Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 810 от 19.07.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1074/2018
Вид
Решение № 810
Подписан
19.07.2018
В сила
19.07.2018
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА, ВЕРА СТАНИСЛАВОВА ЧОЧКОВА, ТОНИ ПЕТКОВ ГЕТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 129 · Наказателен кодекс
  • чл. 132, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 317 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 19.07.2018 г.

Софийски градски съд, НO, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

АНЕТА ИЛЧЕВА при участието на секретар Цветанка Делова и прокурор Татяна Садай, като разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. н. о. х. д. № 1074 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 03.05.2017 г. по н. о. х. д. № 4484/2016 г., СРС, НО, 6 състав, е признал подсъдимия И.Г.Б. за виновен в това, че на 18.09.2015 г., около 17:30 часа, в гр. София, в двора на **СОУ „С.К.“, находящо се на адрес: ул. „*********, чрез нанасяне на удари с крак в областта на лицето, причинил на В.П.В. средна телесна повреда, изразяваща се в разместено счупване на костите на носа, изкълчване и девиация на носната преграда, които травматични увреждания са реализирали медико-биологичния критерий „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“ – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Подсъдимият е осъден да заплати на В.П.В. и обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 4000 лева.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Б. – адв. М.Г.. В сезиращия въззивния съд акт присъдата се определя като неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се преквалифициране на деянието като извършено по привилигирования състав на чл. 132, ал. 1 НК, алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора или намаляване размера на наказанието и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че в

ОА не са посочени дата и място на съставянето му и по делото са били приобщени доказателствени средства, събрани в противоречие с НПК. Излагат се съображения, че оперативен работник е извършвал действия по разследването без да разполага с правната възможност за това, а при новото му привличане обвиняемият не е бил запознат с всички доказателства, събрани в ДП. Намира се, че оценката на СППЕ не почива на доказателствата по делото. Счита се, че е допуснато ограничение на правото на защита на подсъдимия, тъй като не са събрани и проверени доказателства в подкрепа на оправдателната теза. Твърди се, че не са били отчетени многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. В допълнително писмено изложение защитата счита, че първоинстанционният съд не е анализирал задълбочено и пълно всички събрани доказателствени средства – свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, което е довело до липса на мотиви на първоинстанционния съдебен акт. Счита, че в присъдата не е даден отговор на доводите на защитата от съдебното следствие и пледоарията.

Постъпило е възражение срещу въззивната жалба от повереника на частния обвинител и гражданския ищец В.П.В. – адв. П.З., в което присъдата се определя като правилна, обоснована и справедлива, като не са налице противоречия с материалния и процесуалния закон. Намира се, че твърдените отстраними съществени процесуални нарушения не са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Счита се, че е недопустимо да се твърди, че подсъдимият е бил в състояние на физиологичен афект, тъй като според експертизите състоянието му не би могло да се категоризира като такова. Излагат се съображения, че предвид нанесената травма и бъдещата прогноза за възстановяване, присъденото обезщетение в размер на 4000 лева се равнява съразмерно.

В разпоредително заседание от 16.03.2018 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата на подсъдимия поддържа депозираната жалба по аналогични на изложените в нея съображения. Посочва, че присъдата е постановена в нарушение на процесуалните правила относно преценката на доказателствата, довели до накърняване правата на подсъдимия и до необоснованост на фактическите констатации. Намира, че мотивите на първоинстанционната присъда съдържат вътрешни противоречия и налагат извод за липса на надлежни мотиви, като не намират отговор наведените доводи за наличието на физиологичен афект у подсъдимия и предоставянето на записи от камери за видеонаблюдение. Счита, че е допуснато нарушение от съда, който не е изследвал противоречията в свидетелските показания и обясненията на подсъдимия и е подходил избирателно при оценката на доказателствените източници, което е опорочило вътрешното му убеждение. Излага, че не е ясно по какъв начин районният съд е стигнал до извода, че причинените на пострадалия неимуществени вреди се равняват на 4000 лева. Моли се за изменение на първоинстанционната присъда и приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление или отмяна и връщане за разглеждане от друг състав на съда поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви.

Процесуалният представител на частния обвинител и гражданския ищец – адв. П.З., поддържа възражението срещу въззивната жалба и моли за потвърждаване на присъдата и присъждане на разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение. Намира за неоснователни доводите за допуснати съществени процесуални нарушения и извършване на деянието в състояние на физиологичен афект.

Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна. Счита, че извършеното от подсъдимия престъпление е безспорно доказано. Намира, че първоинстанционният съд е подложил на внимателна оценка и анализ всички събрани доказателства и правилно е преценил, че подсъдимият не е действал в състояние на физиологичен афект. Според представителя на държавното обвинение не са налице основания за изменение или отмяна на първоинстанционната присъда, а същата следва да бъде потвърдена.

В допуснатото пред въззивната инстанция съдебно следствие подсъдимият дава обяснения, в които заявява, че след като е бил задържан е бил заплашен да подпише предварително подготвени обяснения. Признава, че е ударил пострадалия, но поведението му е било провокирано от обидите, отправени от последния по адрес на майка му.

В последната си дума моли за намаляване на наказанието и размера на гражданския иск.

Софийски градски съд, V въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и възражението, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства, експертизи и способи за приобщаването им, обсъдени в мотивите към съдебния акт на СРС, налагащи следната фактическа обстановка, приета и от СРС:

Подсъдимият И.Г.Б. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан.

На

18.09.2015 г., около 17:30 часа, подс. Б., св. М.Б., пострадалият В., св. Е.Ц., св. Д.П. и св. Д.П.се намирали в двора на **СОУ „С.К.“ в гр. София. Св. П.и св.

Е.Ц. се сбили. За да предотврати разпрата се намесила св. Б., която била предупредена от пострадалия В. „да се затваря устата“. Тази реплика засегнала приятеля на Б., подс. Б., който нападнал В. и му нанесъл няколко удара.

Пострадалият паднал на земята, закрил главата си с ръце, но подсъдимият продължил да го рита по тях, което принудило В. да ги отдръпне от лицето си, за да ги предпази и Б. му нанесъл удари с ритник е областта на носа. В резултат на ударите било причинено телесно увреждане, изразяващо се в разместено счупване на костите на носа, изкълчване и девиация на носната преграда, които травматични увреждания са реализирали медико-биологичния критерий „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“. В този момент се приближила св. Н.Д., която заплашила Б., че ще извика полиция, което го принудило да спре ударите и всички напуснали двора на училището. Единствено св. Е.Ц. останала с пострадалия, предоставила телефонния номер на св. Й.Х., в чието семейство пострадалият живеел и на която Д.се обадила, за да обясни за случилото се. Щом пристигнала, Х. възприела пребития В. и го откарала в УМБАЛСМ „Пирогов“, където последният бил приет по спешност с първоначална диагноза „закрито счупване на костите на носа“. След пет дни В. бил приет за повторно лечение и му била извършена втора оперативна интервенция, изразяваща се в репозиция на носните кости за възстановяване на конфигурацията на носната пирамида.

Така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд прие за категорично установена въз основа на следните, събрани по делото гласни доказателства, посредством показанията на свидетелите В.П.В., М.Е.Б. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК), св. Н.Г.Т., св. Й.М.Х., св. Н.А.Д., св. Е.И.Ц.(включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК), св. Д.П. П., св. Д.Н.П.(включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК), св. Д.С..Ц., а също и от кореспондиращите си с тях писмени доказателства и доказателствени средства, каквито са протоколите за разпит на свидетели, протокол за разпознаване на лица, медицинската документация, приобщена по делото, заедно с 1 бр. диск, справка за съдимост и други писмени документи, способите за доказване - съдебномедицинска експертиза на пострадалия, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и повторна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия.

Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

Не са спорни обстоятелствата относно датата, часа, мястото, авторството на деянието и причинената телесна повреда. Основното възражение на защитата се състои в твърдението, че престъпното деяние е извършено от подсъдимия в състояние на афект, предизвикано от пострадалия с тежка обида.

Настоящият съдебен състав намира, че на първо място следва да бъдат изследвани показанията на св. В.В.. Независимо, че е пострадал от престъпното деяние, показанията му се отличават с нужната логическа подреденост, богато фактологично излагане на възприятия, последователност, житейска издържаност. При преценка относно достоверността им първоинстанционният съд ги е кредитирал изцяло. Тази позиция се споделя напълно и от въззивната инстанция. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства показва, че разказът на свидетеля кореспондира с останалите доказателствени средства. Именно поради тази причина и СГС прие от фактическа страна, че подсъдимият е нанесъл удар с ритник в областта на носа на пострадалия, вследствие на които е било причинено телесното увреждане. В този смисъл СГС прецени и разказа на свидетелите-очевидци като констатира идентичност в изложените обстоятелства. Правилно показанията на пострадалия са били кредитирани от контролирания съдебен състав. Въз основа на тях се установяват в детайли събитията, свързани с действията на подсъдимия по повод възникналия конфликт. Те съответстват и на показанията на други свидетели, както и на писмените доказателства по делото, каквато е приобщената медицинската документация. Така например основният факт на нанасяне удар от страна на подсъдимия спрямо пострадалия и получената вследствие на това телесна повреда се доказва в пълна степен и от останалите доказателствени източници, доколкото от съвкупния анализ на показанията на свидетелите става ясно, че въпросното обстоятелство е било възприето от няколко от свидетелите.