Решение № 17494 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17494 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110128093 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх.№ ................/21.11.2022 г. /л.63 от делото/, депозирана от В. Н. А. ЕГН ********** срещу „ЕОС ............. ЕООД ЕИК ............., в качеството му на цесионер, с предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника претендираната с изпълнителен лист от 04.04.2011 г., издаден по гр.д.

№127/2011 г. по описа на .......... сума в размер на 6386,02 лева главница по неизпълнен договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 19.12.2006 г. и анекс от 28.09.2009 г. към същия, сумите в размер на 55 лв. такси по посочения договор, сумата в размер на 1629,65 лева, представляваща дължима лихва за периода от 08.03.2010 г. до 01.04.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2011 г. до плащането, както и съдебни разноски в размер на 543,53 лева, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №50/2018 г. по описа на ЧСИ .......... при КЧСИ и район на действие ОС- ........ Поддържа, че погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист била изтекла за периода 18.12.2013 г. до 18.12.2018 г., в хода на предходно образувано изпълнително дело №47/2012 г. по описа на ДСИ А........ Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Поддържа, че в хода на изпълнително дело №№20118490400200 по описа на ЧСИ .......... при КЧСИ са извършвани регулярно изпълнителни действия, прекъсващи давността. Моли за отхвърляне на исковете.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предявените искове за недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист са допустми, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в изпълнителното основание факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК /изтекла погасителна давност/. Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите, когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/ длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново такова.

Установява се от събраните писмени доказателства, че въз основа на издадена в полза на ответника заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№127/2011 г. по описа на ................. и изпълнителен лист от 04.04.2011 г., ищецът е бил осъден да заплати солидарно с ......... А.а ЕГН ********** в полза на цедента „..............“ ЕАД сума в размер на 6386,02 лева главница по неизпълнен договор за кредит за текущо потребление и поръчителство от 19.12.2006 г. и анекс от 28.09.2009 г. към същия, сумите в размер на 55 лв. такси по посочения договор, сумата в размер на 1629,65 лева, представляваща дължима лихва за периода от 08.03.2010 г. до 01.04.2011 г., законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2011 г. до плащането, както и съдебни разноски в размер на 543,53 лева, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №50/2018 г. по описа на ЧСИ .......... при КЧСИ и район на действие ОС- ........ Не се спори между страните, че въз основа на процесния изпълнителен лист по искане на цедента „..............“ ЕАД е било образувано предходно изпълнително дело №.................. по описа на ДСИ А........ прекратено от ДСИ с постановление за прекратяване на изпълнително производство от 13.12.2016 г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради настъпила перемпция на изпълнителното дело.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата петгодишна давност за вземанията /в който смисъл е и решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV г.о./. Нормата н а чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно 2 решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо.

Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.

424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /така и определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО/.

Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.); във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.); чл. 254 ГПК (отм.); чл. 255 ГПК (отм.); които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, се погасяват с изтичането на петгодишна давност.

Основният спорен по делото въпрос е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист.

Наведените с исковата молба твърдения са за погасяване по давност в периода от 18.12.2013 г. до 18.12.2018 г. на вземанията по изпълнителния лист.

В решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о. и решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., по описа на ВКС, IV г. о. е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.

3

Посочено е, че съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е застъпено противоположното становище, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Посочено е, че даденото с отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.

В настоящия случай към момента на образуване на изпълнително дело №127/2011 г. е действало ППВС №3/1980 г. Съответно следва да се прецени какво значение имат двата съдебни акта по отношение на това производство и твърдяната от ищеца погасителна давност. С подаване на молбата за образуване на изпълнително производство давността за вземането е била прекъсната, съгласно чл.116 ал.1 ЗЗД, и същата не е текла, докато производството е било висящо. Видно от представения от ................. препис от запазените документи по изпълнително дело №127/2011 г., ведно със справка за извършените изпълнителни действия, на длъжника В. А. е била връчена покана за доброволно изпълнение на 19.04.2012 г., като в срока по чл.414 ГПК от длъжника не е постъпило възражение, поради което и заповедта е влязла в сила на 03.05.2012 г., от който момент длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна давност.

Посоченото изпълнително производство е прекратено с постановление за прекратяване на изпълнително производство от 13.12.2016 г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, като в хода на същото по отношение на длъжника не са били извършвани други изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност за вземанията, нито такива са били поискани от взискателя-цедент.

Видно е от представената разписка за получаване на изпълнителен лист от 28.12.2017 г. процесният изпълнителен лист от 31.10.2017 г. е бил върнат на взискателя. На 16.01.2018 г. по молба на цесионера „ОТП ..............“ ЕАД е било образувано изпълнително дело №50/2018 г. по описа на ЧСИ .......... при КЧСИ и район 4 на действие ОС- ........за събиране на сумите по процесния изпълнителен лист. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е заявил искане за извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците В. А. и ............ А.а – налагане на запор на банковите сметки в регистрираните в Р България търговски банки. Със свое разпореждане от 08.03.2018 г. ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника В. А., като съобщението е връчено на третото задължено лице на 16.03.2018 г. С писмо вх.№04269/16.03.2018 г. третото задължено лице е признало за основателно вземането, като е уведомило ЧСИ, че получаваното от длъжника А. трудово възнаграждение е под минималната работна заплата. С разпореждане от 20.02.2019 г. на ЧСИ е била наложена възбрана върху притежаваната от длъжника А. 1/6 ид.ч. от ПИ №250, кв.4 по регулационния и кадастралния план на ........... обл. ........ ведно с 1/6 ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в имота, като същата е вписана с вх.№427/08.03.2019 г. по описа на Служба по вписванията- гр......... С молба от 13.05.2019 г. ответникът „ЕОС ............. ЕООД в качеството си на цесионер е поискал извършване на изпълнителни действия срещу длъжника В. А.-налагане на запор на банковите сметки на длъжника, открити в търговски банки. С разпореждане от 16.05.2019 г. по изпълнителното дело ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. А., като писмото е връчено на третото задължено лице – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на 31.05.2019 г.