Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 848 от 21.04.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 8347/2021
Вид
Решение № 848
Подписан
21.04.2022
В сила
24.05.2022
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. Пловдив, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330208347 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.П.К., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез адв.

Т. Т. против Наказателно постановление № 21-1030-010443/04.11.2021 г., издадено от М.В.М. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

С жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се твърдят конкретни пороци. Моли се за неговата отмяна. В съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Т.Т., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Взема становище наказателното постановление да е необосновано, като оспорва приетата за установена фактическа обстановка. Твърди мобилният апарат, чрез който К. е извършвал разговор, да е бил държан от пътника в автомобила – свид. В., поради което ръцете на жалбоподателя да са били свободни. Поддържа в този смисъл да са и показанията на актосъставителя. Намира вмененото във вина на жалбоподателя нарушение за недоказано. Претендира заплащане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 80578/23.12.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални 1 нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Поддържа, че полицейските служители визуално са възприели осъществяването на нарушението от страна на жалбоподателя, в светлата част на денонощието и при пряка видимост. Счита, че възприятията им следва да бъдат оценени като обективни и непредубедени. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С.П.К., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 02.12.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 06.12.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган (АНО), поради което приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 19.10.2021 г. около 17:20 часа в община Родопи и по път № II-86 на кръстовището с път № I-8 жалбоподателят С.П.К. управлявал собствения си лек автомобил марка и модел „Сеат Ибиза“ с рег. № ***, като по време на движение използвал мобилен телефон, като държал мобилния апарат с ръка пред устата си. В този момент и докато държал мобилния апарат, жалбоподателят не ползвал устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. На предното пасажерско място в автомобила стоял свид. К.И. В..

По същото време и на посочения пътен участък свидетелите К. М. К. и Т.

Г. Д. – ***, изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването на правилата за движение. Свидетелят К. видял, че жалбоподателят К., докато управлявал автомобил, държал мобилен телефон пред устата си, като не използвал устройство, което да позволява ползването на телефона без участието на ръцете. Когато видял това, свид. К. се намирал извън служебния автомобил и имал пряка видимост към случващото се в автомобила „Сеат Ибиза“ с рег. № ***, преминаващ покрай него. Тогава свид. К. предприел действия за спиране на автомобила и извършил проверка. Жалбоподателят първоначално заявил, че не е говорил по телефона, а само го е държал.

Свидетелят К. му обяснил, че забраната е не само за говорене, но и за друго ползване на мобилния апарат по време на движение, ако водачът не си служи 2 с устройство „свободни ръце“. Тогава жалбоподателят К. променил първоначалното си твърдение, заявил и че свид. В. бил този, който държал мобилния телефон. На място свид. К. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 004998 против жалбоподателя К., в негово присъствие и в присъствието на свид. Д.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. К. М. К.. От тях се установяват мястото на извършеното деяние и обстоятелствата по направената проверка.

Установява се и конкретното поведение на жалбоподателя като водач на МПС, което е станало причина свидетелите К. и Д. да предприемат спирането на автомобила, управляван от К., а именно по време на движение жалбоподателят е държал с едната си ръка мобилен телефон пред устата си.

Изяснява се и че това обстоятелство свид. К. е възприел и наблюдавал непосредствено. Показанията на този свидетел са източник на доказателствена информация и за поведението и твърденията на жалбоподателя след подаването на сигнала за спиране и пристъпването към извършването на проверката, като първоначално К. не е отричал, че е държал мобилния телефон в ръката си по време на движение, но е заявил пред полицейските служители, че само е държал мобилното устройство, но без да провежда разговор по него. Установява се още, че в хода на проверката на няколко пъти жалбоподателят е променял своите версии и обяснения за случилото се, като например, когато свид. К. му е казал, че е забранено не само да се провежда разговор с мобилен телефон, но и такъв да се използва по друг начин по време на движение и без устройство, позволяващо ползването му без участието на ръцете, то едва тогава жалбоподателят е заявил, че телефонът е бил държан от пътника в автомобила – свид. В.. Показанията на свид. К. получават изцяло доверие от настоящия съдебен състав. Те са подробни, хронологически и логически последователни и се ценят като добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел. В тях К. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. В показанията си свидетелят не се ограничава да заяви дали поддържа съставения АУАН, а подробно пресъздава случилите се събития, обстоятелствата, които е наблюдавал, както и съдържанието на проведения разговор с водача. Това демонстрира, че К. има ясен спомен за събитията, за които разказва в показанията си, придава убедителност на твърденията му и е мотив те да се възприемат за достоверни.

3

На показанията на свид. К.И. В. съдът дава вяра единствено частично – в частите, в които изяснява, че на деня на съставянето на АУАН е пътувал в автомобила на жалбоподателя; че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя К.; че последният е получил телефонно обаждане по време на движение, както и че е била извършена проверка от полицейски служители.

Не получават доверие показанията на В. в частта им, в която твърди, че през цялото време той е държал мобилния телефон, чрез който жалбоподателят К. е провел разговор, докато е управлявал автомобила „Сеат Ибиза“ с рег. № ***. Това твърдение на свид. В. е категорично оборено от показанията на свид. К., като възприятията на последния са формирани като очевидец, от близко разстояние и от свидетел, който се ценни от съда за непредубеден и незаинтересован от изхода на делото. От друга страна приятелските отношения между жалбоподателя К. и свид. В., които са доказан по делото факт от показанията на последния свидетел, според настоящия състав са повлияли върху В. и с показанията си той утвърждава една защитна теза на приятеля си. Категорично несподелим е и поддържаният в хода на пренията довод от защитата показанията на актосъставителя /свид. К./ да подкрепят и доказват версията, изложена от свид. В.. Налице е изопачаване на показанията на свид. К., който в нито един момент не твърди да е видял това, което разказва В., нито поставя под съмнение категоричността на възприятията си.

Не отговаря на действителността и твърдението в показанията си актосъставителят да е посочил, че жалбоподателят К. последователно и непротиворечиво в хода на проверката е поддържал версията на свид. В..

Напротив, установява се от показанията на свид. К., че жалбоподателят е изложил различни версии за случилото се, като първоначално е твърдял, че разговор по мобилния телефон въобще не е провеждан. Достоверността на това твърдение е оборена, като свид. В. признава да е бил проведен телефонен разговор. Видно от съдебната реч на защитата, фактът на телефонното обаждане не се оспорва от тях, а възраженията се концентрират около обстоятелството кой е държал мобилния телефон. Тази непоследователност във версиите, поддържани от жалбоподателя К., разколебава доверието в тях и сочи единствено на опит да се избере защитна позиция, чрез която да бъде отблъснато понасянето на отговорност за извършеното нарушение.

Противоречивите и непоследователни версии на жалбоподателя за случилото се не позволят и да бъде внесено съмнение в подробните и категорични показания на свид. К., като различна би била процесуалната ситуация, при която от началото както жалбоподателят, така и пътникът в автомобила имат еднаква позиция за случилите се събития, каквато хипотеза не е налице по делото. По тези съображения съдът не дава вяра на показанията на свид. В. в посочените части, в които приема твърденията му да са оборени.

От показанията на свид. Т. Г. Д. се установява, че е бил свидетел при съставянето на процесния АУАН с бл. № 004998 от 19.10.2021 г., като свидетелят потвърждава авторството на подписа си. Изяснява се и че той работи заедно със свид. К., като при изпълнение на служебните си 4 задължения често извършват проверки за спазването на правилата за движение на мястото, на което е съставен и настоящият АУАН. Свидетелят изяснява, че няма спомени от конкретния случай, поради което други относими по делото обстоятелства не се установяват от показанията на свид.

Д..

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е издадено от материално и териториално компетентен орган. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.