Решение № 15366 от 11.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15366 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110132540 по описа за 2024 година

Ищецът ЮЛ води настоящия установителен иск срещу С. П. Х.. В исковата молба се твърди, че между страните по делото не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от ищеца, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. Посочва, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ – продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди.

Изтъква, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР към Министерски съвет. Ищецът заявява, че е отправил писмена покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако ответницата не заплати сумата в 7 – мо дневен срок от получаване на поканата, ЮЛ ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради което дружеството на дата 26.01.2024 г. депозира, на основание чл. 410 ГПК, заявление за издаване на Заповед за изпълнение срещу ответницата, за ползвана, но незаплатена ТЕ в 1 топлоснабдения имот, за горепосочения период.

Ищецът моли съда да приеме за установено, че С. П. Х., дължи суми в общ размер на 169,95 лева, а именно: сумата от 124,87 лева, представляваща цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.12.2021 г. до м.08.2022 г., мораторна лихва за забава в размер на 45,08 лева за периода от 31.01.2022 г. до 17.01.2024 г., ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. – датата на депозиране на заявление за издавана на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК с вх. № 25327 до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от С. П. Х., която заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Счита, че не са налице посочените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, тъй като начислените суми за ТЕ за процесния период и имот са значително завишени, неправилно и от нелегитимна фирма е извършено разпределението на топлинната енергия. Изтъква, че във формираните в Заявление за издаване на ЗИПЗ и исковата молба претенции на ищеца задълженията са погасени целево, а не по периоди. Счита, че по този начин се възпрепятства възможността за оспорване от ответника по пера/периоди представяне във връзка с оспорването на съответните доказателства, респективно препятства правото на защита. Оспорва твърдението, че ответницата е ползвател на процесния имот за исковия период.

Изтъква, че от приложените към исковата молба доказателства е видно, че за процесния имот е налице делбено производство, което е образувано на дата 03.04.2015 г. и е приключило с влязъл в сила съдебен акт на дата 17.11.2021 г., като ответницата е въведена във владение на имота едва на 27.04.2022 г., поради което и претенциите към ответницата са неоснователни за период от 01.12.2021 г. до 27.04.2022 г., като за останалия период от м.04.2022 г. до м.08.2022 г. е налице заплатена сума в размер на 31,47 лева, видно от приложената вносна бележка, приложена към депозираното Възражение.

Счита, че Договорът между ЕС и фирма ЮЛ от 03.10.2002 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия е със срок 2 от 1 година и е прекратил своето действие през 2003 г., което води до липса на легитимност на всички последващи действия от страна на „Техем сървисис“ по остойностяване на топлинна енергия, отчети и изравнителни сметки, касаещи процесния имот и период. Оспорва извършеното дялово разпределение.

Твърди, че ищецът не е установил факта, от който произтича вземането му, както и кои са компонентите на цената на топлинната енергия. Заявява, че сумите, отразени в представените фактури са неправилно начислени, като са допуснати грешки, състоящи се в неправилен отчет, включително тези за дялово разпределение, както и не е посочено какъв е и на какво основание се начислява т.н. „прогнозен дял“.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции на ищеца, като неоснователни и недоказани, ведно с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.

Съдът намира иска за частично неоснователен и частично недоказан.Ищецът сам представя доказателство, че преди 27.04.2022г. ответника не е ползвал имота. Следователно, за част от исковия период ответника не е ползвал топлоснабдения имот и не се е обогатил за сметка на ищеца. За периода от 27.04.2022 г. до м.08.2022г. ответната страна твърди, че е заплатила цената на ползваната за периода услуга. Доказателство за платените 31,47 лева е приложено към възражението на длъжника в заповедното производство. Ищецът е разполагал с това доказателство преди завеждане на исковата молба, но не е съобразил претенцията си нито с характера на възражението, нито с приложеното доказателство.За периода от 27.04.2022 г. до м.08.2022г. иска следва да се приеме за недоказан. Претенцията следва да се отхвърли, а ищецът да понесе сторените от ответника разноски.Възражението на ищеца по размера на претендираните от ищеца няколко възнаграждения за всяко от перата на иска е основателно. С оглед характера на спора, неговата продължителност и сложност съдът определя съответно общо възнаграждение в заповедното и исковото производства в размер на 500 лева. Съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на ЮЛ за признаване за установено, че длъжникът С. П. Х. ЕГН********** му дължи сумата от 124,87 лева, представляваща цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.12.2021 г. до м.08.2022 г., мораторна лихва за забава в размер на 45,08 лева за периода от 31.01.2022 г. до 17.01.2024 г., ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. – датата на депозиране на заявление за издавана на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 25327 до окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника 500 лева възнаграждение в заповедното и исковото производства.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице на страната на ищеца – ЮЛ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4