Решение № 3746 от 13.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3746 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100505917 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:

175074752 срещу Постановление от 31.10.2024 г. на ЧСИ В.М., peг. № 860 на КЧСИ, издадено по изпълнително дело № 20248600403082, в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнението в полза взискателя от сумата 400.00 лв. на сумата 200.00 лв., както и за намаляване на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ във връзка с първото искане.

Жалбоподателят сочи, че присъденото възнаграждение е прекомерно по размер, тъй като вземането, за което е образувано принудителното изпълнение е било заплатено в срока за доброволно изпълнение. Освен това от страна на взискателя, чрез неговия процесуален представител са били извършени единствено действия по образуване на изп.дело.

Съответно, извършените от процесуалния представител на взискателя действия се изчерпват с образуване на изп.дело. Същевременно поддържа, че е заплатил вземането по изпълнителния лист във връзка с наложен запор.

Ето защо, моли обжалваното постановление да бъде отменено, като бъде отменен отказът на ЧСИ В.М. да намали присъдените разноски от 400.00 лв. на 200.00 лв. съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и извършените процесуални действия. Отправя искане за намаляване на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ във връзка 1 намаляване на присъжданите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата взискател В.П.Д., чрез адв. Б.Б., оспорва жалбата, като счита, че в негова полза следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 400.00 лв.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ В.М. е посочила, че жалбата е неоснователна.

Твърди, че се дължи присъждане на разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в пълен размер 400.00 лв., който е съответен на минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. и извършените процесуални действия по образуваното изпълнително дело във връзка с реализиране на способи за принудително изпълнение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

Жалбата е депозирана на 11.11.2024 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 31.10.2024 г., връчено на длъжника на 06.11.2024 г. Следователно, жалбата е подадена в срок.

С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се 2 изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая изпълнителното дело е било образувано на 11.09.2024 г., по молба вх.№ 78239/11.09.2024 г. на взискателя В.П.Д. с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Б.Б. въз основа на изпълнителен лист № 518, издаден на 19.06.2024 г. от PC-Перник, по Решение № 128/08.02.2024 г. по гр.д.№ 20231720104428/2023г. по описа па съда. С молбата е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, като от първия се установява заплащане на сумата 400 лв. за адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б.Б..

Представен е и договор за цесия, с който първоначалния кредитор Ге. М. М. с ЕГН:

********** е прехвърлил вземането си на В.П.Д. с ГГН: **********.

Длъжник но делото е „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като предмет на изпълнението е парично задължение.

С Разпореждане от 11.09.2024г. с изх. № 196735 ЧСИ В.М. е начислила и приела за събиране таксите и разноските по образуване и водене на изпълнителното производство, ведно с претендираното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, за образуване и процесуално представителство.

На 12.09.2024т. е постъпила нова молба от кредитора, за извършване на справка в НАП и БНБ.

На 13.09.2024г. по делото е постъпила молба от кредитора, за извършване на справки в Служба по вписванията гр. Лъки и справка БНБ, съответно за налагане на възбрани и запори.

На 17.09.2024г. по делото е постъпила молба от адв. Б.Б. за справка в Търговския регистър за дружествени дялови и налагане на запор върху откритите такива.

На 17.09.2024 г. са изготвени и изпратени три запора върху банковите сметки на длъжника в Алианц Банк България АД, Банка ДСК АД и Юробанк България АД.

На 08.10.2024г. по делото е постъпила от длъжника сума в размер на 1 194.00лв.

На 10.10.2024 г. са изготвени и изпратени съобщения за вдигане на запори на банковите сметки на длъжника в Алианц Банк България АД, Банка ДСК АД и Юробанк България АД.

3

На 21.10.2024г. е връчена Покана за доброволни изпълнение ведно с информация за начислените по делото и приети за събиране такси и разноски, уведомление за наложените запори и уведомление за извършване на опис на движими вещи.

На 23.10.2024г. по делото е постъпило възражение от длъжника с вх.№ 92417/23.10.2024г. против претендираното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.

С Постановление на ЧСИ от 31.10.2024г. с изх. № 220901 възражението на длъжника е оставено без уважение, за което същият е уведомен на 06.11.2024 г.

Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. е 200.00 лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7 от наредбата.

Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за неоснователно.

По образуваното изпълнително дело се установи, че плащане на сумите е извършено от длъжника след образуване на изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение, но във връзка с реализиран изпълнителен способ- запор на банкова сметка. Поради това дължимо е възнаграждение за образуване на изп.дело в размер на 200.00 лв. според указанията на наредбата.

Освен изложеното, съдът намира че следва да добави и следното:

С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 г. и актуалната практика на ВКС е прието, че член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на което е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от 4

ДФЕС.

След постановяване на решението на СЕС, задължително за съдилищата в страните членки, съдебната практика отчита несъответствие с правото на ЕС на определените в Наредба № 1/2004 г. и приема, че същите не представляват обвързващи съда правила.

Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на адвокатски възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая фактическата и правна сложност на образуваното изп.дело и извършените от процесуалния представител на взискателя действия сочат, че следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. за образуване на делото и 200.00 лв. за процесуално представителство, който размер е съобразен с минималния размер по Наредба № 1/2004 г.

Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а постановлението на ЧСИ потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна от длъжника „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752 срещу Постановление от 31.10.2024 г. на ЧСИ В.М., peг.

№ 860 на КЧСИ, издадено по изпълнително дело № 20248600403082, в частта, с която е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнението в полза взискателя В.П.Д. с ГГН: ********** от сумата 400.00 лв. на сумата 200.00 лв., както и за намаляване на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ във връзка с посоченото първо искане.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на ЧСИ и страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

Разпечатката съдържа 60 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/380a5210-8677-4fc4-98b4-13bf58f9d2d6