Определение № 322 от 26.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. София, 26.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600387 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на лишения от свобода Ч. Г. А. и частна жалба от същия чрез защитника му адв.А. М. против определение от 13.03.2025г. по нчд № 111/2025г. на по описа на Окръжен съд -Враца, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година и 17 дни.

В жалбите се моли за отмяна на съдебния акт и уважаване на искането за условно предсрочно освобождаване /УПО/.

В жалбата на лишения от свобода се излагат съображения, че чрез примерно поведение в пенитенциарното заведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне. Изразява се несъгласие с констатираните дефицитни зони и се претендира незаконосъобразност на наложените му дисциплинарни наказания по време на престоя в местата за лишаване от свобода. Акцентира се на напредналата възраст и влошеното му здравословно състояние.

В жалбата, подадена чрез защитника, се правят оплаквания за нарушаване на два основни принципа на наказателния процес при произнасянето на окръжния съд – тези по чл.13 и чл.14 ал.2 НПК, за незадълбочен анализ на доклада по чл.155 ЗИНЗС, показващ „множество противоречия, непълноти и висока степен на необоснованост“, като не е била допусната проверка на неговата годност като писмено доказателство и не е било уважено 1 направеното искане за прилагане на книга Затворно дело № 4 от 2004г., книжката на правонарушителя, дневник за среща и индивидуална работа между длъжностните лица и правонарушителя и не е призовано на разпит на длъжностното лице. Твърди се, че не са били обсъдени данните за подпомагане от страна на осъдения на други неграмотни лишени от свобода да се научат да четат, както и по изготвяне на молби, жалби и сигнали от тяхно име. Изразява се несъгласие с отчетените зони с дефицит, тъй като част от тях се базират на предположения на изготвилия доклада, а друга част не намират потвърждение в данните за поведението на лицето. Претендира се, че според отразеното в представения дневник за индивидуална работа с лишените от свобода с А. не се осъществява каквато и да е корекционна работа. Изразява се съмнение за злоупотреба с право и проява на лично отношение към осъдения с оглед наложените дисциплинарни наказания, при липса на уточнение на използваните от него обидни квалификации и клевети по отношение на служителите и дали това действително се е случило. Относно последното дисциплинарно наказание се сочи, че е бил спестен факта, че А. е насочен за хоспитализация и оперативно лечение след подготовка на нужните документи от негова страна - 2 броя бележки за кръводаряване, с които предвид преустановяване на прекъсването, обявяването му за ОДИ и привеждането в затвора, не е имал възможност и време да се снабди. Възразява се, че със заповед № Л-1537/18.05.2023г. е наказан за закъснение от 25 минути „след края на срока на разрешено прекъсване на наказанието без да са вземани предвид метеорологичните условия, напредналата възраст или други възможни непредвидими обстоятелства“. Изтъква се, че според съществуващата съдебна практика, дисциплинарните нарушения не могат да са единствена пречка лишеният от свобода да бъде освободен условно предсрочно. Прави се изрично искане за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание с призоваване на страните, без да се сочат причини, налагащи това.

САС като прецени доводите, изложени в частните жалби и доказателствата по делото, намира същите за допустими като подадени в установения от закона срок от активно легитимирани страни срещу акт подлежащ на въззивен контрол, като същевременно не намери за необходимо разглеждането им в открито съдебно заседание по реда на чл.345 ал.1 НПК. Разгледани по същество същите се явяват неоснователни по следните съображения:

Понастоящем жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода в размер 20 години при определен първоначален „усилено строг“ режим, наложено му с присъда от 27.02.2008г. по нохд № 502/2007г. по описа на Окръжен съд Враца, влязла в сила на 22.01.2009г. за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.12 вр. чл.115 вр. чл.29 ал. б. „а“ и „б“ НК.

2

Към датата на първоинстанционното произнасяне, предмет на настоящата въззивна проверка, А. е изтърпял общо 18 години 11 месеца и 13 дни фактически 15 години 10 месеца и 14 дни, от работа 3 години и 29 дни, като неизтърпяната част на наказанието възлиза на 1 година и 17 дни.

В акта си окръжният съд подробно, внимателно и задълбочено е обсъдил документацията, съдържаща се в затворническото досие, извеждайки извод, че макар да е налична формалната предпоставка по чл.70 ал.1 т.2 НК изтърпяване фактически на не по-малко от 2/3 от наложеното наказание, не е изпълнено другото условие – осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

САС не е намира причини да се дистанцира от това становище на първоинстанционния съд, поради което и не са налице основанията за неговото коригиране.

Не може да се отрече, че до 2022г. са били наблюдавани и отчитани редица положителни промени в поведението на осъдения по време на престоя му в затвора, за които е бил награждаван, последно със Заповед № Л633/09.03.2022г. В условията на контролирана среда е завършил две корекционни програми –

„Овладяване на гнева“ в периода 23.10. 23.11.2012г. и „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“в периода 29.08. - 08.09.2022г.; смекчен е бил режимът на изтърпяване на наказанието - на „строг“, а след това на „ общ“; през 2021г. е бил настанен в ЗООТ „Враца“ и след преминаване на адаптационния период е назначен на работа от 08.11.2021г. като библиотекар; участвал е в подготовката на материали и издаването на затворнически вестник. В процеса на осъществяване на последната дейност много често се налагало редактиране на подготвените от него материали поради неподходящо съдържание за пенитенциарните условия, изразяване от негова страна на лично становище и оценка на работата на служителите на администрацията на общежитието и затвора, което довело до явно недоволство у осъдения и депозиране на жалби до различни институции.

Считано от 31.01.2023г. трудовите му задължения били ограничени само до функциите на библиотекар, като впоследствие поради депозирана декларация от него за отказ от заеманата длъжност е освободен от работа със Заповед №740/27.04.2024г.

Налагани са му наказания - три през 2023г. и две през 2024г., като последното със Заповед № Л-3999/05.12.2024г. е за неизползване на разрешено прекъсване на изпълнението на наказанието по предназначение – за лечение в УМБАЛ „Света Екатерина“ гр. София. От наличните в затворническото досие документи се установява, че А. е бил в прекъсване от 22.10.2024г. за срок от 7 дни на основание чл.447 т.3 НПК поради 3 необходимост от провеждане на оперативна интервенция във външно лечебно заведение, като до 24.10.2024г. не е посещавал болницата, не е бил хоспитализиран и не е бил включен в чакащата листа за планов прием, поради което е бил обявен за издирване и прекъсването на изпълнението на наказанието е било отменено, като същият е установен на 25.10.2024г. и върнат в затвора за доизтърпяване на наказанието. В случая несъмнено се касае за неправомерно поведение на осъдения, като САС не споделя доводите изложени в жалбите, че причина за непостъпването за лечение е била нуждата от подготовка по осигуряване на двама кръводарители, тъй като същият не е бил включен в чакащата листа за планов прием и съгласно изрично указаното в постановлението на окръжния прокурор по чл.448 ал.1 НПК, в случай на ненастаняване в специализираното лечебно заведение, е следвало незабавно да уведоми за това затворническата администрация, което същият не е изпълнил. Санкционирането на осъдения за тази проява има за последица ескалиране на недоволството му, намерило израз в подаване на жалби срещу служители на затворническата администрация, съдържащи клевети и обидни квалификации.

Комуникацията с него е затруднена, настроен е враждебно, с нисък праг на чувствителност и нагласи за отмъстителност, което затруднява процеса на поправяне, дава неблагоприятни отражения върху режимната дисциплина и влияе отрицателно върху другите лишени от свобода. Изразява несъгласие с договорените цели и задачи в плана на присъдата, които счита за изпълнени.

Рискът от рецидив, след първоначалното снижение в рамките на средните стойности - от 69т. до 62т., бележи увеличение и вече е оценен като висок – 82т. Рискът от вреди за служителите е среден, какъвто е и рискът от вреди за обществото. Негативните нагласи на лишения от свобода спрямо затворническата администрация, затрудненията при провеждане на корекционно –възпитателната работа водят до завишаване на числовите стойности в зоните с изразени дефицити – отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене.

В контекста на изложеното се налага извод, че след първоначалните положителни тенденции в поведението на осъдения по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, се наблюдава чувствителен регрес, който към момента не е овладян. В този смисъл понастоящем не може да се приеме, че същият е дал достатъчно доказателства за настъпила трайна и стабилна личностна и поведенческа промяна.

Този съдебен състав не намира основания да се усъмни в достоверността на съдържанието на обсъжданите писмени доказателства, източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на 4 наказанието, вкл. заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, доклади за оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и др.

Констатациите, съдържащи се в тях се базират на продължително по време професионално наблюдение от страна на съответните длъжностни лица при работата им с лишения от свобода, в рамките на техните правомощия.

Въпросите за основателността и справедливостта на налаганите дисциплинарни санкции на А. по време на престоя му в затвора са извън предмета на настоящото производство и не подлежат на обсъждане.

Действително в приложените страници от Дневник за индивидуална работа липсват вписвания на теми/съдържание и резултати от проведените периодични срещи, като в тази графа са отразени данни за връчване на различни документи на лишения от свобода. Въпреки това, единствено ненадлежното водене на този дневник, конкретният размер на неизтърпяната част от наказанието и действията на А. по оказване на помощ на други лишени от свобода, не могат да бъдат успешно противопоставени на останалите изложени по-горе факти и съображения, и на самостоятелно основание да доведат до необходимост от промяна в становището на съда относно неоснователността на депозираните частни жалби.

Наличните здравословни проблеми на осъдения не са били пренебрегвани от ръководството на затвора, като са му били осигурявани възможности за съответно лечение в СБАЛЛС към Затвора –гр.София, където е хоспитализиран няколко пъти, а от 01.11.2024г. му е бил назначен и болногледач, който го подпомага и се грижи за него. Неоспорим факт е, че му е била осигурена и възможност за лечение във външно лечебно заведение по реда на чл.447 НПК, с която същият е злоупотребил.

В контекста на гореизложеното, при съобразяване на нормата на чл.439а НПК, след цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, САС се съгласява с изложените от първостепенния съд съображения за отсъствието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на УПО, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.03.2025г. по нчд № 387/2025г. на по описа на Окръжен съд - Враца, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на л.с. Ч. Г. А. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година и 17 дни, наложено му с влязла в сила присъда 27.02.2008г. по нохд № 5