Определение № 457 от 30.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. Плевен, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500237 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна частна жалба от М.

Р. Г., ЕГН **********, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ **** чрез адв. Д. М. от САК против Определение № 296/21.01.2026г., постановено по гр. дело № 3949/2025г. по описа на Пл.РС, с което е допълнено Определение № 6048/10.12.2025 г. в частта за разноските, като е осъден на основание чл.78 ал.4 от ГПК „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ****, гр. София, да заплати на М. Р. Г., ЕГН **********, от гр. Плевен сторените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с подадено възражение по чл.414 от ГПК в размер на 80,00 лева.

Жалбоподателят не споделя изводите на съда, че адвокатския труд се ограничава до подаване на възражение по образец. За да се достигне до подаването му е направено посещение на ЧСИ, направени са консултации на клиента. Моли Окръжния съд, да отмени обжалваното определение в атакуваната му част и да уважи в искането за допълване по реда на чл.248 от ГПК в пълен размер.

Постъпил е писмен отговор от ответника по частната жалба „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК **** чрез юрк. М.Н., в който се оспорва жалбата, като неоснователна. Ответникът счита, че възражението срещу издадената заповед 1 за изпълнение не е необходимо да бъде мотивирано, като то е само формална предоставка без самостоятелни правни последици за изхода на спора за материалното право, който ще се реши по реда на чл.422 от ГПК. В условията на евентуалност, ответникът счита, че претендираните разноски са прекомерно високи, с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия. Счита, че адвокатското възнаграждение следва да е равностойно на труда, когато съответства на фактическата и правна сложност на делото. Ответникът моли окръжния съд да отхвърли подадената частна жалба, като неоснователна.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК **** срещу длъжника М. Р. Г., ЕГН **********.

Издадена е Заповед за изпълнение № 2069/27.06.2025 г. по ч.гр.д. № 3949/2025 г. по описа на Пл.РС, с която е разпоредено длъжникът М. Р. Г., ЕГН ********** да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК **** сумите, както следва: 1256,62 лв. главница, 289,51 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 05.10.2024 г. – 05.05.2025 г., 97,87 лв. обезщетение за забава за периода 05.10.2024 г. – 12.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски: 32,88 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК /ред. към ДВ бр. 8/24.01.2017 г./ Посочено е, че вземането произтича от извлечение от счетоводни книги по Договор за потребителски кредит № 720031106221/17.02.2022 г. Издаден е и Изпълнителен лист от 27.06.2025 г.

С Разпореждане № 13545/07.10.2025 г., постановено по гр. дело № 3949/2025 г. по описа на Пл.РС е указана на заявителя възможността в едномесечен срок от уведомлението да предяви иск относно вземането си против длъжника М. Р. Г., като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства, че искът е предявен, като в противен случай, след изтичане на едномесечния срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

2

След изтичане на дадения от съда едномесечен срок по делото не са представени доказателства от заявителя, че е предявил иск относно вземането си, поради което с Определение № 6048/10.12.2025 г. е обезсилена Заповед за изпълнение № 2069/27.06.2025 г. по ч.гр.д. № 3949/2025 г. по описа на Пл.РС и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 27.06.2025 г.

Постъпила е молба от М. Р. Г., ЕГН ********** чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ **** чрез адв. Д. М. от САК с искане да бъде допълнено постановеното определение в частта за разноските, като се присъди заплатеното от същата адвокатско възнаграждение за защита в заповедното производство в размер на 480,00 лв. с ДДС. Посочва се, че са налице предпоставките за това, тъй като заповедта е обезсилена от съда, представен е Договор за правна защита и съдействие, придружен с фактура и касов бон, доказващи заплащането му и с възражението срещу издадената заповед е направено искане за присъждане на разноски.

С обжалваното Определение № 296/21.01.2026 г., постановено по гр. дело № 3949/2025 г. по описа на Пл.РС е допълнено Определение № 6048/10.12.2025 г. в частта за разноските, като е осъдено на основание чл.78 ал.4 от ГПК „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на М. Р. Г., ЕГН **********,гр. Плевен сторените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с подадено възражение по чл.414 от ГПК в размер на 80,00 лева.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът М. Р. Г., ЕГН ********** е депозирала писмено възражение срещу постановената заповед за изпълнение, което е подадено чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ **** чрез адв. Д. М. от САК.

Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С обезсилването на издадената заповед за изпълнение се слага край на заповедното производство, поради което и по аргумент от чл.81 от ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора, приключил с обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, на длъжника се дължат разноски във връзка с процесуалното представителство по ч.гр.д № 3949/2025 г. по описа на Пл.РС.

Характерно за заповедното производство е това, че при подаване на 3 възражението от длъжника в срока по чл.414 от ГПК, делото не се трансформира служебно в исково производство. Съгласно чл.414 ал.1 изр.2 от ГПК не се изисква обосноваване на възражението и ако същото е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, като това произнасяне се осъществява в закрито заседание.В настоящия случай Възражението по реда на чл.414 от ГПК по ч.гр.д. №3949/2025г. от длъжника М. Г. ,чрез адв. Д.М. от САК съдържа две изречения:че се възразява срещу издадената от РС-Плевен Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и се претендират деловодни разноски.

Заповедното производство е уредено като едностранно, поради което е предвидено в чл.7 ал.7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. В случая, защитата на длъжника в заповедното производство се изразява в подаването на възражение по чл.414 от ГПК, по което заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до заявителя за предявяване на иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК. Възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за преминаване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и съдът не разглежда неговата основателност.

При това положение, не следва да намери приложение разпоредбата на чл.7 ал.7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на възражение по чл.414 от ГПК не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/2004 г. случаи, на основание § 1 от ДР на посочената Наредба, възнаграждението следва да се определи по аналогия. С оглед на това длъжникът М. Р. Г. има право на разноски по реда на чл.6 т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения, доколкото правилата на чл.7 ал.2 от същата Наредба са неприложими.

Разпоредбата на чл.6 т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения при подаване на молби предвижда 4 адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. В случая от страна на длъжника М. Р. Г. се претендира заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС.

Съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния представител действия.

Окръжният съд намира,че правилно е определено адв.възнаграждение в размер на

80лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото,извършване на работа по изготвянето на възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника в заповедното производство и направено възражение за прекомерност от противната страна. РС обаче не е отчел,че така върху определеното възнаграждение следва да се включи и ДДС, тъй като Еднолично Адв.Др-во „Д. М.“, БУЛСТАТ ****, представлявано от адв. Д. М. от САК е регистрирано по ЗДДС лице,или с включен ДДС адвокатското възнаграждение следва да се счита в размер на 96,00лв./49,08евро/.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде изменено Определение № 296/21.01.2026 г., постановено по гр. дело № 3949/2025 г. по описа на Пл.РС, с което е допълнено Определение № 6048/10.12.2025г. в частта за разноските и на основание чл.78 ал.4 от ГПК „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК **** е осъдено да заплати на М. Р. Г., ЕГН ********** направените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с подадено възражение по чл.414 от ГПК в размер на 80,00 лева, като с включен ДДС същото да се счита 5 в размер на 96,00лв./49,08евро/.

Следва да бъде потвърдено Определение № 296/21.01.2026 г., постановено по гр. дело № 3949/2025 г. в останалата му обжалвана част.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 296/21.01.2026 г., постановено по гр. дело № 3949/2025 г. по описа на Пл.РС, с което е допълнено Определение № 6048/10.12.2025 г. в частта за разноските, като на основание чл.78 ал.4 от ГПК „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК **** е осъдено да заплати на М. Р. Г., ЕГН ********** направените разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с подадено възражение по чл.414 от ГПК в размер на 80,00 лева, като с включен ДДС същото да се счита 96,00лв./49,08евро/.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 296/21.01.2026 г., постановено по гр. дело №3949/2025 г. в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6