Решение № 82 от 12.07.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. С., 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20231800900168 по описа за 2023 година

ИЩЦАТА – К. М. М., с ЕГН **********, действаща, чрез своята майка и законен представител С. Е. М. с ЕГН ********* и двете с адрес: гр.В., ***, чрез процесуалния си представител - адв. Д. Шорикова от САК, е предявила обективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу З. Д. „Б. И.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, за заплащане на сумата в размер на 50 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания от фрактура на проксималната част на диафизата на дясна бедрена кост с дислокация на сегментите, фрактури на дисталната част на Зта метакарпална кост и на средна трета на 4та метакарпална кост, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 06.11.2022 год. около 12.05 ч. по главен път I-1, с посока от гр.С. към гр.Б., в района на 203 км, по вина на водача на МПС, л. а. марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ВР8508ВВ – М. П. М., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/122000573258 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 22.02.2022 год. до 21.02.2023 год., както и сумата в размер на 2 608 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разноски за лечение вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 23.11.2022год. – датата на предявяване на претенция пред ответника до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се и присъждане на направените в настоящото производството съдебни разноски.

С протоколно определение на съда от 12.03.2024г. и на основание чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на размера на предявеният от ищцата иск за неимуществени вреди по 1 чл.432, ал.1 от КЗ от 50 000 лева на 70 000 лева.

В исковата молба се твърди, че на 06.11.2022г. около 12.05ч. л.а. „Фолксваген Шаран“ с ДКН ВР8508ВВ, управляван от М. П. М. с ЕГН ********** се движел с несъобразена с пътните условия скорост, по главен път I-1, с посока от гр. С. към гр. Б., когато в района на 203км., на десен завой навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с л.а.

„Скания 450“ с ДКН 34 AFY 193, управляван от Т.Й..

Изложено е в исковата молба, че причина за пътнотранспортното произшествие били неправомерните действия на водача на л.а. „Фолксваген Шаран“ с ДКН ВР8508ВВ, който не съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и виновно причинил телесни увреждания на ищцата, която била пътник л.а. „Фолксваген Шаран“ с ДКН ВР8508ВВ.

Твърди се още в исковата молба, че на мястото на произшествието пристигнали компетентните органи на МВР и по случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 216 и образувано ДП № 351/2022 по описа на РУ "Б..

След настъпване на произшествието ищцата била транспортирана в спешното отделение на „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД-гр.С., с оплаквания от силни болки в областта на десния крак, с наличие на оток и деформация, болка в областта на лявата длан, с невъзможност за движение на двата крайника. След извършени прегледи и изследвания ищцата била диагностицирана с фрактура на проксималната част на диафизата на дясна бедрена кост с дислокация на сегментите, фрактури на дисталната част на 3та метакарпална кост и на средна трета на 4та метакарпална кост.

Предвид на горното ищцата твърди, че на 07.11.2022г. била подложена на операция открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур, при която фрактурата на дясно бедро била репонирана и фиксирана с два интрамедуларнопоставени, ретроградни, елатични, титаниеви пирона с Ф3.5 мм. След това била направена мануална репозиция на фрактурите на 3та и 4та метакарпална кост и същите били мобилизирани с моделирана г. шина. След 7-дневен престой под лекарско наблюдение, К. М. била изписана за домашно лечение с указания да спазва строг постелен режим, без натоварване и да приема назначена медикаментозна терапия.

Ищцата поддържа още в исковата си молба, че получените при ПТП травматични увреждания й причинили болки и страдания, които продължавали и до днес. Пътният инцидент повлиял негативно не само на ежедневието на ищцата, но и на емоционалното й състояние.

Изложено е още в исковата молба, че ищцата във връзка с лечението на причинените й увреждания направила имуществени разходи на стойност от 2608лв., а именно:

• с Фактура № 0400026330/15.11.2022г., ведно с касов бон, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, на стойност от 900 лв. за заплатен избор на екип-оперативни процедури.

• с Фактура № 7000045490/15.11.2022г., ведно с касов бон, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, на стойност от 1188лв. за титаниев еластичен пирон.

2

• с Фактура № 255 от дата 16.11.2022 г., ведно с касов бон № 367/16.11.2022 г., издадени от „МЕДИК АМБУЛАНСЕ 01“ ЕООД, на стойност 520.00 лв, касаещи разходи за медицински транспорт.

Сочи се още в исковата молба, че към датата на ПТП-то – 06.11.2022г. по отношение на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ВР8508ВВ била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, валидна до 21.02.2023 год.

Ищцата твърди, че предявила на 23.11.2022г. претенцията си пред ответното дружество, но в предвидения от закона 3-месечен срок липсвало произнасяне от страна на застрахователната компания.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З. Д. „Б. И.“ АД, е подал писмен отговор, чрез пълномощника си адв. А. И., с който оспорва предявените искове по основание и размер.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва наличието, в настоящия случай, на осъществен деликтен фактически състав. Твърди, че се касае за случайно деяние от страна на водача на лекия автомобил. Оспорва и описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и виновното и противоправно поведение на водача на процесния лек автомобил, марка „Фолксваген Шаран“ с ДКН ВР8508ВВ.

На следващо място в отговора ответникът оспорва предявения иск и по размер, като прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Счита, че размера на претендираната сума е завишен.

С отговора ответникът е направил евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, ищца изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, в качеството й на пътник в л.а. Фолксваген”. Твърди, че същата е можела да избегне или ограничи травмите си, ако е била с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП.

Излага, че ищцата към датата на ПТП е била малолетна, поради което следвало да се приложи ППВС № 88/12.09.1962г.

Ответникът оспорва и претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя, като противоречаща на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ.

Ответникът е направил доказателствено искане с отговора на исковата молба, за допускане на КЕ /АТЕ и СМЕ/ - за установяване на възражението си за съпричиняване.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата не е подала допълнителна искова молба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от служебно извършената справка по делото в НБДН, че ищцата е дъщеря на С. Е. М. с ЕГН *********, съответно последната е нейна законна представителка, предвид възрастта на ищцата.

Видно от констативен протокол № 216 от 06.11.2022г. е, че ищцата по делото е 3 пострадало лице при ПТП, настъпило на 06.11.2022г. около 12.05ч. между л.а. „Фолксваген Шаран“ с ДКН ВР8508ВВ, управляван от М. П. М. с ЕГН ********** и МПС - „Скания 450“ с ДКН 34 AFY 193, управлявано от Т.Й..

Образуваното по повод ПТП наказателно производство по ДП № 351/2022г. по описа на РУ-Б. е приключило с постановление за прекратяване от 14.03.2023г.

От допусната и приета по делото КСМАТЕ се установява, че на 06.11.2022 година, към 12:05 часа в светлата част от денонощието, по първокласен път I - 1 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 203, землището на община Б., извън населено място, в посока от гр. С. към гр. Б., в дясната пътна лента, се движил лек автомобил „Фолксваген Шаран” с регистрационен номер ВР 8508 ВВ, управляван от М. П. М..

Към този момент платното за движение по първокласния път, в зоната на ПТП било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 4,00 метра, с мокро асфалтово покритие и нормална видимост.

Придвижвайки се по гореописания начин и пътни условия, автомобилът навлязъл в дясна за посоката си на движение хоризонтална крива, при което най-вероятно поради несъобразената с пътните условия скорост, автомобилът изгубил напречната си устойчивост и започнал ротационно движение около вертикалната си ос с посока на въртене по часовниковата стрелка и транслационно движение в посока напред, по отношение първоначалната си посока на движение.

Предвид на горното водачът изгубил контрол над управлявания от него автомобил и същият навлязъл с челната си част в зоната на насрещната лента за движение, където с челната си дясна част се ударил в челната лява част на движещият се там влекач „Скания R 45СГ“ с регистрационен номер 34 AFY 193 - турска регистрация, с водач Т.Й.. Вследствие на този удар, лекият автомобил поради по-малката си маса бил отхвърлен в посока назад, по отношение първоначалната му посока на движение и така двата автомобила се установили в местата, където били описани в протокола за оглед на местопроизшествие.

Вещите лица сочат още, че причините от техническа гледна точка, за настъпване на ПТП, следва да се търси в действията на водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран" с регистрационен номер ВР 8508 ВВ - М. П. М., който при избиране скоростта на движението на управлявания от него автомобил, в зоната на ПТП не се е съобразил с атмосферните условия - мокро асфалтово покритие и с релефа на местността - движение в зоната на дясна крива, следствие на което лекият автомобил изгубил напречната си устойчивост по време на преодоляване на дясна хоризонтална крива и водачът изгубил контрол над управлението.

Установява се още от заключението на КСМАТЕ, че ищцата по делото е получила следните травматични увреждания при ПТП, както следва: счупване на дясната бедрена кост, счупване на трета предкиткова кост на лявата ръка и счупване на четвърта предкиткова кост на лявата ръка. Посочено е още в заключението, че всички констатирани травматични увреждания са получени при процесното пътнотранспортно произшествие.

Вещите лица сочат още, че счупването на дясната бедрена кост, причинявало трайно 4 затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 8-9 месеца, а счупването на трета и четвърта предкиткова кост водело до трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 1 -1,5месеца. Ищцата изпитвала болки първоначално спонтанни и при допир и движение, които постепенно намалявали до изчезването им. Понастоящем било възможно тя да изпитва болки при физическо натоварване и промяна на времето.

По повод фрактурите ищцата била подложена на оперативно лечение -кръвна репозиция и метална остеосинтеза за фрактурата на бедрената кост и закритонаместване на фрактурите на лявата ръка.

Вещите лица изготвили КСМАТЕ установяват, че уврежданията на ищцата подлежат на пълно възстановяване, като прогнозата за в бъдеще била добра. Вещите лица излагат, че в кориците на делото няма представени медицински документи сочещи наличие на усложнения, поради което експертизата счита, че възстановяването на ищцата завършило без усложнения.

По отношение разходите направени от ищцата за лечението й и за които има приложени счетоводни документи по делото, вещите лица сочат, че същите са били необходими.

Установява се още от заключението на КСМАТЕ, че констатираните травматични увреждания на ищцата са причинени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, със значителна енергия на въздействието и представляват високоенергийна травма. Коланът задържал тялото на пасажера към седалката и не позволявал придвижването му, като в конкретния случай, вещите лица правят извод, че при наличие на такъв не биха били причинени констатираните травматични увреждания на пострадалата.