Решение № 937 от 04.11.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Сливен, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20242230106140 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане е предявен по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът възразил своевременно.

Ищецът твърди, че на 13.04.2022г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на което вземането, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство било прехвърлено на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът бил уведомен за цесията с Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. В случай, че уведомяването за цесията съдът приемел за ненадлежно, то следвало да се приеме, че бил уведомен с връчване на исковата молба и приложено към нея уведомително писмо.

Твърди, че на 12.10.2020г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата бил сключен договор за потребителски кредит № ***. Сочи, че между "Ай Тръст“ ЕООД и ответницата бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение по договора за кредит. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се съгласил 1 да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит.

Твърди, че поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от ответницата, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за кредит на своя поръчител, поради което ищецът, като цесионер се снабдил със заповед за изпълнение по чгр.д № 3469/2024г. на СлРС, срещу която длъжникът възразил.

Иска се от съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 745.57 лв., главница платена от поръчителя на кредитодателя по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2024г., датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане; 218.90 лв., възнаградителна лихва за периода 20.03.2022г. до 20.10.2022г., 156.16 лв., обезщетение за забава, начислено за периода 21.03.2022г. до 27.06.2024г. датата на подаване на заявлението в съда.

Претендира разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е постъпил. Оспорва искът, като твърди, че вземането не съществувало и страните не били обвързани в облигационни отношения. Твърди, че съгл. чл.138, ал.2 ЗЗД поръчителство можело да съществува само относно действително задължение, каквото в случая счита, че не било налице. Сочи, че договора за кредит, дори да се приеме, че бил валидно сключен, той бил недействителен съобразно чл.22 ЗПК, като сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Договорът за предоставяне на поръчителство, макар и съставляващ отделно правоотношение бил свързан с договора за кредит, тъй като предоставянето на гаранция, чрез посочен от кредитора поръчител, съставлявало част от условията по договора за кредит, водещи до по-голяма вероятност той да бъде одобрен. В този смисъл следвало да се тълкува клаузата на чл.4, ал.3 от договора за кредит, според която в случай че кредитополучателят заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на заявлението се определял на 14 дни. Така дефинираната в договора клауза поставяла потребителя в понеблагоприятно положение от кредитора. Освен това дружеството кредитор било едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Връзката между двата договора се потвърждавала и от обстоятелството, че събирането 2 на възнаграждението по договора за поръчителство било възложено на дружеството кредитор, по банковата сметка на кредитора, по която следвало да постъпват погасителни вноски по договора за кредит. Нещо повече, в клаузата на чл.8, ал.5 от договора за поръчителство било регламентирано, че вземанията на поръчителя з а възнаграждение се погасявали приоритетно от вноските към кредитора за погасяване на задълженията по договора за кредит.

Плащането на възнаграждението по договора за поръчителство било свързано с падежа на главните задължения към кредитора /пункт III от Приложение № 1 към договора за поръчителство/. Така с оглед връзката между двата договора и дружествата кредитор и поръчител следвало сумата, дължима като възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 134,55лв. на месец или общо 3 229,20 лв. да бъде включена в ГПР към договора за кредит. В случая не била включена, а ако се включела то ГПР щяло да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Твърди, че договора за кредит бил сключен в нарушение на изискването на чл.19, ал.5 ЗПК, което означавало, че е недействителен съобразно чл.22 ЗПК. Освен това не била ясна методиката на формирането на посочения в договора ГПР, какви компоненти били включени в него и как се формирал.

Сочи, че нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД била също клаузата за лихвения процент по кредита. Уговореният лихвен процент в размер на 37,55% надхвърлял с над 3 пъти законната лихва, приета за периода на действие на договора, което представлявало нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърлял трикратния размер на законната лихва. Доколкото договорът за кредит бил нищожен, то по него ответницата дължала връщане на чистата стойност в размер на главницата и тъй като ответницата правила плащания, които надвишили този размер, то претенциите били неоснователни.

Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.10.2020г. ответницата по делото, като заемател сключила договор 3 за потребителски кредит № *** с Кредисимо ЕАД, като заемодател.

Заемодателят предоставил в заем на ответницата сума в размер на 2 300 лв. със срок на връщане 24 месеца – 24 бр. вноски по 137,71 лв.всяка, лихвен процент 37,55%, ГПР 44,74%, общ размер на плащанията 3 305,04 лв. В чл.4 от договора за кредит е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа.

Срокът за одобряване в тези хипотези е 24 часа от предоставяне на обезпечението. Това се явява условие за одобряване на кредита, тъй като в ал.2 е предвидено, че ако не се представи обезпечение в уговорените срокове, заявлението ще се счита за неодобрено. В ал.3 е предвидено, че ако кредитополучателя е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение е 14 дни от подаване на заявлението, а ако в този срок не бъде одобрено се счита, че договорът не поражда действие.

На същата дата 12.10.2020г. ответницата сключила договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД по силата на който поръчителят поел отговорност пред заемодателя за изпълнение на задълженията на заемополучателя по договора за кредит срещу възнаграждение от 3 229,20 лв. В чл.8, ал.4 от този договор е предвидено плащането към поръчителя да става и по банкова сметка на кредитодателя – първия ответник, а в ал.5 е предвидено, че кредитодателя е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението.

На 01.02.2022г. между кредитодателя на ответницата, поръчителя и ищцовото дружество бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по който предмет било и вземането от ответницата. За извършената цесия било изпратено уведомително писмо до ответника, върнато като непотърсена пратка.

На 28.06.2024г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК против ответницата с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. *** на СлРС и заповед била издадена за исковите суми.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който депозирал възражение в срок, обусловило и депозиране на настоящата искова молба.

В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно 4 икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ответницата на 12.10.2020г. усвоила сумата по кредита, като 1 760,84 лв. постъпила по сметката й, а със сума в размер на 539,16 лв. на 12.10.2020г. било погасено нейно старо задължение. По процесния договор за кредит ответницата направила плащания в общ размер на 1 845,32 лв., която сума била разпределена по следния начин: 1 554,43 лв. главница; 285,15 лв. договорна лихва и лихва за забава 5,74 лв. Плащанията на ответницата по договора за поръчителство били в общ размер на 630,33 лв. Начисленото възнаграждение за поръчителя в размер на 3 229,20 лв. не било включено в ГПР по договора за кредит, а ако се включи той би станал 244% и ще надвиши пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. В случай, че се дължи чистата стойност по кредита, то при приспадане на направените от ответницата плащания по договора за кредит и договора за поръчителство в общ размер на 2 475,65 лв. излиза, че тя е надплатила сума в размер на 175,65 лв.

В случай, че се дължи главница, договорна лихва и възнаграждение за поръчител, то задълженията на ответницата към 27.06.2024г. били 745,57 лв. главница, 218,90 лв. договорна лихва, 845,67 лв. възнаграждение за поръчител и 156,16 лв. мораторни лихви.

В процеса е приета и съдебно техническа експертиза, от която се установява, че в административния панел на дружеството кредитор Кредисимо ЕАД имало регистрирано кандидатстване и сключване на договор за кредит с ответницата. Вещото лице описва детайлно процедурата по сключването на договора за кредит от разстояние, като кредитополучателя сам избирал вида на кредита, размера и сам предоставял личните си данни.

Същевременно на ответницата чрез маркиране на чекбоксове от нейна страна са й били предоставени съдържанията на ОУ, СЕФ и формуляр на самия договор. След това автоматично бил изпратен имейл до ответницата на 12.10.2020г. в 13:45 ч. с ОУ, СЕФ и договорът за кредит. В процеса на кандидатстване клиентът можел да избере дали кредита да бъде обезпечен или не. Изборът се потвърждавал с натискане на бутон „Вземи парите сега“.

„Гарантирано до минути“ съдържа „i“, от където клиентът правил избор, че кандидатства за обезпечен с поръчителство кредит. Били налични три опции „Гарантирано до минути“, „След четиринадесет дни“ и „До десет дни“. По подразбиране била дадена опцията „Гарантирано до минути“- първата опция, 5 която в случая била избрана от ответницата. Потребителят задължително трябвало да натисне функция „i“, за да отвори падащото меню и да види останалите опции и да направи своя избор. Отделно, клиентът можел да заяви, че иска обезпечен кредит и след първоначално подаденото заявление за кредит, преди да е одобрен кредита и наредена сумата. След като кредитът бил одобрен , подобна смяна била невъзможна.

Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от приетите и кредитирани писмени доказателства в процеса, както и от писмените доказателствени средства заключения на съдебно икономическа и техническа експертизи, които като неоспорени от страните и изготвени от вещи лица, разполагащи с необходимите специфични знания и опит в съответната област, съдът кредитира изцяло.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим, доколкото е предявен от лице, заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът възразил.