Решение № 723 от 15.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20221100107881 по описа за 2022 година

Предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.

Ищецът „У.К.Б.“ АД твърди, че на 25.07.2019 г. сключил с „Е.“ЕООД като кредитополучател и Т. М. М. като солидарен длъжник договор за банков кредит по силата, на които предоставил на сумата от 30 000 лева. Изложени са твърдения, че крайният падеж на задължението с оглед сключени последващи анекси бил на 25.04.2021 г., на който задължението не било погасено. В производство по чл. 417 от ГПК била издадена заповед за незабавно изпълнение, а в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение. При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от иска и от съда се иска да признае за установено по отношение на Т. М. М., че същият дължи на ищеца сума в размер на 30 000 лв. – главница, сумата от 1 524, 47 лв. – лихва върху просрочена главница за периода 28.05.2021 г. – 22.10.2021 г., сумата от 338, 64 лв. – неразрешен овърдрафт, начислен на 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2021 г., както и сумата от 1 846, 80 лв. – разноски в заповедното производство.

Ответник ъ т Т. М. М. е признал исковете в нарочна молба на процесуалния си представител, депозирана на 27.06.2022 г. /стр. 32 в 1 кориците на делото на СРС/. В срока за отговор такъв не е депозиран.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от ангажираните по делото доказателства искът е заявен в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално допустими.

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва д а установи по безспорен и категоричен начин наличие на правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока задължението да заплати сумата, за която се е задължил.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищеца /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед стореното признание на исковете и предвид нормата на чл. 237 от ГПК съдът намира исковете за основателни и доказани.

С оглед на обстоятелството, че с поведението си ответникът е дал повод за образуване на делото и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК същият дължи на ищеца сумата от 1 846, 80 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 2 420, 33 лв. – разноски пред настоящата инстанция, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „У.К.Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. ******* – адв. Г. Х. с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 237 от ГПК 2 срещу Т. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – адв. Т. М., че Т. М. М. дължи на „У.К.Б.“ АД сумата от 30 000 лв. – главница, сумата от 1 524, 47 лв. – лихва върху просрочена главница за периода 28.05.2021 г. – 22.10.2021 г., сумата от 338, 64 лв. – неразрешен овърдрафт, начислен на 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2021 г.

ОСЪЖДА Т. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„******* – адв. Т. М. да заплати на „У.К.Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: гр. София, бул. ******* – адв. Г. Х. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 846, 80 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 2 420, 33 лв. – разноски пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

САС в

При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 60 725/21 г., СРС, 127 състав.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3