Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 283 от 19.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 273/2025
Вид
Решение № 283
Подписан
19.12.2025
В сила
19.12.2025
Състав
Росица Богданова Савова, Татяна Христова Костадинова, Йоана Николаева Такова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Кюстендил, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. К.а

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Татяна Хр. К.а Въззивно гражданско дело № 20251500500273 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 4097/09.04.2025 г. подадена от „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 768, насочена против Решение № 139 от 12.03.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1035/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на „Дженерали Застраховане“ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплащане на щета по ПТП: 8525.99 лв. главница, 986.14 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва и разноски.

Въззивникът навежда съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с процесуалния и материалния закон и за необоснованост на същия. Сочи, че решението е немотивирано. Възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че внезапната поява на животно на пътното платно на АМ „Струма“ е случайно събитие, като виновен е собственикът на животното. Поддържа, че отговорността на АПИ е обективна и произтича от закона, като се позовава на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, чл. 3, ал. 7, чл. 19, ал. 1 и 2, чл. 29, чл. 30, пар.1, т. 4 от Закона за пътищата, Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата и Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018г. за проектиране на пътищата – чл. 89 и сл. Иска отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което предявените искове бъдат уважени.

Претендира разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Агенция „Пътна инфраструктура“, с който изразява становище за 1 неоснователност на депозираната жалба и възразява срещу изложените в нея оплаквания по подробно изложени съображения.

Окръжен съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема следното:

Жалбата като подадена в законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и следващи от ГПК, подадена е от лице, имащо право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество същата е основателна.

Съображения:

От приетите по делото доказателства се установява, че на 20.10.2022 г. около 2.35 ч. на автомагистрала „Струма“, в района на км. 69 + 600, в близост до пътен възел „Бобошево“ в посока към Кулата, в лявата лента на пътното платно за движение внезапно излязло животно- прасе, в което водачът на МПС м. „*****“ се е ударил челно. Вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие, са причинени имуществени вреди на лекия автомобил. Същите са заплатени от ищцовото дружество на собственика на повредения автомобил във връзка с полица №********, с която е сключена застраховка "КАСКО на МПС".

По делото е представен Протокол № 11423- 16663404551 от 21.10.2022 г. за извършен оглед на МПС, в който са констатирани неизправностите на катастрофиралото МПС при извършения от застрахователя оглед.

Представен е опис- заключение по претенция № 211338179/21.10.2022 г., в който е извършена оценка на констатираните повреди на автомобила.

С Ликвидационен акт № 1075250/05.12.2022 г. е определена за изплащане сумата 8 350 лв. като обезщетение за имуществени вреди, която сума е изплатена на собственика на лекия автомобил с платежно нареждане от 08.12.2022 г., а с Ликвидационен акт № 1081743/27.01.2023 г. е определена за изплащане сумата 160.99 лв.- за превозване на катастрофиралия лек автомобил.

Видно от приложената по делото регресна покана изх. № 310002639/20.03.2023 г. е, че ищцовото дружество е отправило претенция за възстановяване на сумата 8 350 лв.- главница, представляваща изплатено обезщетение, сумата 160.99 лв.- разноски за репариране на лекия автомобил и 15 лв. начислени ликвидационни разноски или общо сумата 8525.99 лв.

С писмо изх.№ 53-00-136/06.04.2023 г. ответникът е отговорил, че не дължи претендираната сума, тъй като инцидентът не е свързан със задължения по поддръжка на пътя, на който е станало ПТП-то.

От показанията на водача на МПС - свидетелят С. К. се установява, че на описаните в исковата молба дата и място на пътното платно, в което се движел, в дясната лента изскочило диво прасе, което се ударило челно в управлявания от него лек автомобил. След удара автомобилът бил тотална щета, като застрахователят му заплатил около 8 600 лв.- 9000 лв.

От заключението на САТЕ се установява, че ПТП- то не е могло да бъде избегнато поради внезапното навлизане на диво животно на пътното платно, в „мъртвата зона“, при движението на МПС, че стойността за отстраняване на щетите нанесени на застрахования автомобил по пазарни цени, към датата на застрахователното събитие съответстват, че е налице „тотал щета“ на лекия автомобил. Според експерта процесният участък е с добра пряка видимост и е без нарушения в защитната мрежа в района на ПТП.

По делото са представени доказателства: извадка от Технически паспорт на АМ Струма, Лот „Дупница- Благоевград, Разрешение за ползване № СТ-05/1828 от 22.10.2015 г., Договор № РД-37-5/10.10.2022 г, схема на пътен възел „Бобошево и 2 ситуация на АМ „Струма“, касаещи състоянието на пътния участък, в който е реализирано процесното ПТП.

С оглед на гореустановеното от фактическа страна, съдът възприе следните правни изводи:

За да бъде уважен иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД следва да са налице следните предпоставки: валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя- ищец; настъпване на застрахователното събитие; заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. Изплащането на застрахователното обезщетение има за последица възникването на субективното суброгационно право застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следва да бъдат установени в производството също така и предпоставките на нормата на чл.49 ЗЗД по отношение на ответната страна а именно: противоправно поведение на лица, изпълнители на работа при или по повод изпълнението на възложената от ответника работа; настъпили вреди от действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите правила и характера на работата или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея; причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на виновно поведение.

В настоящия случай тези предпоставки са налице. По делото не се спори, а и от представената полица за застраховка „Каско на МПС“ се установява, че между ищцовото застрахователно дружество и собственика на повредения автомобил е сключена имуществена застраховка. Установено е, а и не се спори, че на 20.10.2022 г. е настъпило застрахователното събитие- застрахованият автомобил се е ударил челно с излязло на пътното платно животно. Безспорно се установява и че е изплатено застрахователното обезщетение на собственика на автомобила. При това положение застрахователното дружество е встъпило в правата на пострадалото лице срещу причинителя на вредата.

Оплакванията във въззивната жалба касаят основно отговорността на АПИ и неизпълнение на задълженията на последната по поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства по него. В тази връзка съдът намира следното:

Съгласно чл.3, ал.7 и ал.2 от ЗП автомагистралите са републикански пътища, национални обекти- специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават точно определени в закона характеристики, една от които е наличието на предпазна ограда – чл.3, ал.7, т.6 от ЗП.

Републиканските пътища са изключителна държавна собственост – чл.8, ал.2 от ЗП, като се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура" - чл. 19, ал.1, т.1 от ЗП.

Управлението на пътищата включва и изграждането на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Съгласно пар.1, т.4 от ДР на ЗП защитната ограда е пътна принадлежност по смисъла на закона. В пар.1, т.14 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на "поддържане на пътищата"- това е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

По делото няма спор, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала „Струма“, в близост до пътен възел „Бобошево“. Съгласно чл.89, ал.3 и 4 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища на МРРБ при пътните възли 3 предпазните телени огради за животни се поставят така, че да се ограничи достъпът на животни в обхвата на пътя като продължават на разстояние най- малко 100 м от мястото на вливане на връзката във второстепенния път. В случая съдът намира, че ответникът, чиято е доказателствената тежест да докаже, че е изпълнил задълженията си по обезопасяване на пътя в участъка, в който е настъпило процесното ПТП, не е установил, че е поставил защитни мрежи и предпазни огради съобразно изискванията на наредбата в посочения в същата периметър и по този начин е осигурил необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение на пътните преводни средства. Следователно съдът приема, че ответникът не е доказал, че е изпълнил задълженията си да осигури безопасно и удобно движение на пострадалия автомобил в участъка, в който е реализирано процесното ПТП, вследствие на което е настъпил вредоносния резултат.

Следва да се посочи също така, че внезапната поява на животно на пътното платно на АМ „Струма“ не представлява случайно събитие. В Решение № 47 от 24.06.2020 г. по гр. д. № 3349/2019 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС е прието, че "случайното събитие" съставлява непреодолимо, непредотвратимо, непредвидимо обстоятелство което длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди (т. е. обстоятелство, което настъпва независимо и въпреки волята му); необходимо е не само да е настъпило събитие и неговото настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника, но и то да създава, да причинява невъзможността за изпълнение- да е толкова непредотвратимо, че изцяло го осуетява - макар длъжникът да е положил грижата, която е трябвало да положи, за да осъществи дължимия резултат. В настоящия случай съдът счита, че е налице неизпълнение на възложената по закон работа на ответника, а именно по поддържане на републиканската пътна мрежа, което включва и изключване на нахлуването на пътното платно на безстопанствени животни, чрез надлежно обезопасяване на същото.

При така установеното от правна страна съдът намира, че са налице предпоставките на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ за реализиране на отговорността на ответника, поради което регресният иск за присъждане на изплатеното от застрахователя обезщетение на увреденото лице следва да се уважи като основателен.

С оглед уважаването на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за претендираната мораторна лихва.

С оглед на изложеното, окръжен съд намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да се отмени, като него се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.