Решение № 22 от 09.07.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Първомай, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20255340200044 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2500009 от 17.02.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което на „Алфа СОТ 2000“ ООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че настоящият случай следвало да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл.

28 ЗАНН, тъй като не били настъпили вредни последици, а след осъществената проверка дружеството било представило екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и изисканите графици за работа. Също така към момента на проверката не била налице пълна липса на документация, доколкото били налични графиците за м. ноември и м. декември 2024 г. Отделно от това счита, че описаното в наказателното постановление нарушение би могло да се преквалифицира като маловажно по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ. Излагат се още съображения, че не било установено, че не бил наличен правилник за вътрешния трудов ред. Също така помещението, в което била извършена проверката, не било такова, в което следвало да се съхраняват документи на дружеството. По тези съображения моли да бъде отменено наказателното постановление. При условията на евентуалност прави искане наказателното постановление да бъде изменено, като на дружеството бъде наложена санкция, ориентирана към минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ, или да бъде наложено наказание в минимален размер.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител 1 ст. юрисконсулт Т., изразява становище за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството жалбоподател „Алфа СОТ 2000“ ООД стопанисвало офис в ************. На витрината на помещението, както и на паркираните отпред служебни автомобили били поставени надписи с наименованието на дружеството. В този офис служителите, заемащи длъжността „охранител“, изчаквали, докато получат сигнали от охраняваните от дружеството обекти, а също така клиентите го посещавали, за да заплащат месечните такси за предоставяните услуги.

На 10.12.2024 г. по повод постъпил сигнал от свидетеля А. С. за нарушения на трудовото законодателство и по-конкретно на работното време, почивките и полагането на извънреден труд, в посочения обект на контрол била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив – свидетелят В. Б. и колегата му М. М.. В този момент в обекта полагал труд свидетелят П. П. на длъжност „охранител“. Свидетелят Б. изискал от него да представи поименните графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и правилника за вътрешния трудов ред. Тогава свидетелят П. се свързал по телефона с неговия пряк ръководител – свидетеля Т. Д. на длъжност „организатор охрана“, като му обяснил кои документи му е поискал проверяващият.

Впоследствие свидетелят П. предоставил единствено графиците за м. ноември и м. декември 2024 г., като в офиса липсвал екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. Свидетелят П. представил по два графика за м. ноември и м. декември 2024 г., като обяснил, че едните са официални с подпис на управителя на дружеството и печат и били предназначени за органите на инспекцията по труда, а другите били неподписани и по тях реално работели. След като сравнил подписаните и неподписани графици свидетелят Б. констатирал, че смените и работните часове в тях се различават.

Поради това свидетелят Б. поискал от свидетеля П. да попълни декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, като също така пожелал да разговаря по телефона със свидетеля Т. Д..

Първоначално свидетелят Д. казал, че ще дойде в офиса, но в продължение на разговора заявил, че е в болничен и няма да успее да отиде. В хода на проведения телефонен разговор свидетелят Б. попитал свидетеля Д. какъв е периодът на сумирано изчисляване на работното време и има ли в офиса екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. Свидетелят Д. отговорил, че графикът е на място и той е за един месец, а в офиса би трябвало да има правилник за вътрешния трудов ред, но той не знае къде е и не може да дойде да го представи. Тъй като изисканите документи не били представени на контролните органи, служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив – свидетелят В. Б. и колегата му М. М., съставили призовка за явяване на представител на дружеството на 16.12.2024 г. в 15:30 ч. и представяне на описаните в същата документи, сред които графици за работа и правилник за вътрешния трудов ред. Призовката била връчена на свидетеля П. П., който написал собственоръчно, че правилникът за вътрешния трудов ред е при отговорника. След като получил призовката, свидетелят П. заключил офиса и потеглил със служебния автомобил, за да се отзове на получен сигнал.

2

Впоследствие дружеството жалбоподател, чрез упълномощения си представител адв. А. Д., представило на контролните органи Правилник за вътрешния трудов ред, утвърден на 01.08.2019 г. Съгласно чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от същия за работещите на длъжност „охранител“ е установено сумирано отчитане на работното време за период от четири месеца. С Заповед № 2 от 01.08.2019 г. работодателят е въвел за длъжността „охранител“ сумарно работно време с период на сумиране четири месеца. След като констатирал, че жалбоподателят е установил сумирано изчисляване на работното време за период от четири месеца с начална дата 01.08.2019 г., свидетелят Б. достигнал до извода, че при извършената проверка на 10.12.2024 г. в офиса трябвало да са налични графиците за втория четиримесечен период след 01.08., т. е. от м. декември 2024 г. до м. март 2025 г. Последните жалбоподателят също представил впоследствие в хода на извършената документална проверка.

Въз основа на резултатите от проверката актосъставителят В. Б. приел, че към 10.12.2024 г. в обекта на контрол работодателят не държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа – поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време – от м. декември 2024 г. до м. март 2025 г. Поради това бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 16-2500009 от 30.01.2025 г. срещу жалбоподателя „Алфа СОТ 2000“ ООД за нарушение на чл. 403а, ал. 1 КТ.

Препис от акта е връчен на надлежно упълномощен представител на жалбоподателя. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подал възражения срещу акта за установяване на административно нарушение.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 16-2500009 от 17.02.2025 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пловдив, с което за описаното в АУАН административно нарушение по чл. 403а, ал. 1 КТ на жалбоподателя „Алфа СОТ 2000“ ООД на основание чл. 416, ал.

5, вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите В. Б., П. П. (частично), А. С. и Т. Д. (частично), приложената административноказателна преписка и надлежно приобщените писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. Б. като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства. В тази връзка този свидетел дава подробни сведения за извършената проверка в стопанисвания от жалбоподателя обект, изисканите от проверяващите документи и дадените от свидетелите П. и Д. обяснения в тази връзка. С доверие се кредитират и показанията на свидетеля А. С., които служат за изясняване на въведената от работодателя организация на работа в офиса му в гр. Първомай. Фактът, че към момента между дружеството жалбоподател и този свидетел е висящо съдебно производство за оспорване законността на уволнението му, не може да обоснове извод за недостоверност на показанията му. Напротив, съдът възприема същите като правдиви и добросъвестно дадени, доколкото съответстват на писмените доказателства и показанията на свидетеля Б.. Що се отнася до показанията на свидетелите П. и Д., съдът не им дава вяра в частта, в която са заявили, че помещението на ************ всъщност представлявало стая за почивка и преобличане. Това твърдение противоречи както на последващото изявление на свидетеля П., че там изчаквали, за да получат координатите на сигналите, на които трябва да се отзоват, така и на безспорно 3 установения факт, че на витрината на помещението е било изписано наименованието на дружеството. В тази връзка е нелогично жалбоподателят да го обозначава като място, където осъществява търговска дейност, ако се ползва от служителите като стая за почивка. По тези съображения недостоверно звучи заявеното от свидетеля Д., че охранителите по цял ден са в автомобила, който непрекъснато се движил между охраняваните обекти, като посещавали въпросното помещение, за да отидат до тоалетна, или през зимата, когато нямало подадени сигнали, на които да се отзоват.

Отделно от това съдът не дава вяра на показанията на свидетеля П. в частта, в която е заявил, че правилникът за вътрешния трудов ред по време на проверката бил на бюрото. В тази част показанията му са вътрешно противоречиви, тъй като от една страна в последващ момент е посочил, че не знае къде се съхранява правилникът за вътрешния трудов ред, а от друга – че не си спомня какви документи му изискали контролните органи на инспекцията по труда. Тези негови изявления не съответстват на записаното собственоръчно от него във връчената му призовка, че правилникът за вътрешния трудов ред е при отговорника. Също така съдът не кредитира показанията на свидетеля Т. Д., че правилникът за вътрешния трудов ред бил в класьор в офиса, както и че контролните органи не били изискали да им се представи този документ. В тази си част същите противоречат на показанията на незаинтересования свидетел Б., който подробно е описал какви документи и информация е изискал от всеки един от двамата служители, с които е разговарял, както и че свидетелят Д. казал, че не знае къде е правилникът за вътрешният трудов ред и не може да дойде да го представи.

Житейски нелогично е, ако в офиса действително е бил наличен екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, той да не бъде предоставен на контролните органи, при условие че в същия се съхранява малък обем от документи. Поради това след съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че при извършената проверка на 10.12.2024 г. в обекта на контрол са били налични само графиците за работа за м. ноември и м. декември 2024 г., но не е имало правилник за вътрешния трудов ред.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от представената Заповед № З-0864 от 17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.