На 18.02.2025 година семействата на двамата братя и родителите им колят прасе, след което около 19.00 – 19.30 часа се събират в дома на частия тъжител Д. М., където живеят и родителите му, находящ се на третия етаж на жилищната сграда, където присъстват и свидетелите М. и Д. Д.и. Възниква конфликт първоначално между майката – свидетеля С. М. и сина й – частния тъжител Д. М., а в последствие между двамата братя, като конфликтът прераства във физически такъв най-напред в коридора на дома, а в последствие на стълбищната клетка на сградата. При възникналите физически съприкосновения между двамата братя, частният тъжител Д. М. пада по стълбите и получава процесните увреждания.
Изискани са от МВР, Дирекция „Национална система 112” записите от постъпилите сигнали на ЕЕН 112, които са изслушани в съдебно заседание, като съдържанието им е възпроизведено в Съдебния протокол от дата 17.06.2025 година.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:
Тъжбата е допустима, тъй като е предявена в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК.
По правната квалификация:
С оглед наличните по делото писмени документи, както и Заключението на вещото лице д-р Е. Съдът приема, че по отношение на частния тъжител са установени леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като установените увреждания надхвърлят страдания и се изразяват в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
По деянието:
Обект на това престъпление са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
3
Анализирайки доказателствената маса, Съдът намира, че фактическото обвинение, очертано в Тъжбата, не се установява по изисквания от процесуалния закон несъмнен начин, по следните съображения:
Съобразявайки разпоредбата на чл. 301 от НПК, Съдът намира, че в хода на производството не бяха събрани доказателства, че подсъдимият В. М. е причинил на частния тъжител Д. М. процесните леки телесни повреди. По наказателни дела от частен характер в тежест на частния тъжител е да докаже обвинението, повдигнато в Тъжбата. В конкретния случай - това, повдигнато в Тъжбата на Д. Я. М. остана неподкрепено от доказателствения материал. Не се събраха доказателства, които категорично, по безсъмнен начин да сочат, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в кориците на делото, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, които не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им от която и да е от страните в процеса , както и не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.
Представените Съдебномедицинско удостоверение и Амбулаторен лист са официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 от Допълнителната разпоредба на НК и удостоверяват определени обстоятелства, констатирани от оторизирани медицински лица в кръга на службата им при извършен личен преглед на частния тъжител, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидни удостоверяващи ги. Данните, отразени в тези документи установяват механизма на причиняване на уврежданеята и самите увреждания.
Медицинските специалисти (ортопед-травматологът д-р М. П. и съдебният лекар д-р Х. Е.), са установили наличието на процесните увреждания.
Медицинското удостоверение и
Амболутарния лист материализират уврежданията, но не доказват авторството, нито могат да установят причината за падането по стълбите.
Съдът кредитира назначената в хода на съдебното производство Експертиза, тъй като е изготвена от вещото лице след извършване на преглед на документите, приложени в кориците на делото. Експертизата е изготвена от експерт – специалист в областа на съдебната медицина, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица съгласно Закона за съдебната власт за 2025 година, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на специалист, а и такива не бяха наведени от страните. С тези съображения, Съдът приема Експертизата за извършена от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното Писмено заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност.
4
Заключението на вещото лице Съдът намира за обосновано и правилно и ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи.
По силата на чл. 17 от Закона за Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112, данните от Регистъра на националния спешен телефон 112 са веществени доказателствени средства. В случая от съдържащите се в представения компакт диск от МВР, Дирекция „Национална система 112 МВР”, „Районен център 112 – Кърджали” четири записа във формата на два звукови файла и д в а файла със заснето изображение на Регистрационите картони , става ясно, че подсъдимият и свидетелят С. М. са се обадили на спешния телефон, за да съобщят за извършени от Д. М. противоправни деяния.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, в частта, от която става ясно, че отношенията между частния тъжител и подсъдимия от една страна и от друга – между частния тъжител и майка му са изключително влошени; но от тези показания не се установиха по безспорен и категоричен начин обективните елементи на престъплението, за което бе повдигнато обвинението. Както вече бе посочено, Съдът прецени, че в случая доказателствената тежест следва да бъде носена от частния тъжител. Пред настоящия Съдебен състав не бяха събрани доказателства, от които да става ясно по категоричен начин, че подсъдимият е изблъскал с двете си ръце частния тъжител по стълбите, поради което последният е паднал на долу по стълбите и е получил процесните увреждания.