Определение № 11752 от 27.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11752 гр. София, 26.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100507898 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Подадена е жалба от страна на „Н.Л.Х.“ ООД, чрез представителя му, срещу запор, наложен със запорно съобщение с изх. № 34473/10.06.2024 г. по изп. д. № 20248380402237 на ЧСИ М.Б., с № 838, на КЧСИ, с район на действие СГС, върху вземането на „Н.Л.Х." ООД от частичната сметка за разпределение на „П.Р." ЕАД /н/ в размер на 1 870 300 лв.

В жалбата се излагат съображения, че наложеният запор за незаконосъобразен на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК, тъй като към датата на налагането му запорираното вземане не е принадлежало на „КИК - Д." ООД /н/, а на „Н.Л.Х." ООД. Оспорват се твърденията, че върху вземането е имало учреден залог по ЗОЗ, който дава право на заложния кредитор, взискателят по делото „И.Е.“ АД, да се удовлетвори от него, като „Н.Л.Х." ООД има качеството на залогодател. Сочи, че вземанията на „КИК-Д." ООД /н/ от „Корабостроителница Русе“ АД, придобити от „КТБ" АД /н/ с договора за цесия от 31.01.2011 г., които впоследствие са преминали последователно в патримониума на „Ф.к." ЕООД и на „Н.Л.Х." ООД и са предмет на договора за особен залог от 31.01.2011 г., са били обезпечени с ипотека от 09.04.2009 г., по която „Н.Л.Х." ООД има качеството на ипотекарен кредитор. Жалбоподателят се позовава на чл. 171 от ЗЗД, като поддържа, че договорът за особен залог, с който тези вземания са били заложени, е трябвало да бъде с нотариална заверка на подписите и да бъде вписан в Имотния регистър, за да има действие прехвърлянето. Сочи, че приложения от „И.Е." АД договор за особен залог на вземания от 31.01.2011 г., сключен между „КИК-Д." ООД /н/ и „КТБ" АД /н/, няма нотариална заверка на подписите и не е вписан в Имотния регистър. Тъй като разпоредбата на ЗЗД е императивна и съдържа изискване за форма за действителност, което не е изпълнено, договорът за особен залог от 31.01.2011 г. е нищожен. Излага множество подробни съображения, че сумата, която подлежи на разпределение вследствие на извършената от синдика продан, е получена от продажбата на имотите, върху които е била учредена ипотеката за обезпечение на заложените с договора за особен залог от 31.01.2011 г. вземания. Счита, че след като 1 договора за залог не е бил вписан в Имотния регистър, той е непротивопоставим на длъжника, т. е. залогът не поражда никакви правни последици нито спрямо „Н.Л.Х." ООД, нито спрямо което и да е друго лице. Поддържа, че по тази причина към момента на налагане на обжалвания запор лицето, в чиято полза е наложен, изобщо няма качеството на заложен кредитор и на взискател. Сочи също, че запорираното вземане не е било собственост на длъжника „КИК-Д." ООД /н/, а въз основа на влязъл в сила съдебен акт (Определение № 348/29.05.2024 г. по в. ч. т. д. № 407/2024 г. на САС, 9 с-в) е възложено на „Н.Л.Х." ООД, поради което са налице предпоставките на чл. 435, ал. 4 от ГПК и запорът следва да бъде отменен. Излага и доводи, че според данните от ЦРОЗ договорът за особен залог от 31.11.2011 г., на който се позовава „И.Е.“ АД, е бил вписан в ЦРОЗ едва на 20.07.2018 г. - повече от две години и половина след сключването на договора за цесия от 13.01.2016 г., с който „Н.Л.Х." ООД е придобило въпросните вземания, предмет на залога. По тези и допълнителни съображения, моли да се отмени наложения запор и да се постанови спиране на изпълнението по чл. 438 ГПК.

Взискателят по изпълнителното делото „И.Е.“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че жалбоподателят не е трето добросъвестно лице и че договорът за особен залог на вземания от 31.01.2011 г., сключен между „КТБ" АД /н/ и „Кик-Д." ООД, е вписан в ЦРОЗ на 23.03.2011 г. в 13. 47 ч. Съобразно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ вписаното обстоятелство се счита известно на трети добросъвестни лица от момента на вписването, т. е. от 23.03.2011 г., в 13. 47 ч. При това са неверни твърденията в жалбата, че договорът за особен залог на вземания от 31.01.2011 г. не е бил известен на жалбоподателя към момента на придобиване на вземанията.

Дружеството „Н.Л.Х." ООД е възникнало с вписване в ТР на 21.02.2013 г., към който момент договорът за особен залог на вземания от 31.01.2011 г. е бил вписан в ЦРОЗ.

Счита, че поради това „Н.Л.Х." ООД е знаело, че с договора за цесия от 13.01.2016 г. придобива вземания, които са били обременени с особен залог в полза на „КТБ" АД /н/ и към момента на придобиване на вземанията от „Ф.к." ЕООД жалбоподателят е бил недобросъвестен. Посочва, че нито жалбоподателят „Н.Л.Х.“ ООД, нито неговият праводател „Ф.к.“ ЕООД, са заплатили цената на прехвърлените вземания по съответните договори за цесия, поради което не могат да се приемат за добросъвестни.

Поддържа, че за разлика от жалбоподателя „И.Е." АД е придобило своите вземания по законоустановения ред, чрез възлагане от ФГВБ. Моли да се остави без уважение жалбата.

Страната „П.Р.“ ЕАД /н/, чрез синдика П.И.Ц., също е подала възражение по жалбата, в което поддържа, че същата е недопустима. Счита, че жалбоподателят няма качеството на длъжник в изпълнението, защото е придобил вземане, обременено с особен залог, обезпечаващ чуждо задължение. Счита, че в случая е неприложима нормата на чл. 435, ал. 4 ГПК. Няма пречка заложния кредитор да поиска от съдебния изпълнител да получи фактическа власт върху заложеното имущество. Поддържа, че не е имало пречка цесионерът да извърши проверка в ЦРОЗ за вписвания в партидите на неговите праводатели. По същество също счита, че жалбата е неоснователна.

Възраженията за нищожност на договора между „КТБ" АД /н/ и „Кик-Д." ООД /н/ са неоснователни. Счита, че договорът за особен залог се сключва в писмена форма, дори вземането да е обезпечено с ипотека, а ЗОЗ не предвижда друга форма за действителност на договора. Според чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗОЗ, учреденият по този закон залог е противопоставим на третите лица от момента на вписването, а договорът от 2

31.01.2011 г. е вписан по партидата на залогодателя „Кик-Д.“ ООД на 23.03.2011 г.

Моли жалбата да се остави без уважение.

В мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.Б., с № 838, на КЧСИ, с район на действие СГС поддържа, че жалбата е неоснователна. Сочи, че с определение на САС, 9-ти търговски състав, по ч.т.д. № 407/2024 г. в полза на дружеството „Н.Л.Х." ООД е разпределена сумата от 1 870 300 лв., която е получена вследствие осребряване (продажба) на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, област Русе, ул. ****. Сумата е разпределена на дружеството „Н.Л.Х." ООД на основание чл. 717 н от ТЗ, което е придобило чрез поредица от договори за покупкопродажби на вземания, обезпечени с вземания на „КТБ" АД (н) по договор за банков кредит от 27.03.2009 г., ведно с анекси №№ 1-3. Поддържа, че първоначалният приобретател на вземанията „Кик-Д." ООД /н/ е заложил в полза на „КТБ" АД /н/ всички вземания, които е придобил с договора за цесия, с договор за особен залог на вземания от 31.01.2011 г, който вписан в ЦРОЗ на 23.03.2011 г. С договор за цесия от 31.07.2015 г. вземанията, предмет на залога от предходната точка, са прехвърлени на дружеството „Ф.к." ЕООД, като впоследствие това дружество е прехвърлило същите вземания на настоящия кредитор по чл.717н от ТЗ „Н.Л.Х." ООД. Излага, че „И.Е." АД, взискателят по делото, се легитимира като заложен кредитор с постановление за възлагане № 7-0143 от 13.01.2022 г., с което вземанията на „КТБ" АД (н) срещу „КикД." ООД по договор за кредит от 31.01.2011 г. в размер на 5 700 000 евро, ведно с обезпеченията, включително особения залог, са му възложени. В качеството на заложен кредитор дружеството е вписало пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ на 06.06.2024 г. По силата на чл. 44 а, ал. 2 от ЗОЗ вземането се счита възложено за събиране на заложния кредитор („И.Е." АД) с вписването на пристъпване към изпълнение, а досегашният кредитор („Н.Л.Х." ООД) по чл. 717 н от ТЗ, спрямо „И.Е." АД, предвид изричната разпоредба на чл. 13 от ЗОЗ, е в положението на залогодател.

Сочи, че със запорно съобщение с изх. № 34473/10.06.2024 г., до „П.Р." ЕАД /н/, чрез синдика П.И.Ц., е наложен запор върху вземането на „Н.Л.Х." ООД по сметка за разпределение, изготвена от синдика на „П.Р." АД /н/, изменена от САС с определение № 348/29.05.2024 г. по въззивно частно търговско дело № 407 по описа за 2024г. на САС, T O , IX - ти състав, за сума в размер на 1 870 300 лв., като същата сума е постъпила на 21.06.2024 г. по сметката на Частен съдебен изпълнител per. № 838 М.Б..

Съдът като взе предвид становищата на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното :

Изпълнително дело № 20248380402237 на ЧСИ М.Б., с № 838, на КЧСИ, с район на действие СГС е образувано по молба заложния кредитор „И.Е.“ АД по реда на чл.

44 а, ал. 2 от ЗОЗ - за събиране вземането на „Н.Л.Х.“ ООД от 1 870 300 лв., получена на основание чл.717 н от ТЗ, вследствие продажба на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Русе, област Русе, ул. **** в масата на несъстоятелносттна на „П.Р.“ АД (н). Вземането е обезпечено с особен залог.

„И.Е." АД се легитимира като заложен кредитор с постановление за възлагане № 7-0143 от 13.01.2022 г., с което са му възложени вземанията на „КТБ" АД (н) срещу „Кик-Д." ООД (н) по договор за кредит от 31.01.2011 г., ведно с обезпеченията, включително особения залог.

В качеството на заложен кредитор, това дружество е вписало пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ на 06.06.2024 г.

Със запорно съобщение с изх. № 34473/10.06.2024 г. до „П.Р." ЕАД /н/, чрез 3 синдика П.И.Ц., е наложен запор върху вземането на „Н.Л.Х." ООД по сметка за разпределение, изготвена от синдика на „П.Р." АД /н/, изменена от САС с определение № 348/29.05.2024 г. по въззивно частно търговско дело № 407 по описа за 2024г. на САС, T O , IX -ти състав, за сума в размер на 1 870 300 лв., като същата сума е постъпила на 21.06.2024 г. по сметката на Частен съдебен изпълнител per. № 838 М.Б..

При така описаната фактическа обстановка следват следните правни изводи:

Жалбоподателят поддържа, че оспорва налагането на запор върху вземане, за което е вписан особен залог на вземания от 31.01.2011 г. в ЦРОЗ, като трето лице в изпълнителното производство по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК.

Съдът намира, че разпоредбата на чл. 435 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. В ГПК няма обща разпоредба, даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител. На обжалване подлежат само тези действия и откази на съдебния изпълнител, които са изрично посочени в закона, като същите могат да бъдат обжалвани само от посочените в закона лица, на изброените в закона основания. Обжалването на всички останали действия и от лица, които не разполагат с такова право, е недопустимо, поради което тези жалби не подлежат на разглеждане по същество.

Възможността заложния кредитор да възложи на съдебния изпълнител изпълнението върху имуществото на заложния длъжник е предвидена в чл. 18, ал. 4 и чл. 19, ал. 2 от ЗЧСИ. При възлагането от страна на заложния кредитор по ЗОЗ не възниква процесуално правоотношение между взискател, длъжник и съдебен изпълнител по реда на принудителното изпълнение по ГПК, а се развива извънсъдебно изпълнение по ЗОЗ, както ако заложният кредитор сам би могъл да осъществи изпълнението.

ЗОЗ не предвижда препращане към реда по чл. 435 и сл. от ГПК. Специалният закон съдържа препращане само към конкретни хипотези на ГПК, което е изчерпателно и следва да се тълкува стриктно. Изрично е предвидено препращане към реда за обжалване на разпределение на получени суми при извършена продажба по чл.

463 от ГПК, съгласно чл. 18, ал. 4 от ЗЧСИ.

От горното следва изводът, че атакуваното действие на съдебния изпълнител по налагане на запор върху вземане, за което е вписан особен залог на вземания от 31.01.2011 г. в ЦРОЗ, не подлежи на обжалване по реда на ГПК, поради неприложимост на нормите на чл. 435 от ГПК при изпълнение по реда на ЗОЗ. Съдът намира, че редът за защита на третото лице, което е засегнато от изпълнението по ЗОЗ, е изрично уреден в чл. 36, ал. 2 от ЗОЗ.