Решение № 107 от 17.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Кърджали, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона И. като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200302 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200322 от 21.11.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на **** ЕООД гр.София, ****, ЕИК ***, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят **** ЕООД гр.София сочи, че наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган се произнесъл по съставения АУАН и подаденото срещу него възражение, но не развил производство и не се произнесъл по наложените принудителни административни мерки - задължителни предписания, срещу които депозирал жалба. Ако се приемело, че приложеният по преписката протокол има характер на принудителни административни мерки, в случая органът не спазил специалния ред за обявяване съществуването на трудово правоотношение, предвиден в чл.405а, ал.1 изр.1 и 3 от КТ. Липсвали задължителните компоненти, характеризиращи правоотношението като трудово. Връчвайки протокола на една и съща дата със съставения АУАН, наказващият орган не предоставил възможността, предвидена в ал.7 на чл.405а от КТ за обжалване на предписанията от работодателя. В наказателното постановление липсвали ЕГН и адрес на местоживеене на управителя на **** ЕООД. В протокола за извършена проверка, АУАН и НП било сгрешено ЕГН на провереното лице Р.Г.С.. По този начин било допуснато 1 съществено нарушение на материалните и процесуалните правила. Наказващият орган се позовал на декларация, попълнена от С., която декларация не била приложена и връчена на предполагаемия нарушител. Наказващият орган не изяснил фактическата обстановка и не установил по безспорен начин извършеното нарушение. От неприлагането и негодността на двете основни писмени доказателства – декларацията и объркания протокол, следвало, че обжалваното постановление е необосновано. В протокола за извършената проверка били направени констатации, но липсвали ясно формулирани предписания за изпълнение.

Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното постановление, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Доразвива изложените в същата доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли за неговата отмяна. Претендира и за присъждане на разноски съгласно представени по делото документи.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен и категоричен начин се установило извършеното от жалбоподателя административно нарушение по КТ. Както в хода на административното производство по издадения АУАН, така и при издаване на наказателното постановление не били допуснати процесуални нарушения. Претендира юрисконсултско възнарграждение в полза на наказващия орган. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2022 г. около 14.00 часа свидетелите Т. С. и Л. И. - инспектори в ДИТ гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа в обект на контрол: будка-павилион за застраховки, находящ се в гр.Кърджали, ***, срещу КАТ-Кърджали. Свидетелите установили в обекта лицето Р.Г.С. с ЕГН **********, която осъществявала дейност – продавала застраховки, като едновременно с това извършвала и дейност по предлагане на пожарогасители и автокомплекти. По време на проверката Р. С. попълнила декларации, в които описала, че работи за четири дружества, с три от които е в трудово правоотношение, а с едното /**** ЕООД/ е в гражданско правоотношение. Конкретно по отношение на жалбоподателя **** ЕООД гр.София, тя декларирала писмено, че работи за това дружество на обект будкапавилион за застраховки срещу КАТ, на длъжност продавач-консултант, имала сключен граждански договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни-събота и неделя, почивка в работния ден 12.00-13.00 часа, срещу възнаграждение, представляващо процент от печалбата. Посочила също, че й бил предоставен касов апарат от фирмата за извършване 2 на продажбите. Р. С. обяснила на контролните органи, че й осигурявали пожарогасители и автокомплекти, като такива имало налични в обекта, а от нея се изисквало представяне и продажба на същите. Тя показала и осигурения й касов апарат, извадила също служебен бон, от който служителите разбрали какъв е ЕИК на **** ЕООД. Проверката продължила и по документи в ДИТ гр.Кърджали. При извършена справка в информационната система на ИА ГИТ било установено, че Р.Г.С. нямала сключен трудов договор с дружествотожалбоподател, за което полагала труд. В ДИТ гр.Кърджали бил представен граждански договор ***/30.09.2022 г., сключен между Р.Г.С., като изпълнител и **** ЕООД гр.София, като възложител. Според договора изпълнителят приемал да продава аварийни комплекти, а възложителят се задължавал да му заплаща за всеки продаден комплект по 5 лв. в брой.

Уговорено било плащането да се извършва на два месеца, след получаване на отчет за извършените продажби. В писмена информация управителят на дружеството-жалбоподател посочил, че не е сключил трудов договор с Р. С., защото нямал представа дали ще се справя добре с продажбите. До приключване на проверката не бил представен сключен трудов договор между жалбоподателя и Р.Г.С.. Затова контролните органи приели, че на 10.10.2022 г. това лице е осъществявало трудова дейност на проверявания обект, без отношенията по предоставяне на работната му сила да са уредени в сключен писмен трудов договор. По този повод на 21.10.2022 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Същият бил връчен на управителя на дружеството - П.С., който го подписал без възражение. На 28.10.2022 г. в ДИТ гр.Кърджали постъпило писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 21.11.2022 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ наложил на **** ЕООД гр.София административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

На 30.11.2022 г. е сключен Трудов договор ***1/30.11.2022 г., с който Р.Г.С. била назначена на длъжност продавач-консултант при работодателя **** ЕООД гр.София.

Според договора мястото на изпълнение на служебните задължения на С. се намирало в гр.Кърджали, ул.„Осми март“ срещу КАТ-павилион.

Така изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели Т. С. и Л. И., на които съдът дава вяра изцяло, тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили Р.Г.С. да извършва трудова дейност в полза на санкционираното дружество. В тази връзка свидетелите са събрали и писмено данни от работника, който е декларирал, че работи в проверявания обект за жалбоподателя, описвайки обстоятелства, съставляващи елементи на трудово правоотношение.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждават напълно и от приложените по делото писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение от 21.10.2022 г., чиято доказателствена сила по чл.416, ал.1 от КТ не бе оборена; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2234123/21.10.2022 г.; Декларации, съдържащи сведения по 3 чл.402 от КТ, попълнени и подписани на 10.10.2022 г. от Р.Г.С.; служебен бон от 10.10.2022 г.; Информация от П.Е.С.; Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 10.10.2022 г.;

Идентификационна карта; Справка от Информационна система на ИА ГИТ; Справка от ТР относно актуалното състояние на **** ЕООД; Възражение срещу АУАН; Трудов договор ***1/30.11.2022 г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ;

Длъжностна характеристика.

Настоящият състав не кредитира представения след проверката на място граждански договор ***/30.09.2022 г., тъй като противоречи на всички други събрани по делото доказателства, установяващи, че отношенията между Р.Г.С. и жалбоподателя не са били гражданскоправни, а трудовоправни.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Според другата посочена в атакуваното постановление правна норма - чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими нормите на КТ. За да възникне задължение работодателят да уреди отношенията като трудови, като сключи с лицето писмен трудов договор, следва да е установено, че това лице му предоставя работна сила. Според настоящата инстанция, в случая от анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на проверката Р.Г.С. е престирала труд за жалбоподателя. Тя е осъществявала дейност в полза на дружеството, с всички елементи на трудовото правоотношение като място на работа, длъжност, работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. В тази връзка следва да се приеме, че нарушението е доказано - не са уредени отношенията при предоставяне на работна сила като трудови в сключен трудов договор в писмена форма, с което не е спазено правилото на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на **** ЕООД гр.София на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Наложеното наказание е минималното по размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН.

4

Съдът при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Пропуски не са допуснати и при връчването на АУАН и наказателното постановление. Не се споделя доводът, че не било доказано да е осъществен състава на процесното нарушение на трудовото законодателство. Изводът за извършеното административно нарушение следва от съвкупния анализ на всички приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и показанията на свидетелите очевидци С. и И., които са установили на място лицето да полага труд за жалбоподателя. Друго не следва и от представения граждански договор ***/30.09.2022 г., сключен между Р.Г.С., като изпълнител и **** ЕООД, като възложител. По силата на същия договор, изпълнителят е приел да продава аварийни комплекти, а възложителят се е задължил да му заплаща за всеки продаден комплект по 5 лв. в брой, като плащането следвало да се извършва на два месеца, след получаване на отчет за извършените продажби. При гражданския договор предметът е постигането на определен трудов резултат и взаимоотношенията между страните се отнасят до извършване на една услуга. Особеният характер на трудовия договор за разлика от договора по ЗЗД е, че предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно осъществен резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова функция. От съдържанието на договора от 30.09.2022 г. става ясно, че там не е уговорено постигане на определен резултат, а извършване на повтаряща се дейност по продажба на аварийни комплекти от страна на изпълнителя. Ето защо съдът стигна до извод, че отношението между жалбоподателя и лицето съдържа основните елементи на трудовоправно отношение като място на работа, характер на работата, трудово възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. При това положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен трудов договор между работодателя **** ЕООД и работника Р.Г.С., след като последната реално е изпълнявала трудови задължения, представлява нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, подлежащо на административно наказание. Следва да се отбележи също, че нарушител в случая е юридическо лице, чиито данни по Търговски регистър /ЕИК, адрес и представителство/ са посочени в акта и наказателното постановление, съответно 5 липсата на ЕГН и адрес по местоживеене на управителя на **** ЕООД не представлява процесуално нарушение. Действително част от цифрите в ЕГН на работника Р.Г.С. са сгрешени, но това по никакъв начин не внася неяснота относно административното нарушение, не пречи на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че не е получил попълнената от С. декларация, то е необходимо да се посочи, че ЗАНН изисква да се връчат само АУАН и наказателното постановление, но никъде в закона не е предвидено връчване на декларацията по чл.402 от КТ. Останалите доводи в жалбата са свързани изцяло с изготвения протокол за извършената проверка, естеството на този документ, връчването му и оспорването на принудителни административни мерки. Процесните акт и наказателно постановление са съставени за констатирано нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, чиято съставомерност не е обвързана с евентуални предписания и тяхното неизпълнение, респ. тези оплаквания не са относими към настоящото производство. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.