Определение № 1910 от 18.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1910 гр. София, 18.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002900338 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата В. С. П. чрез процесуален представител адвокат Р. М. срещу решение № 1140 от 12.11.2024 г. по в. гр. дело № 1239/2024 г. на Апелативен съд - София, 2 граждански състав в частта, с която е потвърдено решение № 42 от 11.12.2023 г. по т. дело № 26/2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил, ГО в частта, с която е отхвърлен предявеният от В.

С. П. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от настъпилата смърт на дъщеря й Г. Т. Х. вследствие на ПТП от 03.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и ищцата е осъдена да заплати на ответното застрахователно дружество сумата 268,50 лв. – разноски по делото.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т.

1

1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?

Касаторът поддържа, че въпросът е решен в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 202/16.01.2013 г. по т. д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. наВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 20/24.04.2019 г. по т. д. № 871/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60097/13.09.2021 г. по т. д. № 1600/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 14/10.02.2021 г. по т. д. № 3014/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 49/04.08.2022 г. по т. д. № 967/2021 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 64/08.08.2022 г. по т. д. № 645/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 44/23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 215/03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 193/06.12.2017 г. по гр. д. № 60137/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 223/13.04.2017 г. по т. д. № 2273/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.

Относно предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът излага, че въпросът по приложение на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради особената социална функция на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предназначена да поправи вредите, причинени на трети пострадали лица.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт З. Т. оспорва касационната жалба и 2 поддържа становище, че при определяне¬на размера на справедливото обезщетение, дължимо от застрахователя, въззивният съд е взел предвид и подробно е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД и е присъдил обезщетение съобразно максимума в съдебната практика. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на смъртта на дъщеря й Г. Т. Х., настъпила на 09.08.2020 г. в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, причинено на 03.08.2020 г. от Владимир Илиев Петков при управление на лек автомобил „Алфа Ромео 146“ рег. № ЕН 3346 ВС по път 795 при км 42+500 м., Община Карнобат. Въз основа на заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза съдебният състав е констатирал, че водачът на лекия автомобил е пресякъл пътна маркировка М1, навлязъл е в лентата за насрещно движение, при което се е блъснал челно в движещия се направо товарен автомобил Влекач Даф 95 ХФ ДНК №А5298ММ, управляван от Д. П.

Д., като при процесното ПТП на място е починал водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео“, а пътничките Поля П.а Х. /на предна дясна седалка/ и Г. Т. Х. /на задна седалка/ са получили множество травматични увреждания, били настанени в отделението по реанимация на УМБАЛ Бургас с опасност за живота, като Г. Х. е починала на 09.08.2020 г. Установил е наличието на пряка причинно-следствена връзка 3 между причинените на Г. Х. травматични увреждания и настъпилата смърт, която се дължи основно на черепно-мозъчната травма с тежка мозъчна контузия и последващо развитие на тежък мозъчен оток и мозъчна смърт. Приел е, че заболяванията, от които дъщерята на ищцата е страдала преди процесното ПТП /състояние след комбинирана трансплантация на панкреас и ляв бъбрек, извършена през 2011г. поради терминална бъбречна недостатъчност от диабетна нефропатия, вследствие инсулинозависим захарен диабет, поддържаща цитостатична и имуносупресорна терапия; захарен диабет и усложнения в компенсиран стадий; хронична бъбречна недостатъчност и хидронефроза на трансплантирания бъбрек - лека степен; рецидивираща хронична уроинфекция; симптоматична хипертония и хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност/, са били в компенсиран стадий и не са довели до леталния изход, нито са допринесли за него.

Възражението за принос на вредоносния резултат е прието за неоснователно по съображения, че пострадалата не е допринесла с поведението си за настъпване на смъртта с оглед механизма на ПТП, местоположението на тялото й към момента на ПТП и предвид установените травматични увреждания, като при пътуване без поставен обезопасителен колан при механизма на процесното ПТП и сумарната скорост на двете МПС от 130 км/ч. смъртта на пострадалата е щяла да настъпи дори и при правилно поставен обезопасителен колан.

Констатирано е, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

За да определи обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря й, настъпила поради процесното ПТП в размер 150 000 лв., въззивната инстанция въз основа на събраните писмени доказателства, показанията на свидетелите В. Г. П.

/дъщеря на ищцата и сестра на починалата/ и Петя Йорданова Русолова и заключението на съдебнопсихологичната експертиза е съобразила възрастта на починалата Г. Х. /на 47 г./ и на нейната майка – ищцата /на 71 г./, отчела е факта, че не са живеели в едно домакинство, а в различни населени места - гр. Плевен и гр. Кюстендил, взела е предвид, че двете били 4 изключително близки, ищцата тежко преживява загубата на дъщеря си, след катастрофата била в състояние на шок, пиела хапчета, била неадекватна, отслабнала с 10 кг.

Съдебният състав е отчел, че трудностите, през които са преминали с оглед здравословното състояние на Г. Х., са ги сплотили и емоционално засилили още повече изградената връзка майка – дъщеря, като през целия си живот Г. е разчитала основно на своята майка.

Констатирал е, че Г. Х. приживе развила тежка диабетна полиневропатия, в резултат на която през 2011 г. се наложило да й бъде трансплантиран панкреас и бъбрек, като майка й била неотлъчно до нея след извършване на операцията в Германия през цялото време на болничния престой ищцата стояла непрекъснато до дъщеря си и й давала кураж; по време на последващото приемане в болница в Германия през 2019 г. ищцата отново била неотлъчно до дъщеря си. Установил е, че благодарение на силната морална и духовна подкрепа на майка си Г. успяла да преживее трансплантацията и да заживее втори живот. Въззивният съд е приел, че до настъпване на процесното ПТП ищцата и починалата й дъщеря са общували ежедневно, като очевидно не толкова Г. е била опора за майка си, а обратното – ищцата е била силна морална и материална подкрепа, за да може дъщеря й да преодолее своите здравословни проблеми. Направил е извод, че техните отношения надхвърлят формалното родство и съпътващите го отношения на разбирателство, взаимна близост, емоционална и материална подкрепа, и че тяхната близост е засилена от тежката житейска ситуация, с която двете са успели да се преборят, за да съхранят живота на Г.

Въззивната инстанция е отчела, че ищцата е била сломена от безвъзвратната загуба на своята дъщеря, че е преживяла шок и тежка емоционална травма, последвани от продължително посттравматично разстройство. Взела е предвид настъпилата трайна негативна промяна в нейния бит, начин на живот и ежедневие – прекъсната професионална активност да дава уроци по немски език, ангажиране изцяло с дейностите на починалата си дъщеря, ежедневна ритуална дейност, свързана само със спомени за Г. Съобразила е, че острата реакция на стрес при ищцата и психотравмата от смъртта на дъщеря й са последвани от продължително разстройство на адаптацията и се изразяват в промяна на жизнения й стил в личен план. Съдебният състав е приел, че промяната на ежедневието и 5 невъзможността ищцата да е адекватна по отношение на социалните си роли довеждат до безсъние, фиксиране към травмиращата среда, безпомощност и обърканост при възприемане на реалността. Констатирал е, че към момента на постановяване на решението ищцата не е преживяла травмата от смъртта на Г. и е необходима специализирана психологическа помощ за преодоляване на постстресовото разстройство. Въззивният съд е посочил също, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди отчита и икономическата конюктура в страна към 2020 г., когато са настъпили вредите.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.