Решение № 353 от 09.06.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500241 по описа за 2023 година

С Решение № 26/02.02.2023г., постановено по гр.д. № 228/2022г. по описа на Ихтиманския районен съд, е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД „ЗК Л.И.“ АД да заплати на П. В. Б. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 15.10.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 04.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 15 000 лв.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от П. Б. срещу горното решение в отхвърлителната му част за разликата между присъдения размер от 4000 лв. и претендирания такъв от 15000 лв.

Жалбоподателката твърди, че в тази част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, а присъденото обезщетение се явява занижено и не кореспондира с интензитета и продължителността на установените в производството болки и страдания. Оспорва изводите на районния съд, както по отношение на вида, обема, характера и степента на търпените от нея вреди, така и по отношение на болките и страданията, които е преживяла, и справедливото им обезщетяване. Счита, че не били оценени вредите поотделно и в тяхната съвкупност. Излага съображения във връзка с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Позовава се на заключението по СМЕ и констатираните увреждания на здравето й (разкъсно - контузна рана над дясната вежда в средната й трета част, мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб), 1 намиращи се в причинно - следствена връзка с процесния инцидент. Изтъква, че причиненото мозъчно сътресение, придружено от главоболие, гадене и повръщане, реализира медикобиологочиния признак временно разстройство на здравето. Сочи, че навяхването и разтягането на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб й е причинило болка и ограничение на движенията за период около 20 - 25 дни, а и към момента на извършения от вещото лице преглед тя изпитва болки в шията, както и неприятни усещания в дясната половина на лицето, вследствие на изместване на десен устен ъгъл, който виси и при застудяване е болезнен. Намира, че районният съд не бил отчел и оценил промяната в начина й на живот, тъй като след инцидента тя в продължение на няколко седмици не е могла да става от леглото, да изпълнява ежедневните си нужди, както и да изпълнява трудовите си задължения. Не било обсъдено и влошеното й психо- емоционално състояние.

Моли съда да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част и да осъди ответника ЗК „Л.И.“ АД да й заплати допълнително сумата от 11000 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2022 г. до окончателното изпълнение на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, с който въззиваемото дружество я оспорва. Счита, че принципът за обезщетение по справедливост е общ за правото и не може да се прилага избирателно. Развива принципни съображения в тази насока. Излага съображения, несвързани с доводите в жалбата. Солидаризира се с мотивите на обжалавното решение. Подчертава, че от медицинската документация се установява, че при ищцата няма невъзстановени травми, както и че липсват данни за ексцес. Позовава се на заключението по СМЕ. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. Миленова, която поддържа жалбата, като моли съда да я уважи по изложените в нея съображения. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият се представлява от юрк. Георгиева, която поддържа отговора и моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Изразява становище, че определеният размер на обезщетението е справедлив с оглед претърпените неимуществени вреди. Претендира разноски.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се преповтаря в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивния съд не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

2

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, като изразената от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество

Настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на обжалваното решение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, съдът излага следните съображения.

1. Неоснователно жалбоподателката изтъква като основание за по- високо обезщетение претърпяно мозъчно сътресение, придружено от главоболие, гадене и повръщане.

1. На първо място, диагноза „мозъчно сътресение“ не е поставяна в МЗ ЦСП – Ихтиман и в УМБАЛ „С.“ в деня на процесния инцидент. Такава диагноза се появява за първи и единствен път в листа за преглед на пациент в Консултативно- диагностичния блок на УМБАЛСМ „П.“, издаден на 18.10.2021г., т.е. три дни след инцидента, което поставя под съмнение връзката й с инцидента, а и съдържанието на листа в тази част е изцяло декларативно и неконкретизирано. Липсват и данни за следващи прегледи, потвърждаващи такава диагноза. Поради това и на основание чл.

202 от ГПК, съдът не цени заключението по СМЕ в частта му, в която мозъчното сътресение е посочено като част от претърпените от ищцата увреждания.

2. Дори да се приеме, че действително ищцата е претърпяла мозъчно сътресение от процесния инцидент, то е било в най- лека степен, тъй като от изричното отбелязване в допълнителния лист към листа за преглед на пациент в спешно отделение от УМБАЛ „С.“ се установява, че тя не е губила съзнание, а се оплаква само от главоболие без гадене и повръщане (противно на поддържаното във въззивната жалба). Същевременно, видно от заключението по СМЕ, най- честите симптоми при мозъчно сътресение са главоболие, гадене и повръщане, като освен това обичайни са и помрачаване на съзнанието, дезориентираност, световъртеж, понижен мускулен тонус, хипорефлексия, забавена сърдечна дейност, понижаване на артериалното налягане, психомоторна възбуда и безсъние. В случая при ищцата е констатиран само най- лекият от всички горни обичайни симптоми, а именно – главоболие, като няма данни за 3 други нейни прегледи, каквито неминуемо биха били провеждани, ако състоянието й е било по- тежко.

3. От заключението по СМЕ се установява, че „при леките степени на мозъчно сътресение общомозъчните симптоми преминават още в същия ден или през следващите дни“, като липсват документални данни за продължителността на проявите и оплакванията на ищцата. Поради това съдът намира, че болките и страданията от евентуално претърпяното от нея мозъчно сътресение са се изчерпвали само с главоболие, което е отшумяло за няколко дни, а това не обуславя завишаване на вече присъденото от районния съд обезщетение.

2. Неоснователно жалбоподателката претендира дългосрочни последици от навяхването на шията като основание за претендираното от нея повисоко обезщетение, поради следните съображения.

1. Видно от заключението по СМЕ, тази травма причинява болка и ограничение на движенията за период около 20 - 25 дни, които обстоятелства са взети предвид от районния съд при определяне на размера на обезщетението. Освен това, вещите лица са констатирали, че няма документални данни за приложено лечение на травмата, което сочи, че тежестта й не е налагала такова.

2. Недоказани са твърденията на жалбоподателката, че към момента на извършения от вещото лице преглед тя продължава да изпитва болки в шията, както и неприятни усещания в дясната половина на лицето вследствие на изместване на десен устен ъгъл, който виси и при застудяване е болезнен. Не съставлява такова доказателство и частта „Анамнеза“ от т. 7 от обстоятелствената част на заключението по СМЕ, в която са описани горните обстоятелства, тъй като, с оглед наименованието й, тя отразява само сведения (твърдения) от самия пациент за характера на заболяването, но те не са потвърдени с констатирания от прегледа обективен статус, отразен в следващия абзац на заключението.

3. Съгласно изявленията на в.л. Кюркчиев при защита на заключението, изправената лордоза е патология, която е съществувала преди процесното ПТП и няма общо с него.

3. Неоснователно жалбоподателката поддържа, че районният съд не бил отчел и оценил промяната в начина й на живот, тъй като в продължение на няколко седмици след инцидента тя не можела да става от леглото и да изпълнява ежедневните си нужди, както и да изпълнява трудовите си задължения. Данни в тази насока се съдържат единствено в показанията на св. Н. (които следва да се ценят критично с оглед близката му родствена връзка с ищцата), и то – не в такава крайна степен, каквато се поддържа в жалбата, тъй като той твърди само, че ищцата е била „почти“ на легло, и „трудно“ е изпълнявала ежедневните си нужди. При това, дори тези показания не съответстват на останалите събрани 4 доказателства, тъй като по делото няма данни за издаден болничен лист за временна неработоспособност, а заключението по СМЕ и назначената терапия не предполагат толкова тежко състояние.

4. Неоснователно жалбоподателката твърди, че районният съд не бил обсъдил влошеното й психо- емоционално състояние при определяне на размера на обезщетението. Противно на твърденията й, в началото на стр. 9 от обжалваното решение първоинстанционният съд изрично е отбелязал, че „от показанията на свид. Н. се установява, че вследствие на транспортното произшествие ищцата била стресирана, уплашена, до деня на разпита изпитва притеснения при движение с МПС“, а понадолу – че е необходимо „да се съобрази още интензитетът на отрицателните изживявания, свързани с деянието и следващият се от това стрес и уплаха по време на придвижване с МПС“. Поради това настоящият съдебен състав намира, че районният съд е взел предвид психо- емоционалното й състояние при определяне на размера на обезщетението.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че не са налице твърдените от жалбоподателката недостатъци на обжалваното решение.

При постановяването му районният съд е обсъдил всички наведени доводи, като е преценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, и е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, с оглед вида и тежестта на уврежданията, неголямата продължителност на възстановителния период (по- малко от един месец), както и пълното възстановяване на ищцата.

В подкрепа на горния извод е и съдебната практика, която присъжда обезщетения именно в такъв порядък за сходни и дори по- тежки увреждания:

С Определение № 235 от 16.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4425/2019 г., IV г. о., ГК, не е допуснато касационно обжалване на решение на САС, с което е определено обезщетение от 5000 лв. (преди отчитане на съпричиняване) за вреди, почти идентични с процесните, а именно контузия на челната област с мозъчно сътресение (дифузна травма на главния мозък), навяхване на шията и контузия на поясната област. При това, обаче, възстановителният период е бил по- продължителен и потежък, тъй като възстановяването е продължило около един-два месеца, при шест дни болнично лечение и общо 48 дни временна неработоспособност.