Определение № 547 от 17.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. Варна, 17.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500419 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. Т. Д., чрез процесуалния представител адв.Г. срещу определение № 3581/19.09.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1616/2023г., с което е оставено без уважение направено от жалбоподателката искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Оспорва извода на съда, че е имала възможност да спести необходимата сума и заплати определената държавна такса в размер на 1522лв., поради което иска отмяна на съдебния акт и уважаване на молбата й по чл.83 ал.2 ГПК. Посочва, че е представила декларация от м. септември 2023г., в която е декларирала, че получава доход от пенсия в размер на 889 лева месечно и от рента за земеделски земи – 1000 лв. годишно, не притежава собственост върху други имоти, има учредено право на ползване върху апартамент, находящ се в гр.Варна и върху къща в гр.Девня, страда от хронично заболяване, като за необходими медикаменти заплаща сума в размер на 30 лв. месечно.

По изложените съображения, моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1616/2023г. по описа на ОС – Варна е 1 образувано по предявени от настоящата жалбоподателка в условията на евентуалност искове с правно основание чл.42, б.“Б“ ЗН, чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, чл.43, ал.1, б“а“, вр. Чл.13 ЗН и обективно съединен иск с правно основание чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК. С исковата молба ищцата е отправила искане за освобождаване от внасяне на дължимата по предявените искове държавна такса при условията на чл.83, ал.2 ГПК.

Дължимата държавна такса по всички предявени искове е общо в размер на 1522лв.

Видно от представената декларация за семейно и имотно състояние, както справка от СВ, получаваният от ищцата месечен доход е в размер на около 972лв., формиран от получаваната пенсия в размер на 889лв. месечно и доход от отдаване на земеделски земи под аренда в размер на 1000лв. годишно. Същата притежава право на ползване върху два жилищни имота – апартамент в гр.Варна и къща в гр.Провадия. Съобразно декларираното ищцата страда от хронично заболяване, като месечно за медикаменти заплаща сума в размер на 30лв., на 69 години е и живее сама.

Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК преценката за възможността дали страната е в състояние да заплати следващите се държавни такси и разноски е обусловена от съвкупната преценка на имотното и здравословно състояние, семейно положение, трудова ангажираност и доходи от друга дейност, както и от размера на дължимите държавни такси и разноски съобразно характера и фазата на производството. При така декларираното имуществено и здравословно състояние, и семейно положение, настоящият състав намира изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката е в състояние да заплати определената в размер на 1522 лева държавна такса за правилен.

Съгласно декларираното, същата получава месечен доход в размер на 972лв., не страда от заболявания, които да налагат постоянни разходи за лечение във висок размер, жилищните й нужди са обезпечени, тъй като в нейна полза е учредено право на ползване върху два жилищни имота, живее сама няма твърдения да има задължения за издръжка към трети лица. Предвид установеното имуществено, здравословно и семейно състояние,следва да се приеме, че същата е разполагала с възможност да се подготви за предявяване на иска, включително и финансово, като предвиди и отдели средства за заплащане на дължимата държавна такса.

С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3581/19.09.2023г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. № 1616/2023г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния 2 касационен съд, при условията на чл.280 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3