Определение № 352 от 25.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Христо Ив. Крачолов

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600442 по описа за 2024 година С определение № 651 от 26.08.2024 г., постановено по НОХД № 648/22 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, съдът е оставил без уважение молба с рег. вх. № 27966/21.08.2024 г. на осъдения К. Б. К. за отмяна на наложената с Постановление от 28.02.2022 г. на прокурор при ОП - Пловдив по ДП № 25/2022 г. по описа на *, мярка за процесуална принуда – „Забрана за напускане пределите на Република България“.

Срещу определението е постъпила жалба от осъдения К. Б. К., чрез пълномощника му адв. С. Д., в която се изтъкват доводи, че определението на Окръжен съд - Пловдив е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а молбата на К. за отмяна на наложеното му ограничение да пътува извън пределите на страната да бъде уважена.

В жалбата подробно се посочва, че към настоящия момент не съществуват никакви правни или други релевантни аргументи да се продължи прилагането на мярка за процесуална принуда по чл.68 от НПК – „забрана за напускане на пределите на Република България“ срещу осъдения по приключил наказателен процес.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и 1 обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да остави без уважение молбата на К. Б. К. за отмяна на наложената му мярка за процесуална принуда "забрана за напускане пределите на Република България", първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл.68, ал.6 от НПК „съдът може да отмени забраната по ал.1 от НПК, ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната“.

Същевременно съгласно чл.75, т.3 от ЗБЛД не се разрешава напускане на страната на лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл.66 и чл.70 от Наказателния кодекс - конкретния случай попада в тези изключенията. Според първостепенният съд към настоящия момент осъдения не е изтърпял наказанието, а съгласно чл.76, т.1 от ЗБЛД „може да не се разреши напускане на страната на лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание“ - последната хипотеза съответствала на настоящия казус. Освен това, в обжалваното определение е посочено, че с определението, с което е одобрено споразумение за решаване на делото на осъдения е наложено и наказание „глоба“ в размер на 2 500 лева, за която до настоящия момент няма данни да е заплатена от осъденото лице, а за събирането на сумата е образувано изпълнително производство, т.е това наказание също не е изтърпяно по смисъла на закона. За обезпечаване законосъобразното приключване на наказателния процес, според ревизирания съд към момента съществува необходимост К. Б. К. да продължи да търпи ограничителния ефект на забраната за напускане на страната.

Настоящият въззивен състав намира изложените от Окръжен съд Пловдив аргументи за неправилни и незаконосъобразни.

В конкретния случай с влязло в сила на 12.05.2022 г. определение, с което е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 648/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, подсъдимият К. К. е признат за виновен и е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца, изпълнението 2 на което е отложено за срок от четири години, както и глоба в размер на 2500 лв. Със същото определение, наложената мярка за неотклонение „гаранция“ е отменена. В този окончателен вид определението със сила на присъда е приведено в изпълнение.

По досъдебното производство, на осъденото лице, освен мярка за неотклонение „гаранция“, с постановление от 28.02.2022 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив по ДП № 25/2022 г. по описа на * е била наложена и мярка за процесуална принуда по чл.68 от НПК – „забрана за напускане на пределите на Република България“.

По принцип принудата в наказателния процес се осъществява само в случаите, по реда и със средствата, предвидени в НПК. Тази принуда се осъществява в рамките на процесуалната дейност, на основата на наказателнопроцесуални отношения, по отношение на участващи в процеса лица. Същинска особеност на наказателнопроцесуалната принуда и в частност на мерките за процесуална принуда е че те се определят, за да обезпечат правилното, законосъобразното и срочното приключване на производството.

Следователно основното предназначение на мерките за процесуална принуда е, чрез тях, да се обезпечи осъществяването на непосредствената задача на процеса, а именно разкриване на престъплението, разобличаването на виновния и правилното приложение на закона. С приключване на наказателния процес отпада и нуждата от посочените ограничителни мерки и мерките за неотклонение.

С влизане в сила на определението с което е одобрено споразумение за решаване на делото, което по своите последици се приравнява на влязла в сила присъда. цитираната по-горе цел е постигната. Очевидно е, че понастоящем, липсва процесуално основание наложената спрямо К. Б. К. мярка "Забрана за напускане пределите на Република България" да продължи, тъй като производството е приключило. Създадените правоотношение между субектите в процеса са прекратени, а оттам отпаднала е и нуждата да се обезпечават целите на наказателния процес. След приключване на наказателния процес, действията и мерките по привеждането в изпълнение на влезли в сила присъди и изтърпяване на наложените наказания по тях, включително и тези по ЗБЛД е от компетентността на съответния прокурор, а не на съда. Поради това незаконосъобразно е становището на 3 първоинстанционния съд, че за обезпечаване законосъобразното приключване на наказателния процес, според ревизирания съд към момента съществува необходимост К. Б. К., който е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание да продължи да търпи ограничителния ефект на забраната за напускане на страната. С одобряването на споразумението за приключване на делото и влизане в сила на определението, принудителната мярка е следвало да бъде отменена. Аналогични са случаите, когато спрямо обвиняем е взета мярка за неотклонение, при приключване на производството с определение за одобряването на споразумението се отменя и мярката за неотклонение. В настоящия случай съдът е отменил взетата спрямо К. Б. К. мярка за неотклонение, като е следвало да отмени и мярката за процесуална принуда.

С оглед на изложеното определение № 651 от 26.08.2024 г., постановено по НОХД № 648/22 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение молба с рег. вх. № 27966/21.08.2024 г. на осъдения К. Б. К. за отмяна на наложената с Постановление от 28.02.2022 г. на прокурор при ОП - Пловдив по ДП № 25/2022 г. по описа на *, мярка за процесуална принуда – „Забрана за напускане пределите на Република България“ се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като бъде отменена и мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 651 от 26.08.2024 г., постановено по НОХД № 648/22 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ОТМЕНЯ наложената спрямо К. Б. К. мярка за процесуална принуда – „Забрана за напускане пределите на Република България“, наложена с Постановление от 28.02.2022 г. на прокурор при ОП - Пловдив по ДП № 25/2022 г. по описа на *.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5